Приключенията на Незнайко
Шрифт:
Незнайко хвърли поглед наоколо и като видя, че няма никой, се покатери на оградата, която заобикаляше клетката; понечи да отмести резето. Това се оказа много по-трудно, отколкото той предполагаше, тъй като резето едва се помръдна. Незнайко се вкопчи с двете си ръце за него и почна да дърпа с такава сила, че клетката се разтресе. Най-после резето почна да поддава, но в това време иззад ъгъла се показа един пазач с метла в ръце и завика:
— Какво правиш там, калпазанино? Искаш
Незнайко побърза да скочи от оградката, но пазачът успя да го хване за яката.
— Там ми е пръчицата! — захленчи Незнайко, като се мъчеше да се изскубне. Но пазачът го държеше здраво.
— Сега ще ти дам една пръчица! Ей сега ще те заведа в милицията и там ще ти дадат, една пръчица! — заплаши го той и помъкна Незнайко към изхода.
Карфичка и Шаренкия тичаха пред тях по пътечката и поглеждаха към пазача.
— Честна дума, там ми е пръчицата! Маймуната ми взе пръчицата!
— Ти да не би да си я закачал с тая пръчица? Сигурно си я мушкал в муцуната, а?
Пазачът излезе с Незнайко на улицата и се заоглежда — навярно търсеше милиционер.
— Вече няма! Честна дума, няма! — молеше се Незнайко.
— Тъй да бъде! — възкликна пазачът, като пусна Незнайко. — Хайде бягай и повече не ветрогонствувай насам. Друг път няма да се отървеш толкова евтино!
Като каза това, пазачът пусна Незнайко, после заключи портата и си отиде. Карфичка и Шаренкия се приближиха до Незнайко.
— Защо не каза на пазача, че тази пръчица не е обикновена, а вълшебна? Той сигурно мисли, че това е някаква обикновена пръчка — каза Шаренкия.
— А ти разбираш ли какво говориш? — сърдито отвърна Незнайко. — Ако пазачът узнае, че тази пръчица е вълшебна, той сам ще я прибере. Няма да вземе да ми връща вълшебната пръчица я! Ами вие по-добре ми кажете, защо се измъкнахте и двамата от Зоологическата градина? Трябваше да останете там и да се помъчите да вземете вълшебната пръчица от клетката. А сега портата е заключена… Как ще се промъкнем вътре?
— Само туй оставаше — в клетката да влизам заради пръчицата! — отговори Карфичка, като обидено се нацупи.
— Добре де, ако не ти, поне Шаренкия можеше да влезе.
— Не, и аз не искам да влизам в клетка — отговори Шаренкия. — Тук и без вълшебна пръчица имаш всичко, каквото пожелаеш. Искаш да ядеш — заповядай, искаш да идеш на кино или театър — заповядай, искаш да се возиш с кола — вози се, ако щеш, цял ден, докато ти прилошее. Можеш дори да скачаш и да летиш с кола, без каквото и да било вълшебство.
— Ех, ти, глупчо с глупчо! — с раздразнение отвърна Незнайко. — Та нима вълшебната пръчица ни е нужна, за да се возим на автомобил!
— Е, тогава, разбира се — съгласи се Шаренкия.
— Сега нашият план трябва да бъде такъв — каза Незнайко. — Ще почакаме да се стъмни, а после ще се прехвърлим през оградата. В тъмнината ще можем да се промъкнем в клетката, без да ни види някой!
— Не, аз не мога повече! — каза Карфичка. — Отивам Си в хотела.
— Значи отстъпваш пред трудностите, така ли? — запита Незнайко.
— Да, отстъпвам. Не мога да се катеря по стобори — решително отговори Карфичка.
— Значи според теб Листец може да си остане магаре и аз нищо не трябва да направя за него?
— Чувствувам как сега ще забъркаш такива каши, че всички ще трябва да ги сърбаме. По-добре щеше да бъде изобщо да не бе правил нищо.
С тези думи Карфичка им обърна гръб и тръгна към автобусната спирка.
— Нека си върви, а ти, Шарко, остани — каза Незнайко. — Ти можеш да ми потрябваш. Тук оградата е много висока, ще трябва да ме повдигнеш, за да се прехвърля в градината. Да идем по-нататък, може би там ще мога по-лесно да се прехвърля.
— Те тръгнаха покрай оградата, дойдоха до ъгъла и завиха в една уличка. Наистина тук оградата беше малко по-ниска.
— Да почакаме, докато се стъмни — каза Незнайко. — Те застанаха до оградата и зачакаха. Небето полека-лека потъмня. Заблестяха звезди. Над стрехите изгря оранжева луна, която приличаше на голям портокал.
— Хайде сега — каза Незнайко, като се озърташе. — Повдигни ме!
Шаренкия го повдигна, доколкото можа.
Незнайко се изкатери и възседна оградата.
— Сега се качвай ти — прошепна той, като протегна ръка на Шаренкия.
— А не е ли по-добре да те почакам тук? — каза Шаренкия.
— Не, ти ще ми потрябваш там. Ще пазиш около клетката да не би да дойде пазачът.
С помощта на Незнайко Шаренкия се изкатери върху оградата, а след това и двамата скочиха от другата страна и паднаха на дъното на една суха канавка.
— Слушай, аз се изтърколих в някаква яма! — захленчи Шаренкия.
— Ш-ш-т! — засъска към него Незнайко. — Седи мирно!
Стаили дъх, те поседяха известно време, като се ослушваха напрегнато. Наоколо беше тихо.
— Няма нищо — каза Незнайко. — Като че никой не ни чу. Хайде да тръгнем тихичко.
Те излязоха от канавката и тръгнаха, като си проправяха път сред избуялата трева и цветята, Незнайко стъпваше леко като котка, но под краката на Шаренкия току изпращяваше нещо.