Първото семейство

Балдачи Дейвид

— Тихо, Гейбриъл! Няма да повтарям!

— Животът на едно малко момиче е изложен на опасност — обади се Мишел. — Момиче на възраст горе-долу колкото Гейбриъл.

— Мистър Сам не причинява зло никому. Не е такъв.

— Мис Типи я няма, мамо — обади се Гейбриъл.

Рут Ан зяпна.

— Какво?

— Не е в стаята си. Мистър Сам я откара.

— Къде я откара?

— Не знам.

— Рут Ан, ако ни позволиш да огледаме къщата и не открием нищо нередно, ще си

тръгнем — каза Шон. — Искаме само да намерим Уила и да я върнем на семейството й.

— Това да не е момиченцето, дето убиха майка му? — попита Рут Ан и леко отпусна пушката.

— Същото.

— И какво общо има с тази работа мистър Сам? Кажете ми!

— Може да няма нищо общо. Ако е така, няма да пострада. Просто е. И ако си сигурна, че няма нищо общо, значи спокойно можеш да ни пуснеш да огледаме — каза Мишел.

— Мамо, моля те, пусни ги!

— Защо толкова се палиш, момче, за тази работа?

— Защото така трябва, мамо. Мистър Сам щеше да ти каже същото.

Рут Ан се вгледа в сина си за момент, после свали пушката и отстъпи.

Шон и Мишел влязоха в къщата и се озърнаха.

— Все едно да се върнеш в миналото — промърмори Шон.

Мишел се обърна към жената, която ги следваше.

— Рут Ан — каза тя, — искам да оставиш пушката на пода и да се отдалечиш от нея. Веднага.

Ръката й посегна към пистолета.

— Остави пушката, мамо! — подкани я Гейбриъл със сълзи в очите.

Рут Ан остави пушката, Мишел я грабна и извади патроните.

— Гейбриъл — попита Шон, — къде е онази стая, за която спомена?

Спуснаха се надолу до масивната врата.

— Нямам ключове. Мистър Сам ги държи.

— Отстъпете назад — нареди им Мишел.

Подчиниха се. Тя се прицели и пусна по един куршум от двете страни на бравата. После прибра пистолета, направи крачка назад, подскочи и стовари страхотен ритник до бравата. Вратата се отвори с трясък и Гейбриъл зяпна Мишел с ококорени очи. После погледна Шон. Шон сви рамене и се усмихна.

— Винаги е обичала да се изфука — отбеляза той.

Влязоха и Гейбриъл включи осветлението. Шон и Мишел видяха какво има по стените и зяпнаха от изненада. Снимки, каталожни картички, бележки по черните дъски, кабарчета, конци, които свързваха всичко това.

— Гейбриъл? Рут Ан? Знаете ли какво означават тези неща? — попита Шон.

— Не, сър — отвърна Рут Ан.

— А кой го е направил?

— Мистър Сам — отговори Гейбриъл. — Една нощ слязох тук, когато него го нямаше. Тогава видях и снимката на онова момиче. Ето там.

Посочи едно място на стената. След миг Шон и Мишел гледаха снимката на Уила.

Шон плъзна поглед по стените и го закова

на едно място.

— Рут Ан, Гейбриъл, изчакайте вън.

— Какво? — учуди се Гейбриъл. — Защо?

— Излезте! Веднага!

Избута ги през вратата и я затвори. Върна се при снимката на жената.

— Шон? Какво има?

— Нали си спомняш как се запознах с Джейн Кокс?

— Да. Когато си отвел у дома пияния й мъж, тогава сенатор, след като си го намерил в кола с някаква проститутка.

Шон посочи снимката.

— Това е проститутката.

Снимката беше на Даян Уол, малко по-млада.

Мишел я огледа.

— Тази е била с Кокс?

Шон кимна.

— Тук пише, че е Даян Уол, но тогава беше с друго име. Собственото мисля, че пак беше Даян, но фамилното беше друго. Не си спомням „Уол“.

— Може да го е променила, или да се е омъжила.

Проследи конеца, който започваше от снимката и стигаше до картичка.

— Даян Райт? Звучи ли ти познато? — прочете Мишел.

— Да. Това беше името й.

Посочи скорошна вестникарска статия, забодена до снимката. Съобщаваше се за изчезването — предполагаемото отвличане — на Даян Уол от Джорджия.

— Има и Даян Райт — каза Шон и посочи стената. — Мишел, това нещо тук разказва историята. Куори е събрал всичко на едно място.

Мишел посочи далечния край на помещението вляво.

— И мисля, че започва оттам.

В самото начало на стената беше записана дата отпреди близо четиринайсет години.

Мишел прочете четирите думи, записани до датата: „Той ме изнасили, татко.“

До надписа пишеше „Типи Куори“, следваше снимка на Типи в болнично легло, свързана с животоподдържащата апаратура. Мишел се обърна към Шон. Ужасът, изписан на лицето му, беше не по-малък от нейния.

— Шон, започва да ми се гади!

— Не се отказвай, Мишел. Трябва да стигнем до края.

Започнаха да проследяват историята, записана върху стените в мазето на „Атли“.

След като разгледаха цяла стена, Мишел каза тихо:

— Изнасилил я е. После се е наложило да правят криминален аборт. Джейн е участвала.

— Получила е тежък кръвоизлив, загубила е много кръв и е изпаднала в кома — добави Шон глухо.

— Ако обаче Кокс я е изнасилил, защо не е съобщила на полицията?

— Може би някой я е убедил да не го прави. Например Джейн Кокс. Тя умее да упражнява контрол.

— А какво общо има Уила с всичко това?

Отидоха до стената, където беше снимката на Уила. Беше потискащо да гледат усмихнатото лице на момичето в стаята, в която нещастието беше описано така болезнено с тебешир, конци и картички.