Първото семейство

Балдачи Дейвид

Когато онзи отново налетя, Мишел беше готова. Наведе се, за да избегне поредния удар, и изрита нападателя с ножичен шут в корема, после стовари юмрук върху главата му. Чу силно пъшкане, като че ли онзи остана без дъх.

Нечие тяло се строполи на пода. Мишел се спусна напред, за да използва ситуацията, но оръжието, което държеше падналият полетя нагоре и я удари по брадичката. Беше метал. Усети вкус на кръв. Направи крачка вляво и се препъна в малката масичка. Падна като отсечена. Успя да се надигне отново, но ръката и кракът й я боляха, а сега към това се добави и пулсирането в брадичката.

Мишел

долови присъствието над себе си, усети нещо горещо.

По дяволите! Пистолетът ми! Взели са пистолета ми!

Хвърли се на пода и зачака изстрела.

Чу го, но не почувства нищо. Чу се ужасен пронизителен писък. Нещо издрънча на пода, после някой се свлече до нея.

Лампата светна.

Мишел се надигна, примижавайки.

Видя го и изпъшка. Дъг Рейгън лежеше до вратата с огнестрелна рана в гърдите. До нея на пода беше коленичила Дона Ротуел. Държеше окървавената си ръка и хлипаше от болка. Пистолетът на Мишел беше до нея. Мишел го грабна светкавично.

И отново се вцепени.

Той стоеше до вратата, все още с насочен пистолет, от чиято цев излизаше дим.

Франк Максуел направи крачка напред и протегна ръка, за да помогне на дъщеря си.

— Добре ли си, скъпа? — попита той спокойно.

63

— Снимах номерата на колите, защото знаех, че в съседната къща има парти. Взех списъка на гостите и го сравних със собствениците на колите отпред. — Франк Максуел остави чашата с кафето и се отпусна назад.

Беше на следващата сутрин и се намираха в полицията. Дона Ротуел беше арестувана за убийството на Сали Максуел и за опит за убийство на Мишел Максуел. Беше изпратена в болница, за да обработят раната от изстрела на Франк Максуел.

Дъг Рейгън също беше в болница в стабилно състояние с дупка в гърдите от изстрела при падането на пистолета на Мишел. Очакваше се да се възстанови напълно, за да бъде обвинен заедно с Дона.

— А как получи имената на собствениците? — попита Боби Максуел.

— Имам приятел в службата за регистрация на превозните средства.

— Значи си открил мама мъртва в гаража и си излязъл, за да снимаш? — попита Мишел стъписана от учудване.

Франк Максуел се обърна към дъщеря си.

— Беше току-що убита. Нямаше пулс, зениците й не реагираха. Нищо не можех да направя, за да я върна. Тялото й бе още топло и знаех, че убиецът е някъде наблизо. Не бях в банята. Бях във всекидневната. Чух шум в гаража и после затръшване на врата.

— Не го каза на полицаите — обади се Боби. — Дявол да го вземе, не го каза дори на мен!

— Имах си причини. Вярно е, че можех да се обадя в полицията и да седна да плача до трупа, но знам колко важно е при убийство да се реагира веднага и нямах намерение да пропилея и секунда. Изтичах до страничната врата на гаража и я отворих. Не видях и не чух нищо. Излязох на улицата и се огледах. И там нямаше жива душа. Не бях чул да се пали кола, така че извършителят или бе дошъл пеша, или все още не бе тръгнал. Чух шума от партито в съседната къща. Помислих си дали да не отида да им кажа какво е станало и да проверя дали няма някой, чието място не е там, но реших друго. Знаех, че нямам много време. Върнах се вкъщи и си взех фотоапарата. Снимах номерата на колите. После

отново влязох в къщата и се обадих в полицията. Не бяха минали повече от две минути. После пак излязох вън, за да огледам, но не видях никого и се върнах в гаража, за да съм при Сали.

Каза последното тихо, с наведена глава.

— Сигурен ли си, че не видя никого? — попита Шон, който седеше срещу Франк.

— Ако бях видял, щях да направя каквото трябва. Оказа се обаче, че последната кола от редицата, паркирана в самия край на улицата, е на Дъг Рейгън. Не мислех, че е бил поканен на рожден ден на тийнейджър. Това се потвърди и от списъка с гостите. Само тази кола нямаше причина да е там. Останалите бяха или на гости на партито, или на хора, живеещи на нашата улица.

— Отлична детективска работа — отбеляза Шон. — Защо обаче не каза всичко това в полицията?

— Да, татко — обади се и Боби. — Защо?

Мишел гледаше баща си със смесица от гняв и съчувствие. Последното най-накрая взе връх.

— Очевидно е искал да провери дали е прав, за да не губи времето на всички — заяви тя.

Франк погледна дъщеря си. Стори й се, че съзира в очите му искрица благодарност.

— Значи си решил, че Рейгън е замесен. А Ротуел? — попита Мишел.

— Никога не съм я харесвал — отговори той. — Имаше нещо странно при нея. Наречи го инстинкт на ченге. След като Сали беше убита, започнах да проучвам двойката. Оказа се, че в Охайо преди двайсет години двойка, много подобна на Ротуел и Рейгън, само че с други имена, била обвинена в опит за присвояване с фалшиво пълномощно на милиони от бивш шеф на фирма. Една сутрин той бил намерен мъртъв във ваната си, след като децата му заподозрели нещо. Двойката изчезнала от града и повече никой не чул нищо за тях. И не смятам, че това е единственият им удар. Открих още два подобни случая, в които мисля, че са били замесени, само че никой не е успял да открие достатъчно доказателства. Има хора, които живеят по този начин. Вълкът не мени нрава си.

— Значи историята, че мъжът й бил пенсиониран шеф на фирма, който й осигурил луксозен живот, е лъжа? — попита Мишел.

— Лесно е да си измислиш минало особено в наши дни добави Шон. — Идва тук като богата вдовица, която е обиколила света, и се устройва. Кой може да докаже, че лъже?

— Значи „постоянният“ уж от скоро Дъг всъщност е работел с нея от години? И са ограбвали богати възрастни хора? — попита Боби.

— Да, мисля, че е така — отговори баща му. — Но нямам твърди доказателства.

— А защо са се захванали с мама? — попита Мишел. — Вие двамата не тънете в богатство.

Франк Максуел доби смутен вид. Наведе глава и стисна пластмасовата чаша кафе.

— Не мисля, че са се захванали с нас, за да ни оберат — отговори той. — Мисля… мисля, че на майка ти й харесваше компанията на Дъг Рейгън. — Замълча за миг, а после добави: — И той харесваше нейната.

Замисли се и никой от присъстващите сякаш не искаше да наруши мълчанието.

— Ходил е навсякъде — продължи Франк, — правил е всичко, познава всички или поне така твърдеше самият той. За Сали това бяха невиждани неща. Той беше симпатичен, богат, движеше се в определени кръгове. Беше чаровен. Интересен. Аз бях обикновено ченге. Не можех да го конкурирам. Много добре разбирам защо беше заинтригувана.