Реликвата
Шрифт:
Забеляза, че той се изчервява, и дръпна ръката си.
Свенливо усмихнат, Мориарти се обърна към клавиатурата.
— Започвам.
Марго закрачи из стаята, докато той работеше.
— Някакъв резултат? — попита след малко тя и се приближи до компютъра.
— Все още не знам — отвърна Мориарти, забил очи в монитора, докато подаваше разни команди. — Открих записа, но май е повреден или има някакъв друг проблем и не мога да го възстановя. Може да получим изопачена информация, ако изобщо успея. Влизам през задния вход, така да се каже, за да не ме забележат. Това значително забавя
Той спря да трака по клавишите.
— Марго — каза тихо Мориарти. — Открих го.
Екранът се напълни.
— По дяволите! — възкликна Мориарти. — Точно от това се страхувах. Частично е припокрит с друг текст и повреден. Виждаш ли това? Боклуци.
— Да, но погледни тук! — каза възбудено Марго.
Мориарти огледа екрана.
— Дневникът е взет от госпожа Рикман преди две седмици с одобрението на Кътбърт. Липсва дата на връщане.
Марго изпъшка.
— Кътбърт каза, че дневникът е изгубен.
— Но защо е изтрит записът? И от кого? — Очите на Мориарти се разшириха. — О, Господи, трябва да изляза, преди някой да ни е забелязал!
Пръстите му затанцуваха по клавишите.
— Джордж — промълви Марго, — досещаш ли се какво означава това? Извадили са дневника от сандъка, преди да започнат убийствата. Приблизително по времето, когато Кътбърт е наредил да преместят сандъците в зоната за сигурност. И сега крият доказателства от полицията. Защо?
Мориарти се навъси.
— Държиш се като Смитбек — каза той. — Възможни са хиляди обяснения.
— Кажи едно.
— Най-очевидното е някой друг да е изтрил подробния регистър, преди Рикман да успее да добави знак за „изгубен обект“.
Марго тръсна глава.
— Съмнявам се. Прекалено много случайни съвпадения.
— Марго… — опита се да възрази Мориарти, но се разколеба. — Чуй ме — продължи по-спокойно той, — всички преживяваме трудни моменти, особено ти. Знам, че трябва да вземеш тежко решение, а и тази криза тук… виж какво…
— Всички тези убийства не са извършени от някакъв бродещ из парка маниак — прекъсна го нетърпеливо тя. — Не съм луда.
— Не казвам такова нещо — продължи Мориарти. —
— Подобни мисли ли те занимават? — избухна Марго. — Ти не…
Очите й попаднаха на стенния часовник и тя неочаквано млъкна.
— Господи! Закъснявам за срещата с доктор Фрок.
Грабна чантата си и тръгна към вратата. Стигнала до средата, тя се извърна.
— Ще си поговорим по-късно.
И тръшна вратата.
Мориарти седна пред помръкналия екран и подпря брадичка върху ръцете си. „Щом и една дипломирана студентка по растителна генетика наистина допуска, че Мбун може да се е развихрил, щом дори на Марго Грийн започват дай се привиждат конспирации зад всяка врата, какво да кажем за останалите в музея?“
29
Марго забеляза, че Фрок разля малко шери върху ризата си.
— Дявол го взел! — измърмори той, попивайки петънцата със закръглените си ръчички.
Постави внимателно чашата върху бюрото и погледна Марго.
— Благодаря, че дойде при мен, скъпа. Би ми се искало веднага да слезем и да огледаме още веднъж: статуетката, но всеки момент онзи приятел Пендергаст ще се появи, за да продължи да ми досажда.
„Благословен да сте, агент Пендергаст“ — помисли си Марго.
Последното, което й се искаше, беше отново да попадне в изложбата.
Фрок въздъхна.
— Няма значение, скоро ще разберем. Щом си тръгне Пендергаст, ще научим истината. Тази статуетката Мбун би могла да се окаже допълнителното доказателство, което търся от толкова време. Ако си права, че ноктите съвпадат с разкъсванията върху жертвата.
— Но как е възможно подобно създание да се разхожда из музея? — попита Марго.
— О! — възкликна Фрок с грейнал поглед. — Това е въпросът, нали? Нека отговоря на въпроса с въпрос. Какво е „грапаво“, скъпа ми Марго?
— Не разбирам — отвърна тя. — В смисъл на неравно ли?
— Да, с ръбове, бръчки и гънки. Ще ти кажа какво е грапаво. Яйцата на влечугите са грапави Както на динозаврите.
Марго внезапно си спомни нещо.
— Това е думата…
— … с която Кътбърт описа изчезналите от сандъка семенници — довърши Фрок. — Питам те: дали действително са били семенници? Що за семенници биха изглеждали набръчкани и люспести? Но яйце…
Фрок се понадигна в инвалидната си количка.
— Следващ въпрос. Къде са изчезнали? Откраднати ли са? Или се е случило нещо друго?
Ученият внезапно млъкна, отпусна се назад в количката и поклати глава.
— Но ако нещо… ако нещо се е излюпило и се е измъкнало от сандъците — промълви Марго, — как да си обясним убийствата на товарния кораб, който е пренасял сандъците от Южна Америка?
— Марго — отвърна с тих смях Фрок, — това, пред което сме изправени, е тайнствена загадка, обвита в мистерия сред една енигма. Същественото е да на трупаме още факти, без да губим никакво време.
Чу се тихо почукване по вратата.