Реликвата

Чайлд Линкълн

— Това трябва да е Пендергаст — каза Фрок и добави по-високо: — Влизайте, моля!

Агентът влезе с кожена чанта в ръка, облечен както винаги в безукорен черен костюм и със сресана над челото коса. Марго отново се впечатли от спокойствието и сдържаността, които излъчваше. Фрок посочи един от викторианските столове и Пендергаст се настани.

— За мен е удоволствие, че отново се срещаме, сър — каза Фрок. — Познавате госпожица Грийн. Заварвате ни отново заедно и се надявам, че не възразявате да остане.

Пендергаст махна с ръка.

— Разбира се. Знам, че и двамата ще уважите повторната ми молба за конфиденциалност.

— Естествено — отвърна Фрок.

— Доктор Фрок,

знам, че сте ангажиран, и ще бъда кратък — започна Пендергаст. — Надявам се да сте успял да установите местонахождението на артефакта, за който разговаряхме. Артефакт, който не е изключено да е използван като оръжие при тези убийства.

Фрок се размърда върху количката.

— Както ме помолихте, заех се с този въпрос. Прегледах нашата база данни с ограничен достъп както за отделни обекти, така и за такива, които биха могли да бъдат разглобени и отново сглобени. — Той тръсна глава. — За нещастие не намерих нищо, което дори незначително да напомня отпечатъците, които ни показахте. В колекциите никога не е имало нещо подобно.

Изражението на Пендергаст не подсказваше нищо. Той се усмихна.

— Официално никога не бихме го признали, но случаят е — ако мога така да се изразя — тежък. — Той посочи кожената си чанта. — Затрупан съм от фалшиви сигнали, лабораторни съобщения, разпити. Но се бавим с откриването на съответствие.

Фрок се усмихна.

— Убеден съм, господин Пендергаст, че между онова, е което вие се занимавате, и онова, с което се занимавам аз, няма голяма разлика. Самият аз имам същите затруднения.

Но негово величие се държи така, сякаш не се е случило нищо необичайно.

Пендергаст кимна.

— Райт има категоричното намерение изложбата да бъде открита по програма утре вечер. Защо? Тъй като музеят похарчи милиони, с каквито всъщност не разполага, откровено казано. От съдбоносно значение е да осъществим съществено повишение на приходите от входните билети, за да не се окаже музеят „на червено“. На тази изложба се гледа като на най-добрата възможност това да бъде постигнато.

— Разбирам — отвърна Пендергаст, взе някаква вкаменелост от масата и я огледа разсеяно. — Амонит?

— Точно така — отвърна Фрок.

— Доктор Фрок… — започна Пендергаст, — вече се упражнява натиск от няколко посоки. Поради тази причина съм принуден да съблюдавам предписанията при воденето на това разследване с двойно по-голямо усърдие. Не мога да споделям резултатите с външни лица като вас, дори когато прилаганите конвенционални методи се окажат безплодни. — Той постави внимателно вкаменелостта на мястото й и скръсти ръце. — След като приключихме с това, правилно ли съм разбрал, че вие сте специалист по ДНК?

Фрок кимна.

— Отчасти. Посветил съм част от проучванията си на влиянието на гените върху морфологията — формата на даден организъм. Ръководя и проектите на някои дипломирани студенти като Грегърн Кавакита и Марго, чиито изследвания са свързани с ДНК.

Пендергаст взе чантата си, отвори я и извади дебела компютърна разпечатка.

— Разполагам с доклад за ДНК анализа на откритите върху първите жертви следи от нокти. Разбира се, не мога да ви го покажа. Би било абсолютно нарушение. Полицията в Ню Йорк не би го одобрила.

— Разбирам — отвърна Фрок. — А вие продължавате да сте убеден, че нокътят е най-съществената ви улика.

— Единствената съществена улика, доктор Фрок. Нека ви представя заключенията си. Убеден съм, че из музея се разхожда невменяем. Убива ритуално жертвите си, отстранява задната част на черепа и изважда хппоталамуса от мозъка.

— С каква цел? — попита Фрок.

Пендергаст се поколеба.

— Предполагаме, че го изяжда.

Марго се задъха.

— Възможно

е убиецът да се крие в подземията на музея — продължи Пендергаст. — Налице са множество улики, че след всяко убийство се връща там, но до този момент не сме успели да установим конкретно местонахождение или да се доберем до някакво доказателство. При претърсването бяха убити две кучета. Както вероятно знаете, това е абсолютен лабиринт от тунели, галерии и проходи, разположени на няколко подземни нива, най-старите от които датират отпреди почти сто и петдесет години. Музейните власти успяха да ме снабдят с карти, които покриват само незначителна част от цялото това пространство. Наричам убиеца „него“, тъй като използваната при убийствата сила насочва към мъжки индивид, при това много силен. Свръхестествено силен, Както сами знаете, използва триноктесто оръжие за изкормване на жертвите си, подбирани като че ли произволно. Не откриваме никакви мотиви. Разпитите с избрани служители от музея до този момент не навеждат на никакви улики. — Той погледна Фрок. — Разбирате ли, докторе, най-съществената ни улика си остава единствената ни улика — оръжието, нокътят. Затова продължава да ме занимава произходът му.

Фрок кимна едва-едва.

— Споменахте ДНК?

Пендергаст размаха компютърната разпечатка.

— Лабораторните резултати са неопределени, казано с една дума. — Той замълча. — Не виждам никаква причина да не ви съобщя, че анализът на нокътя установи наличие на ДНК от различни видове гекон, а така също и човешки хромозоми. Това ни кара да предполагаме, че мострата е увредена.

— Гекон ли казвате? — промълви леко изненадан Фрок. — И изяжда хипоталамуса… Колко странно! Кажете ми, кат; разбрахте?

— Открихме следи от слюнка и слели от зъби.

— Човешки зъби?

— Никой но може да каже?

— А слюнката?

— Неопределена.

Главата на Фрок клюмна върху гърдите му. След няколко минути той отвори очи.

— Продължавате да наричате нокътя оръжие — каза той. — Следователно продължавате да предполагате, че убиецът е човешко същество?

Пендергаст затвори кожената си чанта.

— Просто не виждам друга възможност. Допускате ли, доктор Фрок, че звяр би могъл да обезглави тяло с хирургическа точност, да пробие дупка в черепа и да извади вътрешен орган с големина на орех, който само познавач на човешката анатомия би могъл да разпознае? А и способността на убиеца да се измъква от нашите претърсвания на подземията е впечатляваща.

Фрок отново беше отпуснал глава върху гърдите си. Докато секундите се изнизваха в минути, Пендергаст продължаваше да го наблюдава, без да помръдне.

Неочаквано Фрок вирна глава.

— Господин Пендергаст — почти извика той и Марго подскочи уплашено, — чух вашата теория. Бихте ли изслушал моята?

— Разбира се — кимна Пендергаст.

— Много добре — каза Фрок. — Запознат ли сте с Трансваалските шисти?

— Не бих казал — отвърна Пендергаст.

— Трансваалските шисти са открити през 1945 г. от Ачистер Ван Враувекхоук, палеонтолог от университета в Уитуотърстренд в Южна Африка. Представляват камбрийски пластове на около шестстотин милиона години. Оказали се пълни с чудновати форми на живот, несрещани както преди, така и след това. Асиметрични форми на живот, лишени от двустранната симетрия, характерна за всички срещани на земята животински организми. Възникнали са през камбрия в периода на масово изчезване на видовете. Сега повечето специалисти, господин Пендергаст, смятат, че Трансваалските шисти са доказателство за задънена еволюционна ниша: експеримент на природата с всевъзможни форми на живот преди налагането на двустранната симетрия, която срещаме днес.