Реликвата

Чайлд Линкълн

— Но вие не поддържате подобен възглед — каза Пендергаст.

Фрок се изкашля.

— Точно така. В тези шисти преобладават един вид организми. С мощни плавници, продълговати вакуумни възглавнички на лапите и съкрушителна и разкъсваща огромна уста, с която можели да строшат скала, а с плавниците можели да се придвижват със скорост над тридесет километра в час във вода. Няма никакво съмнение, че този изключително свиреп хищник е бил доминиращ вид. Прекалено доминиращ, предполагам, поради което е причинил изчезването на всички останали видове, а по този начин е изчезнал и той. Това е една от причините за масовото изчезване на видовете в края на камбрийската ера. Той, а не естественият

подбор, е причинил изчезването на всички останали форми на живот, открити в Трансваалските пластове.

Пендергаст премигна.

— Е, и?

— Възпроизведох еволюционни симулации на компютъра в съгласие на новата математическа теория за фрактална турбулентност. Резултатът? На всеки шейсет-седемдесет милиона години живите организми започват да се приспособяват много добре към околната среда. Дори прекалено добре. Възниква пренаселване с доминиращите видове организми. В такъв момент изневиделица възниква нов вид. Това почти винаги е хищник, машина за убиване. Започва да убива и да се храни с представители на доминиращия вид, да се размножава. Първоначално бавно, но впоследствие с все по-голяма скорост.

Фрок посочи вкаменелостта от пясъчник върху бюрото си.

— Господин Пендергаст, нека ви покажа нещо.

Агентът се изправи и се приближи.

— Това са няколко отпечатъка от същество, живяло в късния период креда — продължи Фрок. — Точно на границата К-Т, за да бъда по-точен. Това е единствената намерена вкаменелост от този вид — друга подобна няма.

— А какво е К-Т? — попита Пендергаст.

— Креда-терциер. Периодът се характеризира с масовото изчезване на динозаврите.

Пендергаст кимна, но изглеждаше озадачен.

— Налице е една пропускана до този момент връзка — продължи Фрок. — Извадената от сандъка статуетка Мбун, следите от ноктите на убиеца и отпечатъците върху тази вкаменелост.

Пендергаст погледна надолу.

— Мбун? Статуетката, която доктор Кътбърт е извадил от сандъка, за да я постави в изложбата?

Фрок кимна.

— Хммм… Колко стари са тези отпечатъци?

— Приблизително на шейсет и пет милиона години. Произхождат от формация, където са открити последните динозаври. Тоест преди окончателното им изчезване.

Последва ново дълго мълчание.

— А… А връзката? — попита накрая Пендергаст.

— Казах, че нищо в антроположките сбирки не отговаря на следите от нокътя. Но не съм казвал, че няма никакви изображения, никакви скулптури на подобен нокът. Установихме, че предните крайници на статуетката на Мбун имат три нокътя с удебелен среден пръст. Сега погледнете тези отпечатъци — каза Фрок, посочвайки вкаменелостта. — Припомнете си реконструирания нокът и следите върху жертвата.

— Следователно предполагате — каза Пендергаст, — че е възможно убиецът да е същият вид звяр, чиито са тези отпечатъци? Динозавър?

На Марго й се стори, че долавя насмешлива нотка в гласа му.

Фрок погледна агента и енергично тръсна глава.

— Не, господин Пендергаст, не от динозавър. Не е толкова обикновено като динозавър. Говорим за доказателството на моята теория за разклонена еволюция. Познавате проучванията ми. Това създание е унищожило динозаврите.

Пендергаст остана безмълвен.

Фрок се приведе към детектива от ФБР.

— Убеден съм — добави той, — че това създание, тази приумица на природата е причина за изчезването на динозаврите. Не метеорит, не промяна на климата, а някакъв ужасяващ хищник — създанието, чиито отпечатъци са върху тази вкаменелост. Въплъщението на ефекта Калното. Не е било огромно, а изключително силно и бързоподвижно. Вероятно са ловували на глутници и са били интелигентни. Но тъй като свръххищниците

живеят кратко, от тях почти не са останали отпечатъци върху вкаменелостите. С изключение на Трансваалските шисти. И тези тук от Тзун-же-жин Бедлендс. Следите ли мисълта ми?

— Да.

— В момента сме в етап на популационно пренаселване.

Пендергаст не отговори нищо.

— От човешки същества, господин Пендергаст! — повиши глас Фрок. — Преди пет хиляди години ние сме били само десет милиона. Днес сме шест милиарда! Най-преобладаващата форма на живот, съществувала върху Земята! — Той тупна с ръка екземплярите на „Фрактална еволюция“ върху бюрото си. — Вчера ме попитахте за следващата ми книга. Тя ще представлява доразработка на теорията ми за ефекта Калисто, съотнесена към съвременния живот. Теорията ми предвижда, че всеки момент ще възникне някаква уродлива мутация — създание, което ще се храни с хора. Не твърдя, че убиецът е създанието, причинило изчезването на динозаврите. Но подобно създание… Хайде, погледнете отново тези отпечатъци. Напомнят Мбун! Наричаме явлението конвергентна еволюция, тъй като две същества притежават сходства, но не защото са свързани по някакъв начин, а защото са еволюирали, за да вършат едно и също нещо. Създание, еволюирало, за да убива. Налице са твърде много сходства, господин Пендергаст.

Пендергаст постави кожената чанта в скута си.

— Боя се, че ме объркахте, доктор Фрок.

— Не разбирате ли? Нещо е пристигнало е този сандък от Южна Америка. И броди необезпокоявано из музея. Изключително свиреп хищник. Статуетката на Мбун е доказателството. Туземните племена са познавали това същество и са създали цяла религия, свързана с него. Поради недоглеждане Уитлеси го е изпратил в цивилизования свят.

— Вие самият виждал ли сте тази статуетка? — попита Пендергаст. — Доктор Кътбърт не беше твърде благосклонен да ми я покаже.

— Не — призна Фрок. — Но разполагам е информация от възможно най-достоверен източник. Възнамерявам да осъществя собствено наблюдение още при първа възможност.

— Доктор Фрок, вчера подробно обсъдихме проблема със сандъците — продължи Пендергаст. — Доктор Кътбърт обясни, че не съдържат нищо ценно и нямаме никакви основания да не му се доверим. — Той замълча невъзмутимо. — Благодаря ви за отделеното време и съдействие. Вашата теория е твърде интригуваща и наистина бих искал да се съглася е нея. — Той помръдна рамене. — Но засега запазвам мнението си непроменено. Моля да ме извините заради откровеността ми, но се надявам, че ще бъдете в състояние да направите разграничение между вашите догадки и неумолимите факти на нашето разследване и да ни окажете съдействие по всякакъв възможен начин. — Агентът стана и тръгна към вратата. — Сега се надявам да ме извините. Ако ви хрумне нещо, моля ви да се свържете с мен.

И той излезе.

Фрок се отпусна в инвалидната количка, поклащайки глава.

— Колко жалко! — промълви той. — Така се надявах на неговото сътрудничество, но май и той е като всички останали.

Марго погледна към масичката до стола, от който Пендергаст току-що беше станал.

— Вижте — възкликна тя, — остави разпечатката за ДНК.

Фрок погледна натам и се изкикоти.

— Предполагам, че това имаше предвид, като каза „ако ви хрумне нещо“. — Той замълча. — Може би все пак не е като всички останали. Е, ние няма да го злепоставим, нали, Марго? — добави той, докато вдигаше слушалката на телефона. — Доктор Фрок търси доктор Кътбърт… Здрасти, Ян. Да, добре съм, благодаря. Не, само бих искал да вляза в изложбата „Суеверие“. За какво става дума? Да, знам, че е запечатана, но… Не, напълно се примирих с идеята на изложбата, но просто… Разбирам.