Шанхайска афера
Шрифт:
— Трябва да проверя всеки от членовете на филмовия екип — заяви Шен Деши.
— С цялото ми уважение, сър, опитвах се да кажа…
— И това трябва да стане веднага, още тази вечер — прекъсна го инспекторът.
Маргарт усети как напрежението му се покачи.
— Слушайте — започна той, — за тази вечер… — „Въобще не можем да го обсъждаме“, помисли си той, но на глас изрече: — Малко вероятно е да стане… Нашият директор по комуникациите ще бъде тук в десет сутринта в понеделник.
— Това е неприемливо —
— Ще повторя: „Бертолд Груп“ няма никаква професионална или бизнес връзка със снимачния екип, освен споразумението да им осигурим достъп до нашите офиси и до строителната площадка — настоя Маргарт.
— Вие, моля, ще се свържете с вашия директор по комуникациите още тази вечер — отвърна Шен Деши на английски с неправилен словоред, но Маргарт дори не си и помисли да го поправи. — Искам да говоря с целия екип наведнъж, моля — добави инспекторът.
„Истински задник“, помисли си Маргарт, който едва успяваше да овладее гнева си, но побърза да каже:
— В десет часа в понеделник.
Шен Деши бавно се надигна от стола, бръкна в джоба си, извади кожен портфейл и внимателно подаде визитната си картичка на Маргарт, държейки я почтително с две ръце. Маргарт му подаде своята визитка със същия маниер.
— Ако можете да ми помогнете с този въпрос — подчерта тихо инспекторът, — то настоящото ви положение ще продължи да съществува… поне за известно време.
Маргарт мъчително преглътна. „Настоящото ви положение“… тоест отвличането.
— Смятаме, че единият от операторите е в неизвестност — додаде Шен Деши.
Изчезнал бе американски журналист? Дали този човек намекваше, че знае нещо за отвличането, или пък имаше и друго похищение?
Маргарт разбра, че мъжът срещу него всъщност изпълнява заповеди, дадени му от най-високо правителствено ниво. Китайците предпочитаха да изпреварват събитията пред риска впоследствие да се изложат пред световната общност, а и явната им неприязън към чужди журналисти бе изразявана многократно и не бе тайна за никого.
Господи, сигурно щяха да хвърчат глави. Маргарт се замисли дали не би могъл да използва това стратегическо предимство в своя полза.
На сбогуване двамата си стиснаха ръцете и дланта на Маргарт почти се изгуби в огромната шепа на Шен Деши, но това, което му направи най-голямо впечатление и което със сигурност щеше да запомни, бе твърдият и настоятелен поглед на инспектора.
Този мъж нямаше да се спре пред нищо.
Неделя, 26 септември
5 дни до размяната
7.
19:30 часа
квартал Жабей
Шанхай
— Агентът на недвижими имоти ще се срещне с нас след половин час — отбеляза Грейс и прибра
— Обичам Шанхай… — усмихна се Нокс. — Обаждаш се по телефона и тридесет минути по-късно отиваш на оглед. На това се казва предприемчивост! А в Щатите сме свикнали нещата да са сложни, някак си това е станало част от очакванията ни. Тук все още има шанс.
— Нали ме чу? Половин час — повтори Грейс.
— Да. Мисля, че изглеждаш достатъчно лесна… Колкото до мен, ще ми трябват няколко минути да се приведа в ред.
— Внимавай как ми говориш, Джон Нокс! — предупреди го тя.
— Искам да кажа, приеми го като комплимент. Това е част от плана ни, нали?
Грейс не му отговори, а погледна край рамото му към другия край на улицата.
— Виждам двама цивилни полицаи — докладва тя. — Единият е онзи зад количката за сувенири, а другият е едрият мъжага в ресторанта.
— Да.
— Мисля, че онзи с количката е от БНС 10 , а ти?
— Да, със сигурност е полицай — отвърна Нокс. — Май тук, в Китай, имате доста бюра и служители по националната сигурност. Колкото до другия мъж, не съм съвсем сигурен — добави той.
— Смятам, че е частен охранител — отбеляза тя. — Дали някоя чужда компания не се е заинтересувала от Едуард Лу? Има основания да е така.
— Може би точно това е истината.
— Не съм изцяло сигурна — отвърна сковано като по учебник тя и смени темата: — Агентката по недвижими имоти каза, че ще ни чака отпред.
10
Бюро за национална сигурност — разузнавателна агенция на Китай. — Б.пр.
— Знаеш ли, трябва да ме прегръщаш и да висиш на шията ми — сети се Нокс. — Да изглежда така, все едно си търсим местенце, където… нали се сещаш… да продължим пламенната си връзка…
— Няма проблеми — отвърна Грейс.
— Сериозно ли? А толкова ли е лесно за теб? — изуми се Нокс, който не можеше да си представи как тази жена би могла да се прави на секси палавница. Нямаше търпение да разбере.
— Представяй си го така — върна го на земята тя. — Щом се шегувам, ще ти го казвам изрично.
Двамата намериха магазин, откъдето Нокс си купи хубав панталон и нова риза, облече ги и натика дрехите, които носеше, в чантата при нейните.
— Само едно нещо не ми е ясно — започна той, докато изучаваше отражението си в огромното огледало на магазина. — Как така след толкова солидно образование си решила да постъпиш в армията, вместо да се върнеш тук и да вадиш доста добри пари? И защо избра точно Хонконг?
— Сложно е… — отвърна Грейс.
— Ние си създаваме сложностите, а не те нас — мъдро изрече той.