Школа за магии (Книга първа)
Шрифт:
— А ако се провали и в неделя?
— Тогава в края на следващата седмица.
— Полковник, вече не остана много време, добро за риболов.
— Генерале, ако сте били откровен с нас, ние няма да ви изоставим. Има и други начини. Но с малко късмет… и Божия помощ… по това време следващата седмица ще бъдете в пристанището на някой западен град.
— Ще имаме голяма нужда от Божията помощ. Наташа мисли, че е благословена от Бога.
— Ще се видим в Лондон.
— Ще ми купите едно питие.
— Ще ви купя целия шибан бар, генерале.
— Едно питие ще е достатъчно — опита се да
Холис не мислеше така.
— Стискам ви ръка — каза той.
— Аз също. — И Суриков добави: — Желая ви успешно пътуване на Запад. Ще се видим в Лондон. — Той се обърна и се загуби в гробищата.
Холис погледна увития във вестник шаран, пусна го в джоба си при свещта и пистолета и тръгна към порталната църква. На около десет ярда от нея някой го потупа по рамото и го попита на руски:
— Какво има в този пакет?
Холис стисна 9-милиметровия си автоматичен пистолет, вдигна го през полите на палтото си и рязко се извърна.
— Какво ти даде? — попита Сет Алеви.
— Шаран.
— О! Израснал съм с шарани. Много еврейско и много руско ядене. Мразя го.
Холис се извърна и продължи към порталната църква.
— Каза, струва ми се, че срещата е в четири. — Сет Алеви го последва отблизо.
— Мислех да ти кажа, като се върна, че съм се сетил, че е по-рано.
— Помислих си, че може да е така. Къде е Лиза?
— При камбанарията.
Те минаха през тунела и навлязоха в манастирските земи. Ръмежът започваше да се превръща в лек дъжд.
— Имахме ли късмет? — попита Алеви.
— Ударихме голямата печалба.
— Школата за магии?
— Да. Между другото, КГБ го нарича Школа за американско гражданство.
— Каква е връзката на Суриков с всичко това?
— Ще ти кажа по-късно.
— Прикриват ли ни?
— Ами аз прикривам теб, а ти прикриваш мен. Не можех да повикам охраната както при Лефортово. КГБ утрои съгледвачите си около посолството и те търсят повод за конфронтация. Измъкнах се с микробуса, който отиваше до финландската вила. Ако имах поне малко разум в главата си, щях да отида там и да сваля някоя мадама.
— И защо не го направи? Никой не те е молил да идваш тук.
— Исках да хвърля едно око на Суриков.
— Ще се срещнеш с него съвсем скоро.
Те продължиха да крачат бързо по оградената с дървета алея.
— Другата причина, за да дойда, е, че тази сутрин получихме съобщение от съветското външно министерство. Те отнемат дипломатическия ти имунитет. Както и този на Лиза — каза Алеви.
— Разбирам — кимна Холис. — Тогава благодаря ти, че дойде.
— Според международните закони сега дипломатическият ти имунитет е в сила само от посолството до мястото, откъдето ще напуснеш страната. Така че в момента тук си като по бели гащи. Естествено — тя също.
— Все едно да тръгнеш на лов за вампири и да си загубиш кръста — отбеляза Холис.
— Нещо такова. Предполагам, че вече почти са ти забили дървения кол.
— Да — каза Холис. — Почти са ми го прокарали през сърцето.
Те стигнаха до павирания площад, на другия край на който се извисяваше камбанарията. Холис никъде не забеляза Лиза. Прекосиха открития площад
— По дяволите! — изруга Алеви.
— Успокой се, Сет. Ще дойде.
Алеви се обърна към него и Холис разбра, че няма да се успокои. Алеви обвинително насочи пръста си срещу него и нервно каза:
— Не трябваше да я водиш тук!
— Ей, почакай. Тя искаше да отиде на църква, а и може…
— О, не ми пробутвай тоя номер. Това не е някаква тъпа шегичка, полковник, нито пък любовно бягство за вас двамата. Това е Москва, приятелче, и…
— По дяволите, много добре знам къде съм. И ще провеждам операциите си така, както аз искам.
— Трябваше да ви пратя и двамата да си ходите още преди седмица. Вие създадохте повече проблеми, отколкото…
— Върви по дяволите.
Алеви и Холис бяха застанали много близо един до друг, после Алеви се обърна и тръгна през площада.
— Ще ви чакам при главния вход още петнадесет минути — извика той през рамо. — След това ще си тръгна, със или без теб, нея, или и двамата.
— Почакай — Холис настигна Алеви, приближи се до него и каза. — Слушай, в случай че не успея да се върна в посолството — имаш среща със Суриков. Антикварния магазин на „Арбат“. Утре, в осем часа сутринта. Той е заснел на микрофилм личните досиета на курсантите от Школата за магии, бившите и настоящите. Три хиляди, Сет.
— Боже… три хиляди… Как, по дяволите, се е добрал до тази информация?
— Той е Г–1 за целия състав на военновъздушните сили на Червената армия. — Холис обясни набързо за какво става въпрос и заключи: — Дадох му думата си, че ще измъкнем оттук него и внучката му. Разбираш ли? Недей да извърташ, Сет. Изведи ги. — Той втренчено изгледа Алеви.
— Ще се погрижа за това — кимна Алеви.
— А сега се разкарай оттук.
— Ще те чакам при входа — поколеба се Алеви.
— Не, ти ще си замъкнеш задника обратно в посолството и ще стоиш там, докато тръгнеш за срещата си със Суриков. Сега не ми трябваш. Предадох тихо щафетата, Сет, аз така или иначе утре няма да бъда тук, за да се срещна със Суриков. Вече всичко е в твои ръце, приятелю. Махай се!
Алеви огледа мокрия площад и кимна.
— Успех! — и той тръгна под дъжда към главния вход.
Холис се върна при камбанарията и се опря с гръб на стената. Извади пистолета си, за да му бъде под ръка. Видя как Алеви изчезва по обрамчената с дървета алея.
Холис огледа площада, после се втренчи в студения дъжд и парата, която излизаше от дъха му. Минутите минаваха. Вече си мислеше, че са хванали Суриков, Лиза и Алеви, а него са оставили да постои сам под дъжда. „Отсъствието им е много по-обезпокоително от присъствието им.“ Но ако ги забележеше, щеше да ги накара да се поизпотят. „Щом вече нямам дипломатически имунитет, ще престана да се правя на добро момче.“ Той погледна часовника си. Беше се разделил с нея преди петдесет минути. Сети се за Алеви, който бе дошъл да ги прикрие, но после се бе съгласил да си тръгне. От професионална гледна точка това бе напълно издържано. Проблемът беше в самата професия.