Соломоново решение

Арчър Джефри

През следващите три месеца заедно с още сто и двайсет младежи Крис мина курс по обща военна подготовка. Скоро научи, че от хиляда души един получава правото да бъде включен в пилотски курс. Очевидно той нямаше да е този един. В края на трите месеца му дадоха възможност да избира — да работи във войнишкия стол, в офицерската трапезария, в интендантството или в обслужването на полетите. Той пожела обслужване на полетите, но бе разпределен в интендантството.

Докато следващия понеделник докладваше, че се явява на своето назначение, се срещна за пореден път със Сю Смарт, или по-точно с ефрейтор Сю Смарт.

За пореден път тя бе начело и раздаваше нареждания. В първия момент Крис не я позна в спретнатата синя униформа и прибраната почти изцяло под кепето коса. Тъкмо се наслаждаваше на добре оформените й крака, когато чу името си.

— Хаскинс, яви се при началника на склада. — Този глас не можеше да бъде забравен.

— Сю? — спонтанно възкликна той. Ефрейтор Смарт вдигна очи от бележника си и изгледа новобранеца, дръзнал да се обърне към нея на малко име. Лицето му й се стори познато, но не можеше да си спомни откъде.

— Крис Хаскинс — услужливо напомни той.

— А, да. Хаскинс — рече тя колебливо и после добави: — Яви се пред сержант Травис в складовете и той ще ти обясни задълженията ти.

— Слушам, ефрейтор — отвърна отривисто Крис и с бързи стъпки се насочи към интендантските складове. Естествено нямаше как да знае, че Сю оглежда гърба му.

Не се срещнаха повече до края на седмицата, когато той си тръгна в първата отпуска. Забеляза я, че седи в дъното на вагона на влака за Клийторп. Не направи опит да я заговори, дори се престори, че не я вижда. Но се улови, че от време на време хвърля поглед към нея и се наслаждава на стройната й фигура — не помнеше да е била толкова хубава.

Най-сетне влакът намали и спря на перона в Клийторп и Крис видя, че майка му си бъбри с някаква жена. Веднага се сети коя може да е тя — същата червеникава коса, същата стройна фигура, същите…

— Здравей, Крис — поздрави го госпожа Смарт, когато той приближи до тях. — Заедно ли пътувахте със Сю?

— Не съм забелязал — отвърна младежът, но Сю вече наближаваше към малката група.

— Щом сте в една част, сигурно се виждате често — предположи майката на Крис.

— Не бих казала — отвърна Сю, като се стараеше да изглежда безразлична.

— Време е да тръгваме — разбърза се госпожа Хаскинс, — за да имам време да направя вечерята на Крис и баща му, че ще гледат мач.

— Помниш ли го? — полюбопитства госпожа Смарт, когато Крис и майка му се отдалечиха към изхода.

— Кого? Сополивия Хаскинс? — Сю се поколеба миг-два. — Не бих казала.

— Толкова ли ти харесва? — усмихна се дяволито госпожа Смарт.

Когато в неделя вечер Крис се качи на влака, Сю вече бе заела мястото си в дъното на вагона. Той се канеше да я отмине и да си потърси място в следващия вагон, но я чу да казва:

— Здрасти, Крис, как прекара?

— Не беше зле, ефрейтор — спря се и я изгледа от висотата на своите метър и деветдесет. — „Гримсби“ би „Линкълн“ с три на един и си припомних, че рибата с пържени картофи в Клийторп е далеч по-вкусна, отколкото в поделението.

— Защо не седнеш при мен? — усмихна се тя и потупа с длан седалката до себе си. — Спокойно можеш да ме наричаш Сю, когато сме извън поделението.

По пътя до Мейбълторп говори

предимно Сю. Отчасти, защото Крис бе направо зашеметен от промяната, която бе настъпила у нея. Трудно му беше да повярва, че това е същото кльощаво момиченце, което раздаваше мляко всяка сутрин. От друга страна, даваше си сметка, че щом прекрачат прага на поделението, всичко това ще свърши. Подофицерите не си дружаха много с редниците.

Разделиха се още при портала и всеки пое в своята посока. Крис — към спалните помещения на войниците, а Сю — към сградата на офицерите. Когато влезе в стаята при колегите си, Крис чу как един от тях се хвалеше, че свалил някакво момиче от Женския корпус към Кралските военновъздушни сили. Разказваше толкова подробно, че описа дори как изглежда бельото й.

— Тъмносиньо, с широк ластик — уверяваше той захласнатите си слушатели.

Крис се изтегна на леглото си и престана да слуша, мислите му се насочиха към Сю. Питаше се кога ли ще се видят отново.

Не се наложи да чака дълго, защото още на обяд следващия ден видя Сю на една маса с други момичета от оръжейния склад. Много му се искаше да се приближи и небрежно, като същински Дейвид Нивън 1 , да я покани на среща. В кино „Одеон“ даваха филм с Дорис Дей и той си помисли, че може да й хареса, но бе готов да мине по-скоро през минно поле, отколкото да отиде при нея в този момент, когато приятелите му гледаха.

Крис си взе обяд от плота — зеленчукова супа, наденица с пържени картофи и сладкиш с яйчен крем — и отнесе таблата в отсрещния край на залата, където седяха неговите колеги. Беше подхванал вече десерта си и коментираше с приятелите си шансовете на отбора на Гримсби да победи Блакпул, когато усети нечия ръка на рамото си. Вдигна очи и видя над себе си усмихнатото лице на Сю. Всички на масата млъкнаха. Крис се изчерви.

1

Известен английски актьор (1910–1983) — Б. пр.

— Какво ще правиш в събота вечер? — попита тя. Лицето на Крис стана още по-червено. — Смятам да ходя на „Палавата Джейн“. Искаш ли да ме придружиш? — Младежът кимна онемял. — Да се срещнем в шест при портала. — Поредно кимване. Сю се усмихна. — Ще се видим тогава.

Крис извърна лице към приятелите си, които го гледаха с нямо възхищение.

Не помнеше много от филма, защото през по-голяма част от времето се мъчеше да събере смелост да обгърне раменете й с ръка. Не успя да го направи дори когато Хауард Кийл целуна Дорис Дей. Но по пътя към казармата Сю улови дланта му.

— Мислил ли си с какво ще се занимаваш, като се уволниш? — попита тя, докато се возеха в последния автобус към казармите.

— Вероятно ще отида да работя при баща ми в автобусния транспорт — отвърна Крис. — А ти?

— Когато отслужа три години в армията, ще трябва да реша дали да стана офицер, тогава ме чака кариера в Кралските военновъздушни сили.

— Надявам се, че ще се върнеш в Клийторп.

Крис и Сю Хаскинс се ожениха година по-късно в енорийската черква „Сейнт Ейдан“.