Соломоново решение

Арчър Джефри

С наета за целта кола след церемонията младоженците се отправиха към Нюхейвън с намерението да прекарат медения си месец на португалското крайбрежие. След няколко дни в Алгарве 2 те останаха без пари. Крис настоя да се върнат в Клийторп, но си обещаха да посетят Албуфейра 3 при първа възможност.

Двамата започнаха семейния си живот в квартира под наем — три стаи на приземния етаж в къща близнак на Джубилий Роуд. Бившите отговорници по раздаването на мляко не можеха да се преструват и всички виждаха колко са щастливи.

2

Международен

туристически център в Португалия. — Б.пр.

3

Курорт на южното крайбрежие на Португалия. — Б.пр.

Крис започна работа като кондуктор в градската автобусна линия „Грийн Лайн“, а Сю записа курс в местна застрахователна фирма. Година по-късно тя роди Трейси и си остана у дома, за да се грижи за нея. Това стимулира Крис да работи още повече и го накара да се замисли за издигане в службата. Подтикван от време на време от Сю, започна да се готви за теста в компанията, който му даваше такава възможност. След четири години стана инспектор. С две думи, пред семейство Хаскинс се очертаваше нелошо бъдеще.

Една година Трейси поиска пони за Коледа и Крис трябваше да й обясни, че нямат градина. Направиха взаимен компромис и за седмия си рожден ден момиченцето получи подарък малко кученце лабрадор, което кръстиха Корп. Накратко казано, нищо не липсваше на семейство Хаскинс и вероятно нашата история щеше да свърши дотук, ако Крис не беше уволнен. Ето как се случи всичко.

Градската автобусна линия „Грийн Лайн“ беше погълната от „Хъл Кериъдж Бъс Къмпани“, което доведе до неизбежните съкращения на работни места, и Крис бе сред тези, на които връчиха заповед за освобождаване. Единственото, което компанията можеше да му предложи, бе да заеме предишната си длъжност кондуктор. Той гордо отхвърли предложението. Беше уверен, че лесно ще си намери нова работа.

Много скоро компенсацията, която получи при уволнението, свърши и въпреки обещанията на Тед Хийт 4 за един нов проспериращ свят, Крис осъзна, че никак няма да е лесно да си намери работа в Клийторп. Сю не се оплака нито веднъж, но тъй като Трейси вече ходеше на училище, тя започна почасова работа в магазина „Парсънс“ за пържена риба и пържени картофи. Така в семейството всяка седмица постъпваха пари, да не говорим за бакшишите, а на обяд Крис получаваше по една голяма порция треска с пържени картофи.

4

Министър-председател на Англия (1970–1974), планирал сериозни икономически промени в страната, един от първите радетели в английския парламент за присъединяване на страната към Европейската общност. — Б.пр.

Той не спираше да си търси работа. Всяка сутрин отиваше в сградата на трудовата борса, с изключение на петък, когато след дълго чакане на опашка получаваше мизерната си помощ за безработни. След дванайсет месеца напразно ходене на интервюта и неизменното „съжаляваме, но по всичко личи, че не притежавате нужната квалификация“ Крис сериозно се замисли дали да не нахлузи отново кондукторската чанта. Сю

го уверяваше, че скоро след като започне, отново ще го издигнат на поста инспектор.

Междувременно тя беше натоварена с допълнителна отговорност в магазина и след година я направиха помощник-управител. Отново нашата история щеше да свърши дотук, ако този път Сю не бе тази, която получи предупреждение за освобождаване.

Една вечер пред порция пържена риба Сю сподели с Крис, че господин и госпожа Парсънс възнамерявали да се пенсионират и се готвели да продадат бизнеса си и магазина.

— Колко според теб очакват да получат?

— Чух господин Парсънс да споменава за сума около пет хиляди лири.

— Да се надяваме, че новите собственици ще се развъртят — отбеляза Крис и си взе поредния пържен картоф.

— Много вероятно е да дойдат със свой персонал. Не помниш ли какво стана, когато автобусните компании се сляха?

Крис се замисли.

В осем и половина на следващата сутрин Сю излезе от вкъщи, за да заведе Трейси на училище, преди да отиде на работа. Щом вратата след двете се хлопна, Крис и Кори се отправиха на обичайната си сутрешна обиколка. Кучето вдигна смутен поглед, когато видя, че господарят му наместо към плажа, където то играеше до насита с вълните, се отправя в обратна посока — към центъра на града. Тръгна покорно, докато по едно време не се озова завързано на оградата на банка „Мидланд“ на Хай Стрийт.

Управителят на банката не успя да прикрие изненадата си, когато разбра, че господин Хаскинс чака пред кабинета му, за да обсъди с него своята идея за бизнес начинание. Направи бърза справка за сметките на семейството и установи, че разполагат със седемнайсет лири и дванайсет шилинга. Приятно му бе да установи, че никога не са прехвърляли разрешения лимит, въпреки че господин Хаскинс вече повече от година бе без работа.

Управителят изслуша с интерес и съчувствие предложението на своя посетител и когато той завърши отрепетираното си представяне, тъжно поклати глава.

— Банката не може да поеме такъв риск — обясни, — особено като се има предвид колко малко допълнителни гаранции можете да предоставите. Та вие дори не притежавате собствен дом — изтъкна банкерът.

Крис му благодари и напусна кабинета невъзмутимо.

Той прекоси Хай Стрийт, завърза повода на Корп пред друга сграда и влезе в банка „Мартинс“. Почака известно време, докато управителят го приеме. Отговорът на неговото предложение не се отличаваше от предишния, с едно малко изключение — този път го посъветваха да се обърне към „Британия Файнанс“ — нова компания, специализирала се в подкрепа на малкия бизнес. Крис благодари, напусна банката, развърза Корп и се върна на Джубилий Роуд няколко минути преди Сю да се прибере с неговия обяд — треска с пържени картофи.

След като се нахрани, Крис напусна къщата и отиде до най-близката телефонна кабина. Пусна четири пенита в прореза и натисна бутон А. Разговорът трая не повече от минута. Прибра се, но не спомена пред Сю с кого има среща на другия ден.

На следващата сутрин, едва изчакал Сю да тръгне с Трейси за училище, той се качи в спалнята им. Свали дънките и пуловера и ги замени със сватбения си костюм, с кремавата риза, която носеше само в неделя на църква, и с връзката — подарък от тъща му за Коледа, която беше решил, че няма да сложи никога. Лъсна обувките си и си помисли, че постигна блясък, който дори неговият фатмак би одобрил. Погледна се в огледалото с надеждата, че е добил донякъде вид на бъдещ управител на предприятие. Остави кучето в градината зад къщата и се отправи към центъра на града.