Соломоново решение

Арчър Джефри

Беше подранил с петнайсет минути за срещата с господин Тримейн, човека, който се занимаваше с кредитите, отпускани от „Британия Файнанс“ на нейните клиенти. Помолиха го да изчака в определената за това стая. Той се настани и взе един брой на „Файненшъл Таймс“ (за първи път в живота си държеше това издание). Така и не успя да открие спортната страница. След четвърт час секретарят го покани в кабинета на господин Тримейн.

Човекът го изслуша внимателно и също като предишните двама банкери зададе въпроса за гаранциите.

— Нямаме такива — отвърна Крис с горчивина. — Освен ако не смятаме факта, че съпругата ми и аз ще работим по цял

ден, а тя е запозната с много от тънкостите на бизнеса от първа ръка. — И той зачака да чуе причините, поради които няма да му отпуснат кредит.

— Тъй като съпругата ви ще е отговорна за връщането на половината от нашата инвестиция, какво мисли тя за плановете ви?

— Дори не съм говорил още с нея — изтърси Крис.

— В такъв случай ви съветвам да го направите при първа възможност, защото преди да обсъдим молбата ви, ще трябва да се срещнем лично с госпожи Хаскинс и да се уверим дали е на нивото, на което твърдите, че е.

Същия ден по време на вечеря Крис съобщи новината на жена си. Сю остана безмълвна, нещо, което не се бе случвало често в близкото минало.

Щом господин Тримейн се срещна с госпожа Хаскинс, останалото бе въпрос само на попълване на безкраен брой формуляри, преди „Британия Файнанс“ да им отпусне кредит от 5000 лири. Месец по-късно господин и госпожа Хаскинс напуснаха своите три стаи на Джубилий Роуд и се нанесоха в жилището, прилепващо към магазинчето на Бийч Стрийт.

Първата неделя на новото място Крис и Сю изстъргаха надписа „ПАРСЪНС“ от витрината на магазина, след което изписаха с големи букви „ХАСКИНС, нови собственици“. Междувременно Сю обучаваше Крис как се прави най-добрата панировка. Ако беше толкова просто, нямаше да виждаме опашки пред един магазин, а пред друг — на няколко метра на същата улица — никакви клиенти. Минаха няколко седмици, преди Крис да овладее умението и панираната риба да е винаги с превъзходна коричка — нито прекалено твърда, нито прекалено влажна, което си беше истинска катастрофа. Той стоеше на предната линия — мереше и подаваше рибата, солеше и поливаше с оцет, докато Сю седеше на касата и прибираше парите. Вечер Сю записваше всичко в счетоводните книги, но не се качваше при Крис в малкия им апартамент, докато не въдвореше пълен ред и чистота в магазина, така че да можеш да се огледаш в повърхността на тезгяха.

Тя винаги беше последна, но в замяна на това пък Крис ставаше пръв. В четири часа сутринта бе вече на крак, нахлузваше стар анцуг и се отправяше към пристанището с Корп. Прибираше се след няколко часа с отбрана треска, хек, скат и камбала, които купуваше направо от рибарските корабчета.

В Клийторп работеха няколко магазинчета за пържена риба и пържени картофи, но много скоро любителите научиха за „Хаскинс“ и често, когато Сю отиваше да обърне надписа „Отворено“, отвън вече чакаха клиенти. Най-натоварено беше в часовете между единайсет и три следобед и от пет до седем, но не затваряха докато имаше клиенти.

В края на първата година семейство Хаскинс се похвалиха с 900 лири чиста печалба. И с течение на времето, колкото по-дълги ставаха опашките пред входа, толкова по-бързо се топеше задължението им към „Британия Файнанс“, ето защо осем месеца преди определения петгодишен срок те успяха да върнат цялата сума заедно с лихвите.

През следващите десет години славата на магазина

на Хаскинс се разнесе не само по суша, но и по море, което пък доведе до това, че поканиха Крис да стане член на Ротарианския клуб в Клийторп, а Сю стана заместник-председател на Съюза на майките.

Сю и Крис отпразнуваха двайсетата годишнина на техния брак с пътуване до Португалия за втори меден месец. Отседнаха в четиризвезден хотел за две седмици и този път не им се наложи да се приберат преждевременно. През следващите десет години те всяко лято ходеха на почивка в Албуфейра. Какво да се прави — хора на навика.

След като завърши гимназията в Клийторп, Трейси записа Бостънския университет, където учеше бизнес управление. Единственото голямо сътресение преживяха, когато Корп почина. Но в интерес на истината той бе достигнал почтената възраст от четиринайсет години.

Крис се наслаждаваше на питието си с няколко колеги от Ротарианския клуб, когато управителят на най-авторитетната пощенска станция в града Дейв Куентън спомена, че възнамерява да се засели в друг район на страната — Езерния регион, и иска да продаде бизнеса си. 5

За разлика от предишния път Крис обсъди с жена си последната си идея. Тя отново се стъписа, но след като се съвзе и получи отговори на няколко свои въпроса, се съгласи да посетят заедно „Британия Файнанс“.

5

В Англия местните пощенски клонове се отстъпват на концесия — Б.пр.

— На каква сума възлиза депозитът ви в „Мидланд“ — попита господин Тримейн.

Сю погледна бележките си и спокойно заяви:

— Трийсет и седем хиляди четиристотин и осем лири.

— За колко според вас ще можете да продадете магазина за пържена риба?

— Ще преговаряме за над сто хиляди — категорична бе тя.

— И на колко според вас е оценен пощенският клон, като се има предвид, че е в центъра на града?

— Господин Куентън спомена за двеста и седемдесет хиляди лири, но ако се намери подходящ кандидат, ще се съгласи и на четвърт милион.

— Което значи, че не ви стигат малко повече от стотина хиляди — заключи финансовият анализатор, без да се налага да поглежда в бележника на Сю. — Какъв е бил оборотът на клона през миналата година?

— Двеста и трийсет хиляди лири.

— При каква печалба?

Сю отново направи справка в записките си.

— Двайсет и шест хиляди и четиристотин, но това не включва допълнителния бонус — просторно жилище, чиито данъци и такси се покриват от печалбата. А този път ще притежаваме имота.

— Ако сметките ви бъдат потвърдени от нашите счетоводители — продължи господин Тримейн — и успеете да продадете магазина за риба и пържени картофи за около сто хиляди, по всичко личи, че инвестицията ще е разумна, но… — Двамата бъдещи клиенти се изпънаха, споходени от лошо предчувствие. — Винаги има „но“, когато става дума за даване на пари. — Кредитът ще важи само ако се запази категория А на пощенския клон. Имотите в този район вървят за около двайсет хиляди, така че реалната стойност на клона е по-скоро в бизнеса, и то само ако, повтарям, само ако продължава да бъде категория А.