Соломоново решение

Арчър Джефри

Щом Макс завърши разказа си, последва въпрос от страна на уважавания Джеймс, за който посетителят бе подготвен.

— На колко смятате, че ще оценят фигурата, господин Глъвър?

— Неколкостотин долара — отвърна Макс. — При условие, разбира се, че брат ви не научи за търга. — Отпи от чая, който му бяха предложили, и додаде: — И до петдесет хиляди, ако разбере.

— Но аз нямам петдесет хиляди. — Факт, който беше добре известен на Макс. — А ако брат ми разбере, нищо не мога да направя. Условията в завещанието са повече от ясни. Който достави червения цар, той става притежател на целия шах.

— Бих осигурил необходимия капитал, при условие

че се съгласите да ми продадете след това шаха — изрече Макс на един дъх, за да не проличи, че се вълнува.

— Колко сте готов да платите? — попита Джеймс.

— Половин милион.

— Цената на „Сотби“ е близо милион — възрази Джеймс.

— Много е възможно — съгласи се Макс, — но половин милион е по-добре от нищо, нали, което неизбежно ще се случи, ако брат ви разбере за съществуването на червения цар.

— Но вие казахте, че царят може да се купи и за неколкостотин долара…

— В този случай ще поискам само хиляда лири плюс разходите в аванс срещу два и половина процента от окончателната цена — отвърна Макс за втори път през този ден.

— Готов съм да поема този риск — съгласи се Джеймс и на лицето му изгря усмивката на човек, почувствал се в по-добра позиция. — Ако червеният цар се продаде за по-малко от петдесет хиляди, ще успея да набавя и сам тези пари — продължи той. — Ако прехвърли обаче тази сума, ще го купите вие и ще ви продам остатъка от комплекта за половин милион. — Джеймс вдигна чашата чай и отпи. — И в двата случая не губя нищо.

Нито пък аз, помисли си Макс, докато вадеше предварително приготвения договор от вътрешния джоб на сакото си. Джеймс го прочете бавно и внимателно.

— Очевидно сте били сигурен, че ще се съглася да участвам в плана ви, господин Глъвър.

— Ако не се съгласите, следващата ми среща щеше да е с вашия брат, тогава вие със сигурност щяхте да останете с празни ръце. Сега, ако позволите да ви цитирам, поне няма какво да губите.

— Вероятно ще трябва да замина за Ню Йорк — предположи Джеймс.

— Не е необходимо — отвърна Макс. — Можете да участвате в търга по телефона. Допълнителното предимство на подобно наддаване е, че никой от присъстващите няма да разбере кой участва от другия край на линията.

— Как ще го уредя тогава?

— Нищо по-лесно. Аукционът е определен за два часа следобед, което ще рече, че в Лондон ще бъде седем вечерта. Червеният цар е под номер двайсет и три. Когато продажбите стигнат до номер двайсет и едно, ще помоля „Филипс“ да ви наберат. Вие трябва да сте до телефона и да се погрижите линията да е свободна.

— Ще вдигнете ли, ако сумата достигне петдесет хиляди?

— Имате честната ми дума — обеща Макс и погледна човека право в очите.

През почивните дни преди аукциона Макс се качи на самолет за Ню Йорк. Настани се в малък хотел в Ийст Сайд, където стаята му беше не много по-голяма от нашата килия, но в този момент не можеше да си позволи нищо по-добро. Трябваха му пари, за да финализира играта.

В понеделник сутринта той стана много рано. Шумът от нюйоркския нощен живот не го беше оставил да мигне. Беше използвал времето, за да обмисли отново и отново всички възможни варианти и непредвидени обстоятелства, които можеха да се случат. Ролята му като централен герой щеше да трае не повече от две минути и ако се провалеше, щеше да се качи на първия самолет за Лондон и да слезе на родна земя единствено с преразход на банковата си сметка.

Купи си един

бегъл 15 от ъгъла на Трета и Шейсет и шеста улица и се отправи пеша към „Филипс“. Цялата сутрин присъства на търг на ръкописи, който се проведе в същата зала, в която щеше да се състои и търгът на китайски предмети. Седя мълчаливо на последния ред и наблюдаваше как американците провеждат подобни аукциони, за да се увери, че няма да сбърка нещо в организацията по-късно през деня.

Не си купи обяд, и то не само заради изтънелите си финанси. Предпочете да проведе два презокеански телефонни разговора: първият бе с лорд Кенингтън, за да поиска последно потвърждение, че му делегира правото да вдигне цената до петдесет хиляди долара при наддаването за червения цар. Макс го увери, че щом чукчето удари при окончателната цена, ще му позвъни, за да го информира за колко е продадена фигурата. Второто обаждане бе до уважавания Джеймс Кенингтън в дома му на Кадоган Скуеър. Джеймс вдигна веднага след първото позвъняване и очевидно с огромно облекчение чу гласа на Макс. И на него пратеникът обеща абсолютно същото.

15

Американска закуска от варено тесто, много подобна на геврек. — Б.пр.

Макс остави слушалката и приближи до мястото, където стоеше обикновено водещият аукциона, и съобщи телефона на Джеймс Кенингтън в Лондон, който искал да участва в наддаването за предмета, включен в каталога под номер 23.

— Оставете на нас, господине — успокои го помощникът, който прие поръчката. — Ще имам грижата да му позвъня навреме, за да се уверя, че имаме връзка.

Макс благодари и се настани на любимото си място в края на осмия род, вдясно от ръководителя на аукциона. Разлистваше каталога и четеше какво пише под предметите, към които не изпитваше никакъв интерес. Докато седеше и чакаше да обявят наддаването за предмет номер едно, се опита да предположи кои от присъстващите са сериозни търговци, кои са колекционери и кои са просто любопитни зяпачи.

Когато ръководителят на аукциона се изкачи на подиума в два без пет, залата вече беше пълна с нетърпеливи хора. Точно в два ръководителят се усмихна на присъстващите.

— Предмет номер едно — обяви той. — Изящно изработен рибар от слонова кост.

Продадоха рибаря за 850 долара и по нищо не личеше каква драма ще се разрази много скоро.

Предмет номер две бе продаден за 1000 долара, но едва когато стигнаха до предмет 17 — фигура на мандарин, наведен над маса със счетоводна книга отгоре, наддаванията стигнаха 5000 долара.

Един-двама от търговците, дошли тук за някой от следващите предмети в каталога, влязоха в залата, докато други пък си тръгнаха, очевидно неуспели да се сдобият с предмета, предизвикал интереса им. Макс чуваше ударите на сърцето си, макар да оставаше още време до предмет 23.

Насочи вниманието си към телефонните апарати, подредени на масата на асистентите в единия край на залата. Само зад три от тях имаше човек. Когато ръководителят на аукциона откри наддаването за предмет 21, една от помощничките започна да набира някакъв номер. След няколко секунди тя прикри устата си и микрофона и зашепна нещо. Обявиха наддаване за предмет 22 и тя каза нещо шепнешком на човека отсреща. Макс предположи, че предупреждава Джеймс Кенингтън, че следващият предмет за наддаване ще бъде червеният цар.