Сянката на Бога

Кейс Джон

— Хайде… хайде… хайде… — зашепна си Ласитър, призовавайки онази сила на волята, която му бе нужна, за да обърне масата. Мозъкът му крещеше команди на краката да се изправят, но ръцете не им позволяваха.

— За тях нямаме избор — каза Делла Торе и кимна към Мари и Джеси, — но при теб бихме могли да го направим по бързия начин.

Ласитър сви пръсти около остриетата и ги отпусна. Грималди вече развинтваше капачката на тубата.

— Благодаря, не искам — измърмори Ласитър.

— Е — каза Делла Торе и стана. — Време е. — Наведе се и топна

пръст в кръвта, протекла от дясната ръка на Ласитър. Обърна се към Мари и изписа цифрата „6“ на челото й, после сграбчи Джеси за ръчичката, изви я и направи същото с него. Третата шестица написа на челото на Ласитър и се изправи, за да се възхити на произведението си.

В първия момент Ласитър не разбра, после схвана замисъла. Той, Мари и Джеси:

666

Дяволът.

Делла Торе бръкна в расото си и извади оттам бутилчица светена вода, която Ласитър веднага позна. Свали капачката и заръси из стаята, без да спира да мърмори нещо на латински.

Грималди застана зад Мари и Джеси, вдигна тубата и започна да излива бензин върху главите им. В стаята замириса на експлозив. Ласитър се опита да се надигне на крака, осъзнал, че това е единствената възможност. В същия миг Мари взе решението вместо него. Тя се облегна назад, вдигна крака, опря ги в ръба на масата и я тласна с всичка сила.

Ласитър изкрещя от болка, но ножовете изскочиха от дървото, а газената лампа падна и се разби на пода в краката на Делла Торе, подпалвайки расото му. Объркан, той заудря с ръце през пламъците. Мари изкрещя на Джеси да бяга. Грималди заръмжа. В стаята се замятаха сенки. Единствената светлина идваше от горящия като факла Делла Торе, който изостави опитите да задуши сам пламъците и с ужасен писък се затича през вратата, навън в дъжда.

Грималди направи крачка към него, за да му помогне, но преди да го стигне, Ласитър го нападна изневиделица, хвърли се върху гърба му и запрати тубата към Делла Торе. В бунгалото присветна и по пода пламна мрежа от горящи линии. Използвайки инерцията си, Ласитър заби Грималди в стената с удар, който изкара въздухът от гърдите му. После обърна замаяният италианец към себе си, хвана го за реверите и стовари чело в носа му. Нещо се счупи — със същия звук, с който се чупи пластмасова играчка — и Грималди се отпусна. Без да разсъждава, Ласитър помете краката му и когато тялото му рухна на пода, заби обувката си в гърдите му… И отново… и отново. Потърси главата му, но в този момент италианецът се изправи и стреля.

Три изстрела за една секунда, паническа канонада, пронизала безсмислено тавана, вратата и стената. Ласитър се хвърли инстинктивно към пистолета, блъсна се странично в Грималди и „Берета“-та отхвръкна. Като двама психопати те коленичиха едновременно и затърсиха слепешката сред дима.

Поредната светкавици им показа къде е паднал и те се хвърлиха натам. Ласитър се докопа пръв. Ръката му вече се затваряше около дръжката, когато Грималди го удари с лакът през устата и се метна върху гърба му. В следващата секунда

италианецът прехвърли ръка през гърлото му и застиска.

Беше невероятно силен.

Ласитър напразно се бореше и съпротивляваше под тежестта му. Мускулите му отслабваха, пред очите му се въртяха кръгове и той усещаше, че всеки момент животът може да го напусне. Затова изви ръката с пистолета назад и нагоре, без да вижда, усети, че опира в нещо твърдо, и дръпна спусъка.

Грималди изкрещя от болка. Куршумът го бе пронизал през коляното. Ласитър се изтърколи изпод него, изправи се до стената и се опита да поеме въздух. Отново блесна светкавица. Тогава го видя. Седеше на горящия под, обхванал коляно с двете си ръце, и се клатеше напред-назад.

Изкривеното от болка лице и позата му напомниха за Свети Себастиан от известната картина на… как му беше името…

Стреля. Куршумът остави малка дупка над лявото око на Грималди.

Тогава чу гласа на Мари, обърна се и видя, че огънят е само на крачка от стола й. Джеси беше коленичил до нея и се мъчеше да развърже възлите, но пръстчетата му бяха малки и слаби. Ласитър се справи бързо. После ги поведе навън, отбягвайки горящите островчета по пода.

Там, под дъжда, лежеше димяща купчина и потрепваше.

— Джеси… не гледай — каза Мари и го придърпа до себе си.

Ласитър коленичи и с отвращение видя, че лицето на Делла Торе вече е овъглена маса. Косата и клепачите му бяха напълно изгорели, а от орбитите на очите му течеше странна течност. Беше сигурен, че е мъртъв, но той помръдна и дори слабо простена.

— Трябва да го закараме в болница — каза Мари. — Ще използваме тяхната моторница. Хайде…

Ласитър я погледна, сякаш беше откачила.

— Не можем да направим това — прошепна той.

— Но той ще умре!

— Разбира се, че ще умре! Аз искамтой да умре!

— Не можем да го оставим така. Ще измръзне… Изгорял е…

Ласитър се изправи.

— Виж — започна той, — ако го закараме в болница… историята ще продължи. Тези хора са милиони… и всички мислят като него! Когато разберат, че ти и Джеси сте живи — а те ще го разберат, — веднага ще тръгнат след вас. Не можем да го откараме в болница. Трябва ние да се махнем оттук!

Мари поклати глава:

— Той все пак е човек.

Ласитър я изгледа продължително. Накрая каза:

— Окей… Ти заведи Джеси до лодката. Аз ще го донеса.

Мари хвана Джеси за ръката и двамата тръгнаха към моторницата. Бяха стигнали до дока, когато от пътеката зад тях се разнесе изстрел. И без да се обръщат, разбраха, че няма да се наложи да ходят в болницата.

Епилог

Отказа да разговаря с него дни наред след това и трябваше да мине месец, докато призна, че последният куршум е бил както необходим, така и проява на милост. Тримата вече пътуваха като семейство, а Ласитър се занимаваше с магията, която трябваше да направи от тях нови хора.