Сянката на Бога
Шрифт:
— Какво говориш? Какво е това?
— Писмо, написано от Барези до свещеника на Монтекастело. Човекът ми го даде точно преди да го убият и… ето — каза той и й подаде страничките. — Кажи ми за какво става въпрос.
Тя неохотно ги взе и зачете, в началото със запъване, а по-нататък все по-гладко:
— Втори август 1995-та… Скъпи Джулио…
Усещайки близостта на смъртта, реших да ти напиша това писмо с открито и щастливо сърце, уверен, че скоро ще се изправя пред Всевишния, който ще прецени делата ми.
Сега осъзнавам, че онзи път дойдох при теб в момент на най-голяма слабост, търсейки чрез изповедта не само прошката на Църквата, но и нейното съучастие. Невероятната тайна на моя живот и мащаба на онова, което тогава възприемах като свой грях, изглеждаха толкова смазващи, че помислих тежестта им за непоносима,
Направих го и сбърках.
Чух че си заключил църквата и си заминал за Рим. И че си останал там дни наред. О, Джулио… колко ли съм те притеснил!
Но сега знам, че само изкривената лупа на човешката суетност ме излъга да възприема волята Божия като собствено постижение. Сега вече знам онова, което ти, като божи човек, винаги си разбирал: ние всички сме инструменти на Всевишния и каквото и да правим, то не е нищо повече от проява на Неговата мощ.
Катастрофалното ми откритие, благодарение на което клетките могат да бъдат върнати към…
— Не знам какво е това — запъна се Мари и посочи някаква дума.
— Тотипотентност — погледна Ласитър. — Термин от генетиката.
Мари продължи:
… клетките могат да бъдат върнати към тотипотентност, е било неизбежно в голямата схема на нещата. И ако Игнацио Барези не го бе направил вчера, друг щеше да го стори утре. Ако не в Цюрих, тогава в Единбург.
И точно в непредотвратимостта на това, което направих, се вижда ръката на Бог. То изразява думата „неизбежност“: Божия план, втъкан в света, който ни заобикаля.
Как иначе, приятелю, ако не позовавайки се на този план, бихме могли да обясним обстоятелствата, накарали един микробиолог да се захване с изучаване на мощите? Мощите! Какво друго са те, ако не заместители на магията и фетиши? Форма на „визуална връзка“ за по-семплите духом, способна да направи сложните метафизични доктрини достъпни за обикновения човек. Този гвоздей е промушил дланта на Исус! Тази треска е била забита в плътта му! Той е вървял сред нас. Той е истински.
И въпреки това… противно на волята ми, установих, че когато слагам тези предмети под микроскопа, в главата ми се въртят най-разнообразни възможности. Снизходителното отношение, с което в началото подхождах към тази тема, скоро отстъпи пред по-дълбоко разбиране. След петдесет години научна дейност аз осъзнах онова, което всеки селянин интуитивно знае: тези предмети са осезаемата връзка с Бога.
Подобна гледна точка не се радва на популярност в Рим. Ватикана би предпочел да бъдат веднъж завинаги забравени времената, когато търговията с мощи е била в разгара си… когато за късче плат или дърво са били плащани състояния, когато търгаши на мощи са тровели светците, за да могат по-бързо да продадат костите им. Ватикана винаги е гледал на боготвореното на мощите като на заплаха. Защото, когато чудотворните късчета са стигали по някакъв начин до далечните енории, натам са тръгвали и богомолците с богатствата си, което означава обедняване за Ватикана.
Като консултант експерт, работещ за Ватикана, задачата ми беше проста: да дискредитирам очевидните фалшификати и да се въздържам от коментар за другите. Така и правех: разкрих, че „ключицата“ на Свети Антоний е само агнешко ребро и че кърпата, с която е попита потта от „челото Христово“, е от тъкан, изработена през петнайсети век.
Наистина голяма част от обектите, които ми бяха дадени да изследвам, се оказаха фалшификати — точно както Ватикана подозираше. Но не всички! Имаше и предмети, които не можех да дискредитирам: външният им вид изглеждаше правдоподобен, възрастта съвпадаше. Те можеха да бъдат истински… но можеха и да не бъдат.
Тогава се обърнах към медицината, смаян, че може би ми се удава възможността да изиграя ролята на акушер на Бог и че… това трябва да стане делото на живота ми.
Мари погледна Ласитър:
— За какво говори той?
Ласитър поклати глава:
— Просто чети нататък.
Не се оказа трудно. Не беше проблем да създам клиниката, а към нея започнаха да се стичат жени от цял свят… всички по свое желание. Използвайки ДНК-материал, взет от дузина обещаващи мощи, аз създадох непорочното зачатие за осемнайсет мои пациентки.
Знае ли някой, приятелю, какво ще излезе от това? Може би тези деца няма да се окажат нищо повече от странна банда селяндури, съживени без особена цел в наше време. А може, без сам да знам, да съм пресъздал Христос. Така и няма да разбера. Сигурно
Така че, приятелю, искам да се сбогувам с теб. Дано съм успял да внеса спокойствие в смутената ти душа. Вярно, бях коленичил пред теб със съмнение… но това е човешко. И Христос е познавал съмнението… Но вече знам.
Това е дело на Бог. И винаги е било.
— Джо? — изрече тя с треперещ глас. — За какво говори той?
Ласитър мълчеше. Накрая я попита:
— Имаш ли нещо за пиене?
Мари стана, отиде до бюфета и се върна с бутилка коняк и две чаши. Наля и повтори въпроса си:
— За какво говори той?
Ласитър отпи дълга глътка.
— За Джеси.
— И какво за него?
— Ами… Барези… се е опитвал да клонира Исус.
— Какво?!
Ласитър въздъхна.
— Така че… може би Джеси… може би… той е Исус.
Стояха до късно. Ласитър й разказа какво бе научил от професора по генетика.
— Ето това е — завърши той и си наля трета чаша коняк. — Вземал е проба от вероятно истински мощи, изолирал е една от клетките с ядро и я е връщал в състояние на тотипотентност. После му е трябвала само яйцеклетка и жена, която да износи плода.
— Una sorpresa piccola — прошепна Мари.
— Когато е получавал яйцеклетката, е подменял ядрото с това от мощите и…
Някаква съчка в огъня изпука и хвърли искри по пода.
— Не вярвам — каза тя. — Как е могъл да знае две хиляди годинипо-късно, че дадени мощи са истински? Няма начин да го знае със сигурност.
Ласитър заговори за интереса на Барези към реликвите, за способността му да прави ДНК-анализи, за гениалността му като учен… но Мари продължаваше недоверчиво да клати глава.
— Ти просто казваш, че този човек е бил може би най-способен от всички ни да направи обосновано предположение. Нека е така, но това е само предположение, макар и на експерт. — Като видя, че Ласитър се готви да й отговори, тя вдигна пръст: — Чакай малко… Твоят племенник Брендън, той приличаше ли на Джеси?
— Не…
— А другите — настоя тя, — приличаха ли си?
— Нямам снимки на всички, но… не.
— Ето това е — заключи тя, сякаш всичко бе намерило удовлетворителен отговор. — Значи не са клонинги, нали така? След като са различни… Значи Барези само е предполагал и нищо повече. Щом децата не са идентични, най-точното твърдение е, че има различна от нула вероятност поне едно от тях да е заченато от истински мощи. Останалите ще са… Ами всякакви: месарят, хлебарят, майсторът на свещи — тя вдигна ръце във въздуха. — Тогава онова, което ти твърдиш, е… лудост!
Ласитър беше съгласен с нея, че Барези не е могъл да бъде сигурен в истинността на дадени мощи, но разбираше, че ученият бе увеличил шансовете да реализира идеята си, използвайки ДНК от различни източници.
— Може изобщо да не е използвал истински мощи — каза той, — но това с нищо не променя нещата.
— Не те разбирам.
— Няма значение кого е клонирал Барези. Няма значение дали това е бил Исус Христос, или Ал Капоне.
— Просто не мога да схвана…
— Има обаче вероятност, макар и само в един случай, да е използвал истински мощи и съществуват хора, които не са готови да поемат този риск. Затова са били убити сестра ми, Брендън и всички останали. Затова ти трябва да се махнеш оттук.
— Но аз не мога да повярвам, че някой ще направи подобно нещо… ще тръгне да избива толкова деца заради нищожната вероятност…
— Вярваш или не, някой го е направил. Нещо повече, същите хора са се погрижили никоя от клонираните ДНК да не оцелее. Това е причината, поради която изгарят децата — за да се премахне вероятността изцяло. Това е вид екзорсизъм.Само че с огън.
— О-о-о, я остави…
— Когато е убил Брендън, извършителят е бил заловен. Станала някаква издънка с палежа, поради която Брендън не беше изцяло изгорен — останките му бяха разпознаваеми. После го изкопаха и отнового изгориха.
— Но… това са деца. Те са… те са божии души.
— Тук не става дума за католическата църква. Говорим за „Умбра Домини“. Християни екстремисти, които бомбардират клиниките за аборт, подхващат кръстоносен поход срещу мюсюлманите в Босна и… — Ласитър вдигна ръце: — Виж, според „Умбра“ работата на доктор Барези е извращение.