Тай-пан
Шрифт:
— Тази година, ако имам късмет, ще се омъжа за Джордж, ще те забравя и ще забравя Азия.
— Ти още не си на възраст, когато можеш да вземаш решения. Не можеш да заминеш! Аз съм законният ти настойник! Не мога да те пусна! След време ще видиш колко е разумно това. За теб е най-добре. Забранявам ти да заминеш! Тази отрепка не ти подхожда, чуваш ли? Няма да заминеш!
— Когато реша да се омъжа за Глесинг — изсъска тя и гласът й се впи в мозъка му, — ще направиш добре да дадеш незабавно проклетото си „съгласие“, защото ако не го сториш, ще разкажа на всички… не, ще разкажа най-напред на тай-пана и той ще се разправя с теб. Аз нищо няма да загубя, нищо. И всичките ти скапани молитви към твоя несъществуващ
— Ти не си Мери, ти си… — Гласът му секна. — … ти си дявол! Разбира се, че има Бог! Разбира се, че имаме души. Ти си еретичка! Ти си демон! Ти беше виновна, не аз. О, господи, прости ни! Твоята милост…
Мери го удари с все сила по лицето.
— Спри! Твоите безполезни молитви само ме отвращават. Чуваш ли? От години ме караш да настръхвам. Защото виждам похотта в очите ти и знам, че все още искаш да легнеш с мен. Независимо от това, че разбираш какво значи кръвосмешение и си го разбирал и преди. — Тя се засмя и смехът й бе ужасен. — Ти си по-лош от баща ни. Той беше фанатик, а ти… ти само се преструваш, че вярваш. Дано твоят Бог съществува, защото иначе ще гориш във вечен огън. Прав ти път!
Тя си тръгна. Брат й остана да гледа след нея, после се втурна слепешком в нощта.
Двадесет и трета глава
— Айейа, маса! — поздрави Лим Дин, като отвори със замах вратата.
— Айейа, Лим Дин — каза Струан и погледна барометъра. Хубаво време — 29,8 инча. Отлично!
Той тръгна по коридора, но Лим Дин му препречи пътя и му посочи важно към гостната.
— Миси казва тука. Може?
— Може — изръмжа Струан.
Китаецът му подаде бренди, което бе налял, заведе го с поклон до кожения стол с висока облегалка и бързо излезе от стаята. Струан вирна крака на дивана. Столът миришеше остро на старина и уют и този мирис се смесваше приятно с парфюма на Шиваун, който сякаш се носеше около него.
Часовникът върху камината показваше дванайсет часа без двайсет минути.
Струан започна да си тананика моряшка песничка. Чу вратата да се отваря и шума на приближаваща коприна. Докато чакаше Мей-мей да се появи на вратата, отново я сравни с Шиваун. Цяла вечер ги сравняваше, като се опитваше да бъде безпристрастен. Шиваун бе красива играчка наистина, енергична и жизнена. Жена, която с удоволствие би укротил. И като съпруга тя би била великолепна домакиня — уверена, умна, способна да отвори много врати. С Мей-мей би имал много неприятности в Англия. Не като любовница, а ако се ожени за нея. „Може — каза си той, — но и така да е, ще се оженя за нея. С «Ноубъл хаус» зад гърба и с благоволението на Русия в джоба мога да рискувам да плюя на конвенциите, да счупя почти непреодолимата преграда между Запада и Ориента. Мей-мей ще докаже без съмнение пред хората, които наистина заслужават, че е достойна за уважение. Самата тя ще ускори деня на равенството. И това ще стане още докато съм жив. Да — въодушеви се той, — Мей-мей е чудесен риск. Заедно ще можем да осъществим замисъла. Завинаги. С малко повече късмет цял Лондон ще е в краката й.“
В миг радостта му се стопи.
На вратата застана Мей-мей и се завъртя със сияйна усмивка на уста. Европейската й рокля бе ярка и многоцветна, украсена с бисери, полата — огромна и бухнала.
Косата й висеше навита на къдрици върху голите рамена и на главата й имаше шапка с пера. Изглеждаше ужасно. Кошмар!
— По дяволите!
Настана ужасна тишина, докато се гледаха в очите.
— Много… много е… хубава — каза той неубедително, смазан от болката в очите на Мей-мей.
Цялото й лице бе смъртнобледо —
Струан се затича след нея. Втурна се по коридора към стаите й, но вратата на спалнята бе залостена.
— Мей-мей, момиче, отвори вратата.
Не последва отговор и той усети, че зад него застанаха Лим Дин и А Сам. Когато се завъртя, те изчезнаха ужасени.
— Мей-мей, отвори вратата!
Отново никакъв отговор. Не можеше да си прости, че не успя да прикрие чувствата си и че се оказа неподготвен. Естествено трябваше да предполага, че Мей-мей ще поиска да отиде на бала и естествено беше да си поръча бална рокля. Всичките й въпроси трябваше да го предупредят отрано и… О, господи!
— Отвори вратата!
Отново нямаше отговор. Той ритна с все сила вратата. Тя зейна и увисна на счупените панти.
Мей-мей стоеше до леглото, свела глава към пода.
— Не трябваше да залостваш вратата, момиче. Ти, ъ-ъ, роклята и ти ме изненадахте в първия момент. — Той знаеше, че трябва да върне самочувствието й, иначе тя щеше да умре. Да умре, и то от собствената си ръка.
— Хайде — каза й той, — отиваме на бала!
Когато тя направи опит да коленичи пред него, за да му се поклони и да го помоли за прошка, роклята й се омота в краката й и тя се спъна. Понечи да каже нещо, но от устата й не излезе нито звук. Шапката с пера се смъкна от главата й.
Струан се притече да я вдигне от земята.
— Хайде, Мей-мей, не прави това!
Но тя не искаше да стане. Зарови лице още по-дълбоко в килима и започна да го дращи с нокти.
Той я вдигна несръчно и я прегърна. Тя не искаше да го погледне. Стисна я здраво за ръката.
— Хайде!
— Какво? — попита тя вяло.
— Отиваме на бала! — Знаеше, че това щеше да е катастрофално за него и за нея. Знаеше, че ще загуби много в очите на обществото, а тя щеше да стане за смях. Но, от друга страна, трябваше да направи нещо или духът й щеше да умре.
— Хайде! — повтори той с твърд глас, но тя продължаваше да гледа в земята и да трепери.
Той я дръпна нежно и тя се олюля. После я вдигна решително от пода и тя се отпусна безжизнено в ръцете му. Тръгна да я изнася навън.
— Това е то, отиваме на бала!
— Чакай — каза пресипнало тя. — А-а-аз… трябва да… шапката.
Той я пусна да стъпи на земята и тя тръгна обратно към стаята си. Роклята я загрозяваше, докато вървеше с полюшваща се походка. Струан разбра, че нищо вече нямаше да бъде като по-рано. Тя беше допуснала ужасна грешка. Той трябваше да предвиди всичко. Видя я, че се спусна към острото като бръснач ножче, което използваше при бродерия. Стигна до нея тъкмо когато бе започнала да го обръща към себе си и сграбчи дръжката му. Острието отскочи от банелата на корсажа й. Той хвърли ножчето настрани и се опита да я задържи, но тя завика неистово на китайски, отблъсна го и започна да дърпа и разкъсва дрехата си. Струан бързо я завъртя и започна да разкопчава телените копчета. Мей-мей разпра предната част и с мъка се измъкна от роклята и корсета, после задърпа панталона. Когато се освободи, заскача върху дрехата и запищя.
— Стига! — извика той и я хвана, но тя го отблъсна обезумяла. — Стига!
Удари я силно по лицето. Тя залитна като пияна и падна на леглото. Очите й трепнаха и тя загуби съзнание.
Мина известно време, докато ушите на Струан престанаха да бучат. Той придърпа завивките и я покри.
— А Сам! Лим Дин!
На счупената врата изникнаха две уплашени лица.
— Чай — бързо-бързо! Не. Донеси бренди!
Лим Дин се върна с шишето. Струан изправи внимателно Мей-мей и й помогна да пие. Тя се задави малко. После миглите й затрепкаха и тя отвори очи. Погледна го, без да го познае.