Тай-пан

Клавел Джеймс

— Никога, по дяволите! — Брок сви устни и лицето му почервеня.

— А аз казвам „да“, по дяволите! Чух един слух от наш португалски чиновник, който го чул от Струанови, че тай-панът се връща в Англия след половин година.

— Какво?

— Заминава завинаги.

— Не вярвам.

— Когато дявола го няма, кой ще бъде тай-пан? Роб ли? — Горт плю. — Ние ще смелим Роб. Преди търга бях готов да се обзаложа, че ще стрием Кълъм на прах. Сега не съм сигурен. Но ако Тес стане негова жена, тогава ще създадем Брок — Струан и компания. След Роб Кълъм

ще стане тай-пан.

— Дърк никога няма да замине! Никога! Ти си полудял! Само защото Кълъм е танцувал с нея, не означава…

— Добре запомни, татко — прекъсна го Горт. — Един ден Струан ще напусне Азия. Всички знаят, че иска да влезе в Парламента. А и ти искаш да се оттеглиш. Някой ден.

— Имам много време дотогава, дявол го взел!

— Да, но все пак някой ден ще се оттеглиш. Тогава аз ще стана тай-пан. — Гласът на Горт вече не беше груб, а спокоен и решителен. — Аз ще стана тай-пан на „Ноубъл хаус“, а не на някоя второстепенна къща. Кълъм и Тес ще ми го извоюват.

— Дърк никога няма да замине — каза Брок и почувства омраза към сина си, защото му намекна, че ще успее там, където той се бе провалил. Знаеше, че ще трябва да предаде юздите след време. Но не скоро, по дяволите, тъй като без къщата и без да е тай-пан на Брокови, той щеше да увехне и да умре. — Какво те кара да мислиш, че компанията ще се казва Брок — Струан? Защо не Струан — Брок, а теб да изхвърли?

— Не се безпокой, татко. Докато сте ти и Струан, битката ще бъде подобна на днешната. Вие сте еднакво силни, еднакво хитри. Но аз и Кълъм ще бъдем различни.

— Ще си помисля върху твоите думи. После ще реша.

— Разбира се, татко. Ти си тай-пан. С малко късмет ще станеш тай-пан и на „Ноубъл хаус“ преди мен — усмихна се Горт и се запъти към Кълъм и Хорацио.

Брок разхлаби превръзката на окото си и изгледа сина си — беше висок, енергичен, силен и млад. Погледна Кълъм, после се огледа да потърси тай-пана. Той стоеше сам на брега и гледаше към пристанището. Брок претегли любовта към дъщеря си и желанието да осигури щастието й срещу истината, съдържаща се в думите на Горт. Разбра, че синът му би изял Кълъм, ако между тях възникне конфликт, а също, че ще настоява за отговор. Правилно ли ще е това? Горт да изяде съпруга, когото може би Тес обича?

Чудеше се какво да прави, ако любовта им се задълбочи, какво би направил Струан. „Това ще разреши спора между нас. А то не е лошо, нали? Да! Но ти знаеш, че Дърк никога няма да напусне Китай, нито пък ти, и отношенията между вас двамата ще се изострят.“

Взе твърдо решение, но в същото време почувства и ненавист към Горт, че го бе накарал да се почувства стар. Знаеше, че така или иначе ще трябва да се справи с тай-пана. Защото докато Струан бе жив, Горт нямаше да може да се пребори с Кълъм.

Когато дамите се върнаха, последваха още танци, но не повториха канкана. Струан танцува първо с Мери и тя остана много доволна. Силата му я успокои, пречисти, вдъхна й нова смелост.

После той избра Шиваун. Тя се притисна достатъчно близо до него, за да го

развълнува, но не толкова, че да е неприлично. Топлината и парфюмът й го омайваха. Забеляза бегло, че Хорацио отвежда Мери и когато погледна отново, видя ги да се разхождат по брега. После чу корабните камбани. Единайсет и половина. Време е да отива при Мей-мей.

Когато танцът свърши, той отведе Шиваун обратно до масата.

— Ще ме извините ли за малко, Шиваун?

— Разбира се, Дърк. Връщайте се бързо!

— Добре — обеща й той.

* * *

— Красива нощ — каза сковано Мери.

— Да. — Хорацио държеше леко ръката й. — Исках да ти кажа нещо забавно. Джордж ме викна настрани и официално ми поиска ръката ти.

— Чудно ти е, че някой иска да се омъжи за мен ли? — попита тя студено.

— Разбира се, че не, Мери. Исках да ти кажа, че е абсурдно от негова страна да смята, че ти би харесала такова надуто магаре, това е всичко.

Тя разгледа ветрилото си, а после се взря тревожно в нощта.

— Казах, че считам…

— Знам какво си казал, Хорацио — прекъсна го тя остро. — Бил си внимателен и си го отпратил, като си му говорил за „време“ и за „милата ми сестричка“. Смятам да се омъжа за Джордж.

— Не можеш! Не е възможно да харесваш този досадник и за миг дори да си помислиш…

— Ще се омъжа за него! На Коледа! Ако има Коледа.

— Какво значи „Ако има Коледа“?

— Нищо, Хорацио. Достатъчно ми харесва, за да се омъжа за него и…

— Не вярвам.

— Аз също не го вярвам. — Гласът й потрепера. — Но ако Джордж иска да се омъжи за мен… смятам, че той е подходящ.

— Но, Мери. Аз имам нужда да си с мен. Обичам те и знаеш…

Внезапно очите й светнаха и я задави цялата сдържана горчивина и болка.

— Не ми говори за любов!

Лицето му пребледня и устните му затрепериха.

— Милион пъти съм се молил на Бог да ни прости.

— Малко късничко е да молиш „Бог да ни прости“, какво ще кажеш?

Беше започнало, когато бяха съвсем малки, след като ги бяха наложили жестоко с пръчка. Пропълзяха заедно в леглото, вкопчени един в друг, за да прогонят ужаса и болката. Стоплена от горещината на телата, тя почувства нова болка, която я накара да забрави боя. Имаше и други, щастливи мигове. Тя бе твърде малка да го разбере, но не и Хорацио. После той замина да учи в Англия. Когато се върна, никога повече не спомена какво се бе случило, защото вече и двамата знаеха какво означава това.

— Кълна се в Бога, че молих за прошка.

— Много се радвам, скъпи братко, но няма Бог. — Гласът й бе сух и жесток. — Аз ти прощавам, но това няма да ми върне девствеността, нали?

— Мери, моля те, за бога, моля те…

— Всичко ти прощавам, скъпи братко. Освен гнусното ти лицемерие. Не „ние“ извършихме греха — ти го извърши. Моли се за своята душа, не за моята.

— Аз се моля за твоята повече, отколкото за моята. Ние сгрешихме и Бог да ни е на помощ! Но Господ ще ни прости, ще видиш, Мери.