Тай-пан
Шрифт:
— Заради Тес Брок.
— Така ли? — каза Брок, учуден, че Струан желае да ускори вземането на решението, което толкова бе измъчвало него, а без съмнение и Струан.
— Синът ми е влюбен в нея.
Брок обърна още една чаша бира и отново изтри уста.
— Срещнали са се само един път. На бала. После са се разхождали следобедите с Лайза и Лилибет. Три пъти.
— Да. Но въпреки това, той е влюбен в нея. Твърди, че е така.
— Сигурен ли си?
— Да.
— Какво мислиш по въпроса?
— Че е най-добре да го обсъдим заедно. Открито.
— Защо сега? — попита
— Да, но достатъчно голяма да се омъжи.
Брок замислено повъртя чашата, като оглеждаше отражението си в полираната сребърна повърхност. Питаше се дали е разбрал правилно Струан.
— Да не би да ми правиш официално предложение за ръката на Тес?
— Това е задължение на сина ми, не мое. Но ние ще проведем неофициален разговор първо.
Брок попита отново:
— Какво мислиш за връзката им?
— Знаеш мнението ми. Аз съм против. Не ти вярвам. Не вярвам и на Горт. Но Кълъм е на друго мнение и ме застави да дойда, защото един баща не може винаги да постигне това, което иска за сина си.
Брок си помисли за Горт. Заговори с несигурен глас:
— Ако толкова желаеш да му се противопоставиш, натрий му носа и го разкарай оттук. Не е трудно да се отървеш от този младок.
— Знаеш, че ръцете са ми вързани — отговори горчиво Струан. — Ти имаш трима синове — Горт, Морган и Том. Сега аз имам само Кълъм. Така че каквото и да правя, той трябва да ме последва.
— А Роб и синовете му? — попита Брок, доволен, че правилно е разбрал чувствата на Струан и че сега може да го разиграва както си иска.
— Знаеш отговора и на този въпрос. Аз създадох „Ноубъл хаус“, не Роб. А ти какво мислиш, а?
Брок изпи замислено чашата. Отново звънна със звънеца. Отново не последва отговор.
— Ще си направя жартиери от червата на тази маймуна! — Стана и започна отново да пълни чашата си. — Аз също съм против тази връзка — каза той грубо. Видя, че по лицето на Струан се изписа изненада. — Но въпреки това съм готов да приема сина ти, ако той поиска съгласието ми.
— Така си и мислех, по дяволите! — каза Струан и стана от стола, стиснал юмруци.
— Зестрата й ще бъде най-богатата в Азия. Те ще се оженят следващата година.
— Предпочитам да те видя в ада преди това.
Двамата мъже се изправиха застрашително един срещу друг.
Брок видя същото изваяно лице, което бе виждал преди трийсет години, излъчващо същата жизнена енергия. Същото несъмнено качество, което караше цялата му душа да реагира така бурно. „По дяволите! — изруга той. — Не разбирам защо този дявол се изпречи на пътя ми!“
— Това ще стане по-късно. Най-напред ще се оженят, както се полага. Ти наистина си с вързани ръце. Не съм го скроил аз и това е наистина жалко. Не аз развявам бедния ти късмет в лицето. Но си мисля през цялото време, както и ти, за тях двамата и за нас и мисля, че ще е най-добре и за тях, и за нас.
— Знам какво си намислил. И Горт също.
— Кой знае какво ще стане, Дърк? Може в бъдеще да се обединим.
— Но не, докато съм жив.
— От друга страна, можем да останем разделени: ти да запазиш своето и ние нашето.
— Няма да ти помогне
— Сега ме чуй, по дяволите! Ти подхвана този въпрос! Каза да говорим открито и аз не съм свършил. Така че слушай! Или си загубил смелостта си, както загуби обноските и ума си.
— Добре, Тайлър — каза Струан и си наля още бренди. — Кажи какво мислиш.
Брок се отпусна леко, седна отново и обърна бирата си.
— Мразя те и винаги ще те мразя. И аз ти нямам доверие. До гуша ми дойде да убивам, но се заклевам в Исуса Христа, че ще те убия в деня, когато те видя да се изправиш срещу мен с бич в ръка. Но не аз започнах тази битка. Не. Не искам да те убивам, а просто да те смачкам. Но все си мисля, че младите могат да поправят това, което ние… което не беше възможно за нас. Така че казвам: каквото ще бъде, да бъде. Ако ще се сливаме, нека да се слеем. Те ще решават това, не ти и аз. Ако няма да се слеем, отново ще решат те. Каквото и да правят, решението ще е тяхно. Не наше. И така — мисля, че бракът ще бъде добър.
Струан изпразни чашата си и я постави на масата.
— Никога не мислех, че ще паднеш, че ще паднеш толкова ниско и ще използваш Тес, въпреки че като мен си против брака.
Този път Брок погледна Струан спокойно:
— Не използвам Тес, Дърк. Това е Божията правда. Тя обича Кълъм и това е житейската правда. Това е единствената причина, за да говоря така. Ние и двамата сме с вързани ръце. Нека погледнем нещата реално. Те са като Ромео и Жулиета, за бога, и аз се страхувам. А и ти също ако искаш да знаеш истината. Не искам моята Тес да завърши с мраморна плоча, защото те ненавиждам. Тя го обича и аз мисля за нея.
— Не вярвах.
— Нито пък аз, по дяволите! Но Лайза ми писа пет-шест пъти за Тес. Казва, че мечтаела, въздишала и говорела за бала, но само за Кълъм. А Тес ми писа шестнайсет пъти за това какво казал Кълъм и какво не казал Кълъм, какво казала тя на Кълъм, как я погледнал и как й отговорил, докато най-накрая помислих, че ще се пръсна. О, да, тя наистина го обича.
— Но това е детска любов. Тя не означава нищо.
— Мили боже, ти си ужасно твърдоглав човек и не искаш да разбереш. Грешиш, Дърк. — Брок внезапно се почувства уморен и много стар. Искаше да сложи край на това. — Ако не беше бала, никога нямаше да се случи. Ти я избра за първия танц. Ти я посочи да спечели наградата. Ти…
— Не аз! Сергеев я избра!
— Истина ли е това?
— Да.
Брок втренчи поглед в Струан.
— Тогава може би това е Провидението. Тес не беше най-красиво облечената дама. Знаех си. Всички знаеха — освен Кълъм и Тес. — Той пресуши чашата и я остави на масата. — Ето моето предложение. Ти не обичаш своя Кълъм така, както аз обичам Тес, но нека им пожелаем попътен вятър, открито море и спокойно пристанище. Момчето го заслужава. С тази могила той спаси врата ти, защото, кълна се в Христос, щях да те удуша с нея. Ако ти трябва битка, ти си я получи. Ако ми попадне прът в ръцете, за да те пребия в честна битка, кълна се в Христос, пак ще го направя. Но не и тях двамата. Дай им попътен вятър, открито море и спокойно пристанище, за да вървят с Бога напред, а?