Тай-пан
Шрифт:
Брок протегна ръка.
Струан заговори с дрезгав глас:
— Ще ти стисна ръката за Тес и Кълъм. Но не и за Горт.
Начинът, по който Струан изрече „Горт“, смрази кръвта на Брок.
Но той не отдръпна ръката си, въпреки че споразумението криеше голяма опасност.
Стиснаха си здраво ръцете.
— Ще изпия още една чаша, за да дойде всичко на място — каза Брок. — Тогава ще можеш да се разкараш от дома ми. — Той вдигна звънеца и позвъни трети път и когато отново никой не се появи, го запрати към стената. —
Чу се шум на тичащи стъпки по голямото стълбище и на вратата се появи уплашеното лице на португалския чиновник.
— Всички слуги са изчезнали, сеньор. Никъде не мога да ги открия.
Струан изтича до прозореца. Амбулантните търговци, сергиджиите, зяпачите и просяците напускаха безмълвно площада. В английската градина група търговци слушаха и наблюдаваха, замръзнали по местата си.
Струан се обърна и се втурна към мускетите. Стигна до рафта едновременно с Брок.
— Всички да слезнат долу! — извика Брок на чиновника.
— Във фабриката ми, Тайлър. Бий тревога — каза Струан и в същия миг изскочи навън.
След час всички търговци и техните чиновници се бяха струпали във фабриката на Струан и в намиращата се отпред английска градина. Отряд от петдесет войници беше въоръжен за бой и разположен край портата. Офицерът — капитан Оксфърд — едва двайсетгодишен, бе строен, хубав, мускулест мъжага.
Струан, Брок и Лонгстаф бяха застанали в средата на градината. Наблизо стояха Джеф Купър и Сергеев. Нощта беше влажна, гореща и мрачна.
— Не е зле да наредите незабавна евакуация, Ваше превъзходителство — каза Струан.
— Да — съгласи се Брок.
— Не е нужно да бързаме, господа — отвърна Лонгстаф. — Това се е случвало и по-рано, нали?
— Да. Но винаги преди това Ко-хонгът или мандарините са ни предупреждавали. Никога не е ставало така внезапно. — Струан се вслушваше напрегнато в нощта, но очите му брояха завързаните за пристана лорчи. „Има достатъчно за всички“ — помисли си той.
— Нещо не ми харесва нощта.
— Нито на мен, дявол я взел. — Брок плю гневно. — Да се качваме по корабите, казвам аз.
— Нима смятате, че има опасност? — попита Лонгстаф.
— Не знам, Ваше превъзходителство. Но нещо ми подсказва, че трябва да се измъкваме оттук — обясни Струан.
— Или поне да се качим на корабите. Засега търговията е приключила, така че можем да си вървим или да останем, ако искаме.
— Но те няма да посмеят да ни нападнат! — ядоса се Лонгстаф. — Защо им е? Какво печелят с това? Преговорите вървят чудесно.
Смешна работа.
— Просто предлагам, Ваше превъзходителство, да постъпим така, както винаги сте ни съветвали — да се подготвим за всякакви изненади.
Лонгстаф махна леко с ръка на офицера.
— Раздели хората си на три групи. Завардете източния и западния
— Да, сър.
Струан видя Кълъм, Хорацио и Горт, застанали близо до един фенер. Горт обясняваше на Кълъм как се зарежда мускет, а той слушаше внимателно. В сравнение със сина му, Горт изглеждаше здрав, жив и снажен. Струан отмести поглед и съзря Маус да разговаря в тъмното с висок китаец, когото не познаваше. Любопитен, тръгна към тях.
— Разбрахте ли нещо, Волфганг?
— Не, тай-пан. Никакви слухове, нищо. И Хорацио не е чувал. Гот им химел, нищо не разбирам.
Струан разгледа китаеца. Беше облечен в мръсни селски дрехи и изглеждаше на малко повече от трийсет години.
Тежки клепачи, надвиснали над проницателни очи, които гледаха Струан също така любопитно.
— Кой е той?
— Хунг Хсу Чун — отвърна гордо Волфганг. — Той е хака — кръстен, тай-пан. Аз го кръстих. Най-добър е от тях. С блестящ ум, прилежен, макар и селянин. Най-сетне имам човек, който ще разпространява слово и ще ми помага в делото му.
— Не е зле да му кажеш да си върви. Ако стане нещо и мандарините го хванат с нас, ще имаш един покръстен по-малко.
— Вече му казах, но той ми отговори: „Неведоми са пътищата господни и божите люде не обръщат гръб на неверниците.“ Не се безпокойте. Бог ще го пази и аз ще го защитавам със собствения си живот.
Струан кимна леко към човека и се върна при Лонгстаф и Брок.
— Аз се качвам на кораба и това е всичко! — заяви Брок.
— Тайлър, изпрати Горт и хората му да подсилят охраната на войниците там. — Струан посочи в тъмнината към улица Хог. — Аз ще завардя от изток и ще те прикривам, ако стане нужда. Можеш да отстъпваш насам.
— Ти гледай себе си — каза Брок, — а аз ще се погрижа за мене си. Да не си главнокомандващ, по дяволите! — После повика Горт. — Ти ще дойдеш с мен. Алмейда, ти и останалите чиновници вземете книгите и се качвайте на кораба.
Брок и хората му напуснаха градината и се отправиха към площада.
— Кълъм!
— Да, тай-пан?
— Почисти сейфа и се качвай на лорчата!
— Добре. — Кълъм понижи глас. — Разговаря ли с Брок?
— Да. Но не сега е времето, момче. Побързай. Ще говорим по-късно.
— Да или не каза?
Струан видя, че другите ги гледат и макар че много му се искаше да каже на Кълъм, мястото в градината не беше подходящо.
— Дяволите да те вземат! Няма ли да направиш както ти казах?!
— Искам да знам — каза Кълъм и очите му пламнаха.
— А аз не съм готов да обсъждам сега проблеми! Направи каквото ти казах!
Струан тръгна решително към входната врата. Джеф Купър го спря.
— Защо се евакуирате? Защо е това бързане, тай-пан?
— Просто вземаме предохранителни мерки, Джеф. Имате ли лорча?