Тай-пан
Шрифт:
— Помислихме и за сватбения подарък, който искаме да ни дадеш. Тес го измисли. — И той подаде лист хартия на Струан.
— Какво е това?
— Един тържествен договор да забравите миналото и да станете приятели. Да го разпишат Брокови и Струанови.
— Аз вече сключих единствената сделка, която можех да сключа с тези двамата — каза Струан и върна листа, без да го прочете.
— Горт е съгласен и каза, че и баща му ще се съгласи.
— Не се съмнявам, че Горт ще иска. Но Тайлър никога няма да подпише това.
— А ако
— Не.
— Моля те.
— Не.
— Нашите деца ще бъдат внуци и на двама ви и…
— Мислил съм и за децата, Кълъм — прекъсна го Струан. — И за много други неща. Много се съмнявам дали децата ви ще имат чичо и дядо по майчина линия, докато дойде време да узнаят какви са били те двамата.
Кълъм тръгна към вратата.
— Почакай, Кълъм.
— Би ли ни дал, ако обичаш, подаръка, който искаме, за който молим?
— Не мога. Те никога няма да уважат този жест. Горт и Брок желаят да ти одерат кожата…
Кълъм тръшна вратата под носа му.
Струан изпи още едно бренди, после запрати чашата в камината.
Тази нощ Струан лежа буден в балдахиненото легло до Мей-мей. Прозорците бяха отворени за лунната светлина и бриза с лек вкус на сол. Вън от голямата мрежа, която обгръщаше леглото, няколко комари се опитваха натрапчиво да намерят път до крака отвътре. За разлика от повечето европейци, Струан винаги използваше мрежа против комари. Джин-куа я бе препоръчал като добро средство против заболяванията още преди много години.
Струан се опасяваше и от маларичните нощни изпарения, страхуваше се да не би той и Мей-мей да ги вдишат сега.
Боеше се също и за Сара. Когато я видя преди няколко часа, тя му каза, че е решила да си замине още с първия кораб.
— Но ти си още слаба — я предупреди той. — Също и Локлин.
— И така да е, ще заминем. Ти ли ще уредиш нещата или аз?
Имаш ли копие от завещанието на Роб?
— Да.
— Току-що го прочетох. Защо ти да станеш попечител на негова та част от компанията, а не аз?
— Това не е женска работа, Сара! Но не бива да се притесняваш. Ще получиш всичко до последно пени.
— Моите адвокати ще се погрижат за това, тай-пан.
С мъка бе успял да се въздържи.
— Сега е сезонът на тайфуните. Времето е неудачно за пътуване. Почакай до есента. И двамата ще сте поукрепнали дотогава.
— Веднага ще заминем.
— Прави каквото искаш.
Той бе отишъл да види Сергеев. Раната на руснака бе възпалена, но не гангренясала. Значи имаше надежда. След това се върна в канцеларията си да напише послание до Лонгстаф, в което му съобщаваше, че пиратът У Куок ще бъде в Кемой в нощта на Летния празник, че фрегатите трябва да го причакат, че познава добре тези води и ще се радва да оглави експедицията, ако адмиралът пожелае. Беше изпратил послание и до Хорацио. И точно преди да си тръгне за дома, бяха дошли армейските доктори. Казаха му,
Той отново се размърда в леглото.
— Ти обичаш ли да играеш табла? — попита Мей-мей, уморена и неспокойна като него.
— Не, благодаря, момиче. И ти ли не можеш да заспиш?
— Не. Няма значение — отговори тя. Безпокоеше се за тай-пана.
Днес той бе странен. Безпокоеше се и за Мери Синклер. Този следобед бе дошла рано, преди да се върне Струан. Беше й разказала за бебето и за тайния й живот в Макао. Дори за Хорацио и за Глесинг.
— Съжалявам — й бе казала Мери през сълзи. Говореха на мандарин, който и двете предпочитаха пред кантонския. — Трябваше да разкажа на някого. Нямам кого да помоля за помощ. Никого нямам.
— Успокой се, Ма-рий, скъпа — й отговори Мей-мей. — Не плачи! Първо ще пием чай, после ще решим какво да правим.
Пиха чай, а през това време Мей-мей не можеше да се начуди на варварското отношение към живота и секса.
— Каква помощ искаш?
— Помощ… да махна детето. Господи, вече започва да личи.
— Но защо не каза преди седмици?
— Нямах смелост. Ако не бях накарала Хорацио да ми даде съгласието си, все още нямаше да смея. Но сега… какво мога да направя.
— Откога е в утроба?
— Почти три месеца. След седмица ще ги изпълня.
— Това не добре, Ма-рий. След още два месеца може да стане много опасно. — Мей-мей обмисли внимателно проблема и опасностите, които криеше. — Ще изпратя А Сам в Тай Пинг Шан. Чух, че има билкар, кой може да помогне. Разбираш, че това може да много опасно, нали?
— Да. Ако успееш да ми помогнеш, ще направя всичко за теб, всичко.
— Ти си ми приятелка. Приятели трябва да помагат. Но ти не трябва никога, никога да казваш на някой друг.
— Кълна се пред Бога!
— Кога получа билки, ще изпратя А Сам при твоя слугиня. Имаш ли доверие?
— Да.
— Кога е ден, Ма-рий?
— Защо питаш?
— Астролог трябва да реши кой най-благоприятният ден за вземане на лекарство, разбира се.
Мери й каза деня и часа.
— Къде смяташ да вземеш лекарство? Не може в хотел или тук.
Може да необходими дни, докато възстановиш.
— Макао. Ще отида в Макао. В моята… моята къща. Там ще съм в безопасност. Да, там ще бъда в безопасност.
— Тези лекарства не винаги действат, мила. И никога не понасят лесно.
— Не се страхувам. Ще подейства. Трябва да подейства — й каза Мери.
Мей-мей се размърда в леглото.
— Какво има? — попита Струан.
— Нищо. Просто бебе рита.
Струан постави ръката си на леко заобления корем.
— Не е зле да извикаме лекар, за да те прегледа.
— Не, благодаря, тай-пан, няма значение. Никой от тез варвари лекари, Боже опази. В това аз, както винаги, китайка.