Тай-пан

Клавел Джеймс

Още щом се прибра в дома си, Мей-мей го посрещна с думите:

— За какво ходиш в публичен дом, айейа?

Той въздъхна и й каза.

— Мислиш, че вярвам това, айейа? — Очите й гледаха презрително.

— Да. Не е зле да повярваш.

— Вярвам, тай-пан.

— Тогава престани да гледаш като дракон! — каза той и влезе в стаята.

— Добре. — Мей-мей влезе след него и затвори вратата. — Сега ще видим дали ти казал истина. Веднага ще любим. Аз лудо желая тебе, тай-пан.

— Благодаря, но съм зает — каза той и не можа

да сдържи смеха си.

— Айейа на твоето зает — каза тя и започна да разкопчава меденожълтата си пижама. — Ние веднага ще се любим. Скоро ще видя дали мазна курва не взела твоя сила. Тогава твоя майка ще разправя с тебе, по дяволи.

— Ти също си заета — каза й Струан.

— Много заета — отговори и събу копринените си панталони.

Обеците й подрънкваха като звънчета. — Не лошо ти веднага да хванеш също за работа.

Той я погледна, но не позволи радостта му да проличи. Коремът й беше леко заоблен с четиримесечния плод в утробата. Той я грабна в ръце, целуна я бурно и я повали на леглото, като леко я притисна с тежестта си.

— Внимавай, тай-пан — извика тя задъхано. — Аз да не би една от твои цицорести варварски великанки! Целувки не значат нищо. Сваляй дрехи и тогава ще видим истина!

Той отново я целуна. Тогава тя отново каза с променен глас:

— Сваляй дрехи!

Той се облакъти, погледна я и потърка носа си в нейния, без да я дразни повече:

— Вече няма време. Имам един ангажимент, а освен това трябва да опаковаме багажа.

— За какво да опаковаме? — попита тя учудено.

— Ще се местим на „Рестинг клауд“.

— Защо?

— Нашият фенг шуй тук е лош, момиче.

— О, добре, о, много ужасно добре! — Тя метна ръце около врата му. — Наистина напускаме тука? Завинаги?

— Да. — Тя го целуна, бързо се измъкна изпод ръката му и започна да се облича.

— Мислех, че искаш да се любим — каза той.

— Хм! За какво това доказателство? Аз много добре познавам тебе. Дори да имал курва преди един час, ти достатъчно добре ще надуваш, ще преструваш и заблудиш твоя бедна майка. — Тя се засмя и отново обгърна врата му с ръце. — О, колко хубаво да напускаме лош фенг шуй. Аз бързо ще опаковам.

Изтича до вратата и извика:

— А Сам-а-а-а!

А Сам дотърча тревожно, следвана от Лим Дин, и след бурна крясъци и брътвежи А Сам и Лим Дин хукнаха, като нареждаха към боговете, обзети от огромно, шумно вълнение. Мей-мей се върна ц седна на леглото, като си повяваше с ветрилото.

— Аз опаковам багаж — каза тя весело. — Сега ще помогна на тебе да облечеш.

— Благодаря, но аз мога и сам.

— Тогава ще гледам. И ще търкам твой гръб. Баня чака. Аз много благодарно радостна, че ти решил да заминеш. — Тя продължи да бъбри, без да спира, докато той се преобличаше.

Когато се изкъпа, тя се разкрещя да й донесат горещи кърпи и сама изсуши гърба му, след като ги донесоха. И през цялото време не преставаше да се пита дали е бил с курва, когато е уреждал

работите на смешния дребен художник, който така красиво бе нарисувал портрета й. „Не че ме интересува — каза си тя, докато търкаше настървено гърба му. — Само дето не трябва да ходи в тези места. Изобщо не трябва. Ще се развали лицето му. И моето ще се развали. Много ще се развали. Скоро тези кучета — слугите — ще започнат да разпространяват слухове, че не мога да се грижа добре за мъжа си. О, богове, пазете ме от мръсни клюки, пазете него от мръсни проститутки и всякакви такива.“

А Сам и Лим Дин бяха готови едва след залез-слънце и всички бяха изтощени от драматизма и вълнението на заминаването. Кули-та отнесоха багажа. Други останаха търпеливо да чакат до закритата носилка, която щеше да отведе Мей-мей до катера.

Тя беше добре завоалирана. Застана за миг до портата на градината със Струан и огледа първата си къща в Хонконг. Ако не беше лошият фенг шуй и треската, която бе част от злия дух, тя щеше да изпита съжаление, че заминава.

Стояха и се наслаждаваха на приятния сумрак. Около тях бръмчаха няколко комара. Един от тях кацна на крака й, но тя не забеляза.

Комарът пи до насита и после отлетя.

* * *

Струан влезе в голямата каюта на „Уайт уич“. Всички Брокови бяха там и го чакаха, освен Лилибет, която вече беше легнала. Кълъм стоеше до Тес.

— Добър вечер — поздрави Струан. — Сара поднася извиненията си, че не се чувства добре.

— Добре дошъл — каза Брок с груб, тревожен глас и замислено лице.

— Е — засмя се Струан, — не е това начинът да завържем разговор за щастливия повод.

— Не става въпрос за повода, по дяволите, както добре знаеш. Всички ще банкрутираме. Най-малко, ще пострадаме ужасно от тази отвратителна малария.

— Да — отвърна Струан. Усмихна се на Кълъм и Тес и като забеляза безпокойството им, реши веднага да им каже добрата новина. — Чух, че Лонгстаф е наредил да напуснем Куинс таун — каза той нехайно.

— Проклятие! — избухна Горт. — Не можем да напуснем. Вложихме прекалено много пари в земята и сградите. Не можем да заминем. Ако не беше избрал тази проклета долина, дявол да те вземе, ние нямаше…

— Дръж си езика — скара му се Брок. После се обърна към Струан. — Ти ще загубиш повече от нас, за бога, и все пак се усмихваш. Защо?

— Татко — извика Тес, уплашена да не би вечерта им да бъде помрачена от неочаквана разправия, — да пием ли? Шампанското е изстудено и готово.

— Да, разбира се, Тес, скъпа — каза Брок, — но разбираш ли какво каза Дърк? Рискуваме да изгубим ужасно много пари. Ако напуснем долината, бъдещето ни ще бъде черно. И неговото също, по дяволите!

— Бъдещето на „Ноубъл хаус“ е бяло като дувърските скали — каза Струан с равен глас. — И не само нашето бъдеще, но и вашето също. Лонгстаф ще обезщети всички ни за вложените суми в Хепи вели. До последен грош. В брой.