Тай-пан
Шрифт:
Двадесет и девета глава
До настъпването на Летния празник Хепи вели изпадна в отчаяние. Маларията продължаваше да се разпространява и при всеки болен протичаше различно. Не всички хора в една къща се заразяваха. Някои къщи не бяха засегнати изобщо.
Кулитата се появяваха в долината едва след като слънцето бе високо в небето и си отиваха, преди да дойде тъмнината. Струан, Брок и другите търговци бяха като полудели. Нищо не можеха да направят. Освен да се изселят, а това означаваше за тях
Но отчаянието не засягаше Лонгстаф. Миналата нощ се бе върнал в Кантон с флагмана, горд от победата, и тъй като остана да живее на кораба, без намерение да се заселва в Хепи вели, той знаеше, че Отровните нощни газове не могат да му навредят.
Беше спечелил всичко, на което се бе надявал, а и нещо повече.
Само ден след обсадата на Кантон откупът от шест милиона таела, който бе поискал, беше изплатен напълно и той отмени атаката. Но същевременно заповяда да започнат незабавни приготовления за обширни военни действия на север. Този път нямаше да се спре, докато договорът не бъде напълно ратифициран. След няколко седмици щяха да пристигнат обещаните подкрепления. Тогава армадата щеше да заплува отново на север към Пей Хо — Пекин и Ориентът щеше да бъде открит веднъж завинаги.
— Да, абсолютно — кискаше се Лонгстаф. Той беше сам в стаите си на кралския кораб „Венджънт“, като се наслаждаваше на отражението си в огледалото. — Ти наистина си умен, скъпи ми приятелю. Наистина! Много по-умен от тай-пана — олицетворението на мъдростта. — Той остави огледалото и разтърка бузите си с одеколон, после погледна джобния си часовник. След няколко минути щеше да пристигне Струан. — И така да е, не бива да позволиш на дясната си ръка да узнае какво мисли лявата, нали? — хихикаше той.
Лонгстаф едва можеше да повярва, че е уредил така лесно доставката на чаените семена. „Поне — спомни си той със задоволство — уреди го Хорацио. Между другото, защо ли е толкова недоволен, че сестра му иска да се омъжи за Глесинг. Според мене бракът ще бъде много успешен. Макар че тя наистина е доста безцветна и безинтересна, при все че на бала изглеждаше великолепно. Но не е ли все пак щастие, че той мрази Глесинг? И не е ли щастие, че винаги е ненавиждал опиумната търговия? Колко умно от моя страна да му внуша онази мисъл — да отстрани Глесинг.“
— Честна дума, Хорацио — му каза той преди една седмица в Кантон, — проклета работа е тази търговия с опиум, нали? И всичко това, задето трябва да купуваме чая със скъпоценен метал. Жалко, че Британска Индия не го отглежда, нали? Тогава няма да има нужда от опиум. Ще го обявим извън закона, ще спасим неверниците за по-добри неща. Ще посеем сред
След два дни Хорацио го дръпна настрана и развълнувано му изложи идеята си да вземат от китайците чаени семена и да ги изпратят в Индия. Той се показа, както подобава, учуден, но позволи на Хорацио да го убеди, че идеята е наистина рационална.
— Но, Боже мой, Хорацио, как да намерим чаени семена?
— Ето моят план — ще говоря лично с вицекраля Чинг-со. Ще обясня, че вие сте запален градинар и смятате да превърнете Хонконг в градина. Ще поискам по петдесет фунта семена от черница, памук, пролетен ориз, камелии и други цветя, както и сортови семена от чай. Това ще го въведе в заблуда относно чая.
— Но той е умен мъж, Хорацио. Сигурно знае, че много малко от тези растения виреят в Хонконг.
— Разбира се. Сигурно ще го отдаде на глупостта на варварите — каза Хорацио, радостно възбуден.
— Но как ще го убедиш да запази това в тайна? Чинг-со ще сподели с мандарините или с Ко-хонга и те положително ще кажат на търговците. Знаеш, че тези дяволи са способни да обърнат небето и земята, за да попречат на плановете ти. Те положително ще разберат замисъла ти. А какво ще каже тай-панът? Това без съмнение ще сложи край на бизнеса му.
— Той и сега е достатъчно богат, Ваше превъзходителство. Ние сме длъжни да изкореним това зло — опиума. Длъжни сме!
— Да. Но и китайците, и европейците ще се възпротивят на твоя план. А когато Чинг-со разбере точните ти намерения, както сигурно ще стане, тогава никога няма да получиш семената.
Хорацио помисли малко, после каза:
— Да. Но ако му кажа, че аз, който броя и се разписвам за всички ковчежета със сребро, искам да зарадвам вас — моя работодател — с неочакван подарък за услугата, която сте ми направили, мога да не се разпиша за едно от тях.
Тогава можем да сме сигурни, че той ще го запази в тайна от всички.
— Каква е стойността на ковчежето?
— Четирийсет хиляди таела сребро.
— Но среброто принадлежи на правителството на Нейно величество, Хорацио.
— Разбира се. Във вашите преговори можете „лично“ да осигурите едно допълнително ковчеже, което да не е официално, така че Короната да не загуби нищо. Семената ще бъдат вашият подарък на правителството на Нейно величество, сър. Ще бъде чест за мен да кажете, че идеята е ваша. Положително е така. Нещо, което споменахте, ме наведе на мисълта. С право на вас се пада честта. Нали вие сте наместникът на Нейно величество!
— Но ако планът ти успее, тогава ще унищожиш не само китайските търговци, но и себе си. Това е нелогично.
— Търговията с опиум е ужасен порок, сър. Оправдан е всеки риск, който поемаме. Но моята работа зависи не от опиума, а от вашия успех.
— Ако този план успее, тогава ти подкопаваш и основите на Хонконг.
— Но докато чаят започне да цъфти, ще минат много години. Хонконг ще остане непокътнат, докато сте тук, сър. Той ще продължава да бъде пазар на азиатската търговия. Кой знае какво ще бъде след време?