Тай-пан
Шрифт:
Мей-мей се намести отново в леглото, доволна от мисълта за детето и тъжна за Мери.
— Ма-рий не изглеждала добре, нали? — попита тя внимателно.
— Не. И това момиче е намислило нещо. Каза ли ти какво има?
Мей-мей не желаеше да лъже, но и не искаше да казва на Струан вещо, което в случая не се отнасяше до него.
— Мисля, че само притеснява за свой брат.
— Какво именно?
— Каза, че иска да омъжи за този човек Глесинг.
— Разбирам. — Струан знаеше, че Мери беше дошла главно, за да види Мей-мей, а не него. Той почти не бе разговарял с нея освен че й благодари, задето бе завела децата в Макао. — Предполагам, че Хорацио не
— Не. Брат одобрява — отговори Мей-мей.
— Странно.
— Защо? Тоз’ Глесинг лош човек?
— Не, миличка. Просто в продължение на много години Мери и Хорацио бяха много близки. Той ще бъде самотен без нея. — Струан се питаше какво ли би казала Мей-мей, ако знаеше за тайната къща на Мери в Макао. — Може би тя се безпокои за него?
Мей-мей не каза нищо, но поклати тъжно глава при мисълта за проблемите, които съществуваха между мъжа и жената.
— Как са младите влюбени? — попита тя, като се мъчеше да разбере какво всъщност го тревожи.
— Добре са. — Той изобщо не й бе казвал какво бяха разговаряли с Брок.
— Решил ли ти какво ще правиш с дявол болест?
— Не още. Мисля, че ти трябва да се върнеш в Макао.
— Да, моля, тай-пан. Но не преди ти решил какво ще правиш с Хонконг.
— Тук е опасно. Не искам нищо да ти се случва.
— Джос — повдигна тя рамене. — Разбира се, наш фенг шуй много фантастично лош. — Тя сложи ръка на гърдите му и го погали, после нежно го целуна. — Веднъж ти каза, че има три неща, кои трябва да правиш, преди да решиш за Тай-тай. Първи две знам. А кое било трето?
— Да предам „Ноубъл хаус“ в здрави ръце — отговори той. После й разказа какво му бе казал Брок. Разказа й и за кавгата с Кълъм през деня.
Тя дълго мълча и размишлява върху проблема на третото условие. Решението бе много лесно, но тя го скри дълбоко в себе си и каза невинно:
— Аз казах, че ще помагам за първи две неща, че ще мисля за трето. Но това трето твърде много за мене. Не мога да помагам, колко и да искам.
— Да — съгласи се Струан. — Не знам какво да правя. Поне има само един отговор.
— Отговор за убийство много не мъдро — отговори тя твърдо. — Много не мъдро и опасно. Брокови ще очакват него. Всички ще очакват. И ти рискуваш отмъщение на твой ужасен закон, кой глупаво иска око за око, независимо на кой око и кой ужасно щур. За какво тогава богатства? Ти не трябва да правиш това, тай-пан. И аз още съветвам да дадеш на син и на нова дъщеря подарък, кой те искат.
— Не мога да направя това. Господи! Това е все едно сам да прережа гръкляна на сина си!
— Дори така, това мой съвет. И аз още съветвам фантастично незабавна женитба.
— Това е изключено — избухна той. — Това би означавало много лош вкус, гавра с паметта на Роб. Това е още повече смешно!
— Съгласна с тебе от сърце, тай-пан — каза Мей-мей, — но аз като че ли спомням следващ варварски обичай, кой единствено прилича на мъдър китайски обичай, че момиче идва в дом на свой съпруг. Не обратно, айейа? Така че колкото по-скоро момиче излезе от влияние на Горт, толко по-скоро Брокови ще загубят контрол над твой син.
— Какво?
— Такова! За какво твой син толкова врътнал? Той фантастично нуждае да легне с нея. — Тя повиши глас, когато Струан седна в леглото. — Сега не почвай да спориш, за бога, а слушай и после аз ще слушам послушно. За това твой син врътнал, не за друго — защо бедно момче нощно време студено, слабо и без момиче в легло. Това е факт! За какво не кажеш открито, айейа? Аз казвам открито. Той
— Да — отговори той. — Обичам те, защото си умна.
— Обичаш мене, защо аз те подлудявам, а после омайвам, докато ти победен. — Тя се засмя, много доволна от себе си. — Сега още нещо — накарай те да строят своя къща. Да почнат утре. Обърни тяхно внимание нататък, да не мислят за тоз фан куай Горт. Тя е Млада, нали? Така че мисъл за собствен дом ще завладее фантастично нейни мисли. Това ще ядоса Брокови и те ще почнат да наставляват какъв да бъде дом и тя ще ядоса и ще приближи до теб, кой й дал къде да живее. Горт сигурно ще против бърза женитба и по тоз начин ще обърне Кълъм против себе, защо ще загуби свое — как нарича него — вале?
— Ще загуби своя коз. — Той я прегърна възторжено. — Ти си фантастична! Сам трябваше да реша това. Следващата седмица ще има нова продажба на земя. Ще купя един парцел край морето. Защото ти си умна.
— Ха! — каза тя недоволно. — Да не мислиш, че ще пазя мой човек за мръсна хонконгска земя? За мизерен крайградски парцел? За сребърни таели? За нефрити? Да не мислиш, че таз безценна Т’Чънг Мей-мей е само едно мръсно развратно парче кучешко месо?
Тя продължи да нарежда така и неохотно му позволи да я прегърне, доволна, че е разбрал какво означава земята за цивилизования човек, и благодарна, че с поведението си той още повече издига достойнството й.
Сега стаята бе тиха, само комарите бръмчаха леко около балдахина.
Мей-мей се гушна в ръцете на Струан и се замисли как да реши третия проблем. Сметна, че е по-добре да разсъждава на мандарин, отколкото на английски, защото не знаеше достатъчно думи за различните понятийни оттенъци. Като например „нюанс“. Как ще кажеш това на варварски език? Или „финес“? Решението на третия въпрос се нуждаеше от истински китайски „нюанс“ и абсолютен „финес“.
Решението бе толкова изумително просто, че тя се възхити. Да убие Горт! Да организира нещата по такъв начин, че всеки да помисли убийците за крадци или пирати. Ако всичко стане много внимателно, ще отпадне една от опасностите, грозяща моя тай-пан. Ще отпадне евентуалната бъдеща угроза за Кълъм. А бащата Брок няма да може да направи нищо, защото все още е обвързан от изумителната и невероятна категоричност, която варварите влагат в така наречената „свещена“ клетва. Толкова просто! Но съдържа опасност. Трябва да внимавам. Ако моят тай-пан открие някога, ще ме изправи пред един от своите варварски съдии — например този отвратителен Маус! Моят тай-пан ще ме обвини — дори мен — любимката му. И ще ме обесят. Абсурдно!
След всичкото това време, след цялото това учене на езика им и старание да ги разбера, някои от варварските форми на общуване са ми съвсем непонятни. Колко смешно е да имаш един и същ закон за всички — за бедни и за богати. Какъв е тогава смисълът да работиш й да се потиш, за да станеш богат и властен?
Какъв е тогава най-добрият начин? Почти нямам представа за наемните убийства. Как се прави това? Къде? Кога?
Мей-мей лежа будна цялата нощ. С настъпването на деня се бе спряла на най-добрия вариант. После заспа сладко.