Тай-пан

Клавел Джеймс

— Всичко наред ли е?

— Да. Докторът каза, че съм чист.

— Обядва ли?

— Не. Никой от нас не бе гладен. О, господи, всичко вървеше толкова добре. Проклетият Горт и проклетата му лудост!

— Как е мисис Брок?

— Толкова добре, колкото може да се очаква — както биха писали вестниците. Получихте ли синкона?

— Да. Тя сега е много добре.

— О, това е чудесно!

— Да.

Ала независимо че се чувстваше добре, Струан бе смутен от смътно, но остро предчувствие. То не бе нещо, което той можеше точно да определи. Просто осъзнаваше, че го дебне някаква опасност. От писмата не можеше

да разбере каква би могла да бъде тя. Гордън Чен пишеше, че той още се надява да намери синкона. А Скинър казваше, че ще му съобщи веднага и че го очаква днес.

Но това не може да стане днес. За бога, трябваше да бъда твърд и да кажа на Мей-мей, че ще остане тук.

— Утре се връщам в Хонконг. Най-добре и двамата да дойдете с мене.

— Мисля, че би било по-добре да отидем на „Уайт уич“ с мисис Брок и Лилибет — каза Кълъм. — Мисис Брок изпрати съобщение на Брок по една лорча тази сутрин. За нас и за Горт.

— Не се тревожи, момчето ми. Лайза Брок ще дойде и Тайлър също няма да ви смущава. Той се закле, не си ли спомняш?!

Кълъм погледна въпросително към баща си.

— Знаеше ли, че аз ще взема Тес на „Чайна клауд“?

— Е, добре, момчето ми, след като тя бе изчезнала, надявах се, че си я взел със себе си — каза Струан благоразумно.

Кълъм взе в ръцете си тежкия бял нефрит, който притискаше листата хартия на бюрото.

— Постъпих много глупаво.

— Не мисля така. Това бе най-доброто, което можеше да се на прави. Сега всичко е наред.

— Постъпих глупаво, защото се оказах една кукла.

— А?

— Мисля, че ти провокира у мен тази идея. Нарочно остави Орлов на мое подчинение, като си знаел, че аз ще му наредя да ни ожени. Мисля, че ти ме изпрати заедно с Тес, защото си знаел, че това ще разяри Горт, той ще те нападне публично и ще ти даде възможност открито да го убиеш. Така ли е?

Струан седеше неподвижно на стола си. Очите му не се отделяха от очите на Кълъм.

— Не зная какво да ти отговоря, Кълъм. Не съм сигурен, че искаш да ти отговоря. Истина е, че ти искаше да се ожениш за Тес колкото се може по-бързо и вие сте женени. Истина е, че Горт се опита да те убие по най-мръсния начин, който човек може да си представи. Истина е, че той е мъртъв. Наистина съжалявам, че нямах удоволствието аз да го убия, но също така факт е, че ръцете ми не са омърсени с неговата кръв. Понеже Горт е мъртъв, ти си жив — ти и Тес. Факт е, че каквото и да предприеме Брок във връзка с всичко това, той е дал свещена клетва да ти предостави безопасно място на кораба в безопасно пристанище. И последният факт е, че скоро и ти ще можеш да поемеш ръководството. Като тай-пан.

Кълъм остави нефрита на бюрото.

— Аз не съм готов да стана тай-пан.

— Зная. Но скоро ще бъдеш. Аз ще се завърна у дома след няколко месеца — каза Струан. — Ще върна обратно „Лотъс клауд“ следващата година и ще имам работа с У Куок. Но всичко друго ще бъде твой проблем.

Кълъм помисли за възможността да бъде тай-пан, да бъде независим. Но той знаеше, че в момента не е независим. Сега той имаше Тес.

— Мисля, че мога да се помиря с Брок — ако ти не се опиташ да го направиш вместо мен — каза той. — Планирал ли си всичко това? Мога ли да получа отговор „да“ или „не“?

Той очакваше отчаяно отговора, като се надяваше да бъде „не“.

— Да — каза Струан твърдо. — Аз използвах

някои факти, за да достигна до добре обмислен край.

— Когато стана тай-пан, аз ще обединя „Струан и компания“ с „Брок и синове“ — каза Кълъм. — Но първо Брок ще бъде тай-пан, а аз след него.

Струан се изправи на крака.

— Този негодник няма да бъде тай-пан на „Ноубъл хаус“. Той няма да управлява моите кораби!

— Те не са твои. Те са на компанията. Не е ли Брок само пионка която може да бъде използвана или да се злоупотребява с нея по нечия прищявка?

— Кълна се в Бога, Кълъм, не те разбирам. Целият ти живот е в ръцете ти и точно сега правиш всичко, за да го опропастиш.

Кълъм изведнъж видя баща си ясно — като мъж. Той видя ръста и силата му, и решителното обрулено лице, златисто-червеникавата коса и впечатляващите зелени очи. И той разбра, че винаги ще бъде оръдие в ръцете на този мъж. Той разбра, че никога не би могъл да се бори с него или да го убеди, че единственият начин да оцелее като тай-пан е да се съюзи с Брок, като поеме риска и се надява, че Брок ще остави него и Тес на спокойствие.

— Никога не мога да бъда тай-пан на „Ноубъл хаус“. Аз не съм като тебе — каза той със спокойна увереност. — Не искам да бъда и никога няма да бъда.

На вратата се почука.

— Да? — изръмжа Струан.

Ло Чъм отвори вратата.

— Войник маса види, може?

— Само минута.

Кълъм се изправи.

— Аз трябва да тръгвам и…

— Почакай, Кълъм. — Струан се обърна към Ло Чъм. — Сега ще го видя, сави?

Ло Чъм изсумтя раздразнително и отвори широко вратата. Младият португалски офицер влезе.

— Добър ден, сеньор.

— Моля седнете, капитан Макадо. Познавате ли сина ми Кълъм?

Те се здрависаха и офицерът седна.

— Като лидер на англичаните, моите началници ми възложиха да ви запозная официално с резултатите от разследването по убийството на сеньор Брок — започна той.

— Хванахте ли другите? — прекъсна го Струан.

Офицерът се усмихна и поклати глава.

— Не, сеньор. Съмнявам се, че някога ще ги хванем. Ние предадохме убиеца на китайските власти, както бяхме задължени да постъпим. Те го разпитваха по техния неподражаем начин. Той призна, че е член на тайна организация. Организацията Хунг Мун. Мисля, че ги наричате триади. Изглежда, че е дошъл тук от Хонконг преди няколко дни. Според него съществува преуспяващо лоби в Тай Пинг Шан. — Офицерът отново се усмихна. — Изглежда също, че вие имате много неприятели, сеньор Струан. Габрао твърдеше, че вашият… вашият син Гордън Чен бил лидерът.

— Това е най-добрата шега, която някога съм чувал — каза Струан привидно развеселен. Но той имаше предвид възможността това да се окаже истина. И ако това е така? — помисли той. — Не зная. Но трябва да разбера веднага, по какъвто и да е начин.

— Китайските мандарини също се забавлявали, така казват те — продължи Макадо. — Във всеки случай, проклетият дявол умря, преди те да могат да разберат кой е бил действителният водач. Той потвърди, че е бил изпратен тук да убие сеньор Брок по заповед на лидера — прибави офицерът презрително. — Разбира се, той съобщи имената на съучастниците си, но те са без значение, както и продължението на историята. Това бе просто грабеж. Триадите са разбойници. Или може би — каза той многозначително — въпрос на отмъщение.