Тай-пан
Шрифт:
— Чувствам фантастично добре, тай-пан! — каза Мей-мей.
— Наистина изглеждаш фантастично добре.
— Ти сигурно цял ден не ял.
— Благодаря ти, момичето ми, но не съм гладен. Ще ям по-късно в резиденцията.
Струан се изправи и се протегна.
— Моля, яж тука — каза Мей-мей. — Остани тука тази нощ. Моля те. Не искам… моля, остани. Ще бъда много щастлива, ако останеш.
— Разбира се, момичето ми — каза Струан. — Ти трябва да вземаш синкона през следващите четири
— Но, тай-пан, аз чувствам чудесно добре. Моля да не пия повече.
— Три пъти дневно, Мей-мей. Следващите четири дни.
— Боже мой, тя има вкус на птичи тор, смесен с оцет и змийска отрова.
В спалнята донесоха маса, отрупана с храна. Ин-хси им сервира, после ги остави сами. Мей-мей деликатно взе няколко от набързо опържените скариди.
— Какво ще правиш днес? — попита тя.
— Нищо особено. Но един проблем е разрешен. Горт е мъртъв.
— Така ли? — попита Мей-мей, като се направи на изненадана и шокирана от тази новина. — Ти много мъдър, тай-пан. Твоят джос фантастично добър.
Струан бутна настрана чинията си, прозя се и се замисли за своя джос.
— Да.
— Няма ли Брок да бъде ужасно гневен?
— Горт е мъртъв не от моите ръце. Даже да беше така, той заслужаваше да умре. Някак си съжалявам, че умря по този начин.
„Смъртта на Горт и бягството на Кълъм и Тес ще разяри Брок — мислеше той. — Трябва да съм готов с оръжие или нож. Ще дойде ли той да ме търси през нощта като убиец? Или съвсем открито? Ще мисля за това утре.“
— Кълъм скоро трябва да се върне.
— Защо не легнеш? Изглеждаш много уморен. Кога обади Ло Чъм, А Сам ще те събуди, айейа. Мисля, че сега и аз бих поспала.
— Да, ще си легна, момичето ми. — Струан я целуна нежно и я прегърна. — О, момичето ми! Толкова се страхувах за теб!
— Благодаря, тай-пан. Отивай сега да спиш. Утре аз ще бъда много по-добре, ти също.
— Аз трябва да отида до Хонконг. Колкото е възможно по-скоро. За няколко дни.
— Ще направиш ли нещо за мене, тай-пан?
— Разбира се.
— Вземи с тебе. Не искам да остана сама, ако ти там.
— Ти не си достатъчно добре, за да можеш да пътуваш, а аз трябва да отида, момичето ми.
— О, но утре аз ще бъда достатъчно добре. Обещавам. Аз ще остана да лежа на кораба и ние ще можем да живеем на „Рестинг клауд“ както преди. Моля.
— Аз ще отида само за няколко дни, момичето ми, а за теб би било по-добре да останеш тук. Много по-добре.
Но Мей-мей се приближи и се притисна до него.
— Моля. Аз ще бъда много послушна, ще пия редовно синкона без протести, ще стоя в легло, ще ям, ще ям, много ще ям, ще бъда фантастично много добре. Обещавам. Моля, не отделяй от мен, докато не оздравея напълно.
— Добре,
Тя го целуна.
— Не утре. Кълна в Бог, ако заминеш сам, аз няма да храня, няма да пия синкона! Да! — каза тя, като имитираше неговата сърдита гримаса. — Майка ще стъпи на палуба няма да се мръдне от нея!
Струан нежно я притисна до себе си. С всяка минута той чувстваше, че силите й се възвръщат. Бог да благослови синконата!
— Добре, но няма да заминем утре. Следващия ден, на зазоряване. Ако тогава се чувстваш добре. Ако…
— О, благодаря, тай-пан! Аз ще бъда много добре.
Той я отдръпна леко от себе си и я огледа внимателно. Знаеше, че са й нужни месеци, за да възстанови предишната си красота. Но не само красотата прави човека привлекателен, помисли си той. По-важно е това, което е в него, в очите му, в сърцето му.
— О, момичето ми, толкова си красива! Обичам те!
Тя докосна носа му с тънкия си пръст.
— Защо говориш такива неща на майка?
Тя се притисна в обятията му.
— Аз мислех, че и ти ужасно красив!
Тогава той й поднесе двете чаши синкона и тя ги изпи, като стискаше носа си с ръка. След това взе няколко ароматни листа в устата си, за да прогони неприятния вкус. Той я зави като бебе, целуна я отново и отиде в стаята си.
Съблече се и бързо легна блажено в хладните чаршафи. И веднага заспа.
Докато той спеше, разпитът на китаеца убиец продължаваше. Той беше подложен на бавни, методични изтезания — напълно в съгласие с изкуството да се изтръгва информация.
Четиридесет и първа глава
„Чайна клауд“ се завърна в пристанището на Макао малко след разсъмване. Докато корабът се приближаваше до кея, Струан бързаше към пристана. Неговият катер го очакваше.
— Дърк!
Той се обърна изненадан.
— Добро утро, Лайза.
Лайза Брок изглеждаше бледна и сломена.
— Ще дойда с вас.
— Разбира се.
Струан й подаде ръка, за да й помогне, но тя отказа да я поеме.
— Потегляйте! — заповяда той.
Гребците дръпнаха силно. Денят бе чудесен, морето — спокойно, видя малката фигура на капитан Орлов на квартердека на кораба и разбра, че е наблюдаван. Добре, помисли той.
— Ще пренеса трупа на Горт в Хонконг утре — каза Лайза.
Струан не отговори. Той само кимна с глава и погледна към кораба си.
Когато стигнаха до мостика, той остави Лайза да се качи първа на палубата.
— Добро утро — каза капитан Орлов.
— Мис Брок на борда ли е? — попита Струан.