Тай-пан
Шрифт:
— О, гледай! — каза тя. — Не е ли прекрасно? Толкова се радвам, че бурята отмина! Мей-мей и А Сам се скупчиха около нея.
Брок стоеше на палубата като парализиран. Той гледаше към вълните, идващи към него от всички посоки, но тук, на завет от брега, те не бяха големи. Слънцето бе топло и сухо. Водата се отцеждаше шумно. Обкръжаващите буреносни облаци изглеждаха като стени на огромна катедрала. Те се простираха на около пет мили в ширина. Но тези стени се движеха. От изток
— Какво става, любов моя? — каза Лайза, като се качи на дека заедно с Лилибет. — О, колко е красиво!
— О, много е красиво! — каза Лилибет.
— Ние сме в окото на бурята. Във вихъра! — извика Брок.
Моряци се появиха на палубата и впериха очи в него.
— О, виж! — каза Лилибет, като посочи към острова. — Не е ли странно?
Дърветата на острова изглеждаха бели на фона на кафявата земя. Клоните им бяха останали голи, без нито един лист. Новият Куинс таун бе почти изчезнал, а Тай Пинг Шан бе в развалини. Малки фигури започваха да се придвижват към брега.
— Слезте долу! — каза Брок с дрезгав глас. Объркани, Лайза и Лилибет послушно изпълниха заповедта на Брок.
— Капитан Пениуорт!
— Да, сър?
— Най-добре е да се помириш с Бога — каза Брок. — Само той е знаел какво се крие зад тези дяволски облаци. Слезте всички долу!
Той взе телескопа и го насочи към резиденцията „Ноубъл хаус“. Струан стоеше сред група от няколко души до предната врата. Няколко глави се показваха от прозорците на третия етаж. Той затвори телескопа.
— По-добре влез вътре, Дърк — каза той тихо.
Закрепи колкото бе възможно останките от парапета на мостика и слезе долу.
— Мисля, че трябва да се помолим — каза той ведро.
— О, добре — съгласи се Лилибет. — Мога ли първа да кажа молитвата си? Както преди лягане?
Кълъм бе прегърнал Тес с едната си ръка.
— Ако се отървем живи, да бъда проклет, ако остана тука! — каза той. — Ние сме без дом. По дяволите това място!
— Да — каза Тес, сломена от разрухата. Тя гледаше с ужас приближаващите тъмни облаци. Те вече бяха погълнали полуостров Каулуун.
— По-добре да влезем вътре — каза тя.
Кълъм затвори вратата след нея. Изпитваше остри болки от изгорените места по ръцете си. Но той заключи вратата.
Тя си проправи път сред отломъците и коленичи до Глесинг. Лицето му бе като на мъртвец, но сърцето му биеше.
— Бедният Джордж!
Струан измери разстоянието от пристана до „Чайна клауд“ и до буреносните облаци на изток. Той знаеше, че няма време да търси катер, затова изтича до края на пристана. Събра ръце във формата на фуния около устата си:
— Орлов! — изкрещя той. — Ехей, „Чайна клауд“!
Гласът му се разнесе зловещо във всички посоки над пристанището на
— Да?
— Насочи кораба на юг! Ветровете сега ще духат от юг! Обърни носа на кораба на юг!
— Да! — отговори Орлов.
В същия момент Струан видя моряци, забързани по палубата. Той видя също един катер до „Чайна клауд“. Моряците трескаво работеха и носът на „Чайна клауд“ се завъртваше на юг.
Струан бързо се върна при мъжете, събрани до предната врата.
— Всички вътре!
Някои от тях веднага се раздвижиха, но младият лейтенант още наблюдаваше своята лорча в пристанището и не вярваше на очите си.
— Боже всемогъщи, тя е още над водата! Погледнете към флотата! Погледнете корабите! Аз мислех, че всички са отишли по дяволите, а само една фрегата е изхвърлена на брега и този клипер е загубил мачтите си. Невероятно, бога ми! На юг ли казахте? Защо?
— Елате! — каза Струан, като го задържа за ръката. — Влезте вътре. Вземете и хората си вътре!
— Какво става?
— За бога, ще излезем от вихъра след няколко минути. След това ураганът ще се обърне. Приберете хората си…
Той се слиса, като видя Хорацио да тича край него и да се отправя към Куинс роуд и пристанището.
— Върни се! Луд ли си! Ще загинеш! — изкрещя Струан, но Хорацио не му обърна никакво внимание. Струан хукна след него. — Хорацио! Какво, по дяволите, правиш? — извика той, като го настигна и го хвана за раменете.
— Трябва да кажа на Глесинг! Да свърша с тази мръсна женитба! — изкрещя Хорацио. — Пусни ме! Убиец! Ти и твоята мръсна проститутка! И двамата ще ви обеся!
Той успя да се откъсне от Струан и хукна отново.
Струан побягна след него, но заваля дъжд и той се спря. Стената от буреносни облаци се бе придвижила над половината от пристанището. Морето отново кипеше. Той видя, че моряците на „Чайна клауд“ се катереха по палубата и изчезваха долу в трюмовете. Орлов махна с ръка за последен път и също се прибра.
Струан се затича обратно към резиденцията. Вятърът го спираше и той удвои усилията си. Стигна до вратата във вихъра на пороя и погледна назад.
Хорацио тичаше по брега. Облакът покриваше вече пристанището и той изчезваше в мъглата. Струан го видя как спря, погледна нагоре и после вятърът го отнесе като отбрулен лист.
Струан бързо отвори вратата, влезе вътре и я затвори, но преди да успее да я залости, настъпи мрак и ураганът го изхвърли чак във фоайето. Той откърти всички прозорци на първия етаж и уби трима моряци. И премина.
Струан се изправи, като се учудваше, че още е жив. С всичката си огромна сила той успя да затвори вратата и да я залости. Бурята проникваше през прозорците и разхвърляше безразборно отломъци, хартии и фенери — всичко, което не бе здраво закрепено.