Тай-пан

Клавел Джеймс

— Как е навътре в морето?

— Още един час и ние никога нямаше да пристигнем. Двайсет, трийсетфутови вълни. Този проклет вятър! Не се промени, не престана — невъзможно! Тайфун ли е това или не е! Как е възможно това!

— Защото бурята идва от изток и ние сме на пътя й, момко.

— О, Боже, пази ни!

— Настанете се удобно. Аз ще се погрижа за чай и грог за всички.

— Благодаря — каза младият мъж. — Извинете за избухването ми!

Струан се приближи до Мънси и Хорацио.

— Може ли да се качите горе, мистър Мънси?

— Да.

Благодаря ви, тай-пан. Вие сте много предвидлив.

— Помогнете ми за Хорацио.

— Разбира се. Не зная какво стана с бедния Хорацио. Той пъшкаше непрекъснато, откакто тръгнахме от Макао. Много странно.

— Това е уплаха — каза Струан.

Те помогнаха на Хорацио да съблече мокрите си дрехи. Лицето му бе посивяло, постоянно му се повдигаше. Заедно, те почти го носеха нагоре по стълбите и го заведоха в западното крило на сградата в една от стаите, която по-рано принадлежеше на Роб.

Струан отиде до шкафа и наля бренди. Мънси пое чашата с треперещи ръце. Изпи питието наведнъж. После прие още една чаша.

— Благодаря.

— Дайте малко на Хорацио — каза Струан. — Ще се върна веднага.

Той тръгна по коридора до стълбището, после зави към източното крило. Неговият апартамент заемаше южния край на този етаж.

Мей-мей, Ин-хси, А Сам и Лим Дин играеха маджонг на малка маса в дневната. Имаше запалени фенери и пламъчетата им игриво трепкаха.

— Здравей, тай-пан! — каза Мей-мей.

Тя взе един пул от бамбук и слонова кост и ядосано удари с него по масата.

— Отвратителен ден, тай-пан! — каза тя. — Мой джос ужасно лош. Не спечелила нито една игра. Загуби четиристотин в брой. Играе вече четири часа. Все пак, радва се да те видя.

Дъждът удряше ожесточено по щорите и вятърът се усилваше.

— Проклет шум! Можеш ли да ми дадеш назаем няколко таела? Аз обеднях!

— Ще ги приспадна от тези, които се полагат. Продължи си играта, моето момиче. — Струан се усмихна. — Имаме гости долу и навсякъде. Така че не излизай от тука.

— За какво да излиза?

Той се върна при Мънси и Хорацио.

Мънси изглеждаше по-добре. Той бе съблякъл мокрите си дрехи и се бе завил с едно одеяло. Хорацио спеше неспокойно.

— Този път Бог ни спаси, тай-пан — каза Мънси.

— Защо, по дяволите, тръгнахте от Макао? Търсехте си белята. Трябваше да си дадете сметка какво е времето.

— Служебна работа, тай-пан — каза Мънси с пренебрежение. — Негово имперско превъзходителство Уолън пристигна с една фрегата миналата нощ. Той ми нареди да тръгна веднага за Хонконг с официално послание до бившия представител. В това време, моля ви се! Като че ли един или два дни са толкова важни! Не ми стигна смелостта да му кажа, че „голямата новина“ вече е отпечатана във вестника.

— Как изглежда той?

— Бих казал, че е много труден. Пристигна в Макао с фрегата в полунощ инкогнито. Четири минути по-късно бях повикан на борда.

Той представи акредитивните си писма, даде ми да прочета посланието — то е дума по дума историята на Скинър. По какъв

начин тези проклети журналисти имат достъп до секретни документи? След това ми заповяда да замина на разсъмване и да предам незабавно посланието на Лонгстаф. Каза, че скоро ще дойде в Хонконг, а Лонгстаф трябва да замине веднага. Възложи ми също да се срещна с адмирала и генерала и да им предам да бъдат готови за незабавно придвижване на север. — Мънси се отпусна на един стол. — Ирландец. Какво повече мога да кажа за него?

— Защо той не дойде направо тук?

— Не може тук едновременно да има двама представители. Това противоречи на правилата, мистър Струан. Съществува това, което хората наричат протокол, да благодарим на Бога! Аз трябва да приема службата от Лонгстаф веднага. След като той замине, незабавно ще уведомя Негово превъзходителство. Тогава той ще пристигне.

Нов пристъп на вятъра удари по щорите и ги разтърси.

— Проклетник! Едва не ме уби! Нещата в Азия ще се объркат ужасно с този човек. Първото нещо, което каза, беше: „Тази проклета скала трябва да потъне, доколкото зависи от мене.“ Честна дума! Извинете ме, ще се оттегля за няколко минути. Не се чувствам на себе си.

Хорацио започна да стене и пак да повръща.

— Дайте му още малко бренди — каза Струан. — Съседната стая е спалня.

Той слезе долу да види как се оправяха моряците. Те бяха вече открили къде са храната и алкохола. Тези, които не пиеха, ядяха или спяха, или се опитваха да заспят.

Барометърът показваше 29,1. Все още продължаваше да пада.

— Господи, това е повече от три десети инча на час! — каза младият лейтенант. Той бе висок и рус. — О, мистър Струан, аз съм лейтенант Васерли Смит.

Струан пое протегнатата му ръка.

— Благодаря много за помощта и подслона. Северният вятър отвори един от прозорците и нахлу заедно с дъжда във фоайето.

Трима от моряците веднага го затвориха и закрепиха капака му.

— Мисля да огледам кораба си — каза лейтенантът.

— Добре, елате с мен.

Струан го поведе по един от коридорите към страничен прозорец, който бе здраво затворен, но на завет от северния вятър. Той лесно го отвори и впери поглед навън.

Струан видя, че „Чайна клауд“ и „Рестинг клауд“ бяха стабилни. Лорчата на лейтенанта се издигаше и падаше заедно с вълните, като скърцаше и се огъваше срещу пристана. На изток хоризонтът бе изчезнал. Просто мрак. И този мрак се приближаваше.

— Вашият кораб е здрав, лейтенант.

— Да.

Младият мъж погледна още веднъж ужасено на изток, после затвори прозореца и капака.

— Това е първият кораб под мое командване. Бил съм с него в морето едва няколко месеца. Какво може да се случи при тайфун?

— Силните ветрове идват от урагана срещу вас.

— Какви са те?

— Бури. Вихри. Понякога ги наричат дяволски ветрове.

Четиридесет и девета глава