Тай-пан

Клавел Джеймс

— Хау-куа изпрати да ме повикат тази сутрин — каза тежко Маус.

— Каза ли дали Джин-куа се е върнал?

— Не, тай-пан. Каза, че баща му все още отсъства. Но дълбоко в себе си не го вярвам, айейа? Хау-куа беше много уплашен. Той ми каза, че бил събуден рано тази сутрин. Бил му връчен императорски едикт, който нареждал търговията с нас да бъде незабавно прекратена. Прочетох го. Печатите са истински. Целият Ко-хонг е на крак.

На площада се разнесе дрънчене. Те се втурнаха към прозореца. Под тях една рота манджурски

войници на коне препусна в тръс към източния край на площада и се спеши. Бяха едри мъже, тежко въоръжени — мускети, големи лъкове, мечове и увенчани със знамена копия. Някои имаха бради. Наричаха ги знаменосци, защото бяха императорска войска и носеха императорските знамена. В техните полкове китайци не бяха допускани. Бяха елитът на императорската армия.

— Е, вероятно има четиридесет-петдесет в Кантон — каза Струан.

— А ако са две хиляди? — запита Купър.

— По-добре ще е да сме готови да напуснем Селцето.

— Знаменосците са лош знак — каза Маус. Той не искаше да напуска Селцето. Искаше да остане при новопокръстените китайци ида продължи да проповядва пред езичниците, което запълваше цялото му време, когато не превеждаше за Струан. — Шреклих лош.

Струан прехвърли възможностите и позвъни на прислужника.

— Голямо ядене бързо-бързо. Кафе — чай — яйца — месо — бързо-бързо!

— Знаменосците са на площада, а вие мислите да закусвате! — каза Купър.

— Няма смисъл да се тревожим на празен стомах — каза Струан.

— Тази сутрин съм гладен.

Маус се засмя. Той бе чул слугите да шепнат, че легендарната любовница на тай-пана тайно е пристигнала. По предложение на Струан преди две години той тайно бе обяснил християнството на Мей-мей и я беше покръстил. Да, помисли той гордо, тай-панът ми има доверие. Заради него, о, Господи, поне една душа е спасена. Заради него и други биват спасявани за Твоята божествена милост.

— Закуската е добра идея.

Застанал до прозореца, Купър можеше да вижда търговците да бързат през градината към канторите си. Знаменосците бяха разпилени в нееднородни групи, клечаха и си приказваха.

— Може би ще направят като предишния път. Мандаринът ще ни задържи, за да иска откуп — каза Купър.

— Не и този път, момко. Ако започнат нещо, първо ще се опитат да ни избият.

— Защо?

— Защо иначе да изпращат знаменосци в Кантон? Те са бойци — не като местната китайска армия.

Влязоха прислужници и започнаха да слагат голямата маса. После внесоха храната. Имаше студени пилета, варени яйца, цели хлябове, топло задушено, ябълки в тесто, топли пайове с месо и масло, мармалад и сладка.

Струан и Маус ядоха солидно, но Купър нямаше охота за храна.

— Господарю? — обърна се един прислужник.

— Кажи?

— Едноок господар тук. Може?

— Може.

Брок надменно влезе в стаята. Съпровождаше го синът му Горт.

— Добро утро,

господа. Добро утро, Дърк, друже.

— Закуска?

— Благодаря много.

— Добре ли пътувахте, Горт?

— Да, благодаря, мистър Струан. — Горт бе висок колкото баща си. Беше твърд мъж, целият в белези, със счупен нос, с побеляла коса и брада. — Следващия път ще победя „Тъндър клауд“.

— Следващия път, синко — каза Брок насмешливо, — ти ще му бъдеш капитан. — Той седна и започна да се тъпче. — Бихте ли ми подали задушеното, мистър Купър? — Той размаха крив палец към прозореца. — Ония копелета там не са на добро.

— Аха. Какво мислиш, Брок? — запита Струан.

— Ко-хонгът ще си подвие опашката. С търговията е свършено за известно време. За пръв път виждам проклетите знаменосци.

— Да евакуираме Селцето?

— Няма да се оставя да ме гонят някакви китайчуги или знаменосци. — Брок си сипа още задушено. — Е, мога и да отстъпя малко. Когато аз реша. Повечето от нас заминават утре за разпродажбата на земите. Но няма да е зле незабавно да свикаме съвет. Имате ли оръжие тук?

— Недостатъчно.

— Имаме достатъчно за обсада. Горт го донесе. Туй място е най-добро за защита. И без туй си е почти наше — добави той.

— С колко хора разполагате?

— Двадесет. Момчета на Горт. Всеки от тях ще разкъса сто китайци на парчета.

— Аз имам тридесет заедно с португалците.

— Остави португалците. По-добре да сме си ние. — Брок избърса уста, разчупи едно малко хлебче на две и го омаза с масло и мармалад.

— Не можеш да отбраняваш Селцето, Брок — каза Купър.

— Можем да отбраняваме тази кантора, момко. Не се грижи за нас. Ти и останалите американци задръжте вашата. Те вас няма дави пипат — ние им трябваме.

— Така е — каза Струан. — И освен това ще имаме нужда от вас да се грижите за търговията ни, ако се наложи да напуснем.

— Има още една причина да дойда тук, Дърк. Искам да говорим открито за търговията и за „Купър — Тилмън“. Направих предложение, което беше прието.

— Предложението бе прието при условие, че „Струан и компания“ не е в състояние да изпълни поетите ангажименти — каза Купър.

— Даваме ви тридесет дни, Дърк. На тридесетия ден ще говорим.

— Благодаря, Джеф. Това е много щедро.

— Това е глупаво, момко. Но нямам нищо против срока и ще бъда великодушен с моя срок. Давам ти още пет дена, а, Дърк?

Струан се обърна към Маус.

— Върни се в Ко-хонга и разбери каквото можеш. Бъди внимателен и вземи един от моите хора.

— Нямам нужда да ме съпровождат. — Маус надигна туловището си от стола и излезе.

— Ще проведем съвета долу — каза Струан.

— Добре. Може би всички трябва да се преместим тук. Има достатъчно място.

— Ще се издадем. По-добре да се подготвим и да чакаме. Може да се окаже уловка.