Тай-пан
Шрифт:
— Добре — каза той. — Как са те?
— Окото на Дънкан е насинено. Падна, така че трябваше да наложа с камшика скапаната му бавачка, докато ми отмалее ръката. Дънкан има лош нрав поради варварската си кръв.
— От теб — не от мен. А Кейт?
— Никне й второто зъбче. Туй много добре. Преди втори рожден ден — за миг тя се намести в ръцете му. — После четох вестник. Тоя Скинър. Още лош джос, айейа? Таз купчина кучешка мърша Брок те съсипва с много пари, дето ги дължи. Вярно ли?
— Отчасти е вярно. Да, ако джос не
— Айейа-ай! — каза тя, като отметна глава. — Ти не си единственият мъж в Китай.
Той я плесна по задника, тя замахна към него с дългите си нокти, но той ловко я хвана за китката.
— Никога не казвай пак това — каза той и я целуна страстно.
— В името на кръвта Христова — каза тя, като се опитваше да успокои дишането си. — Виж сега какво направил на косата ми. Таз мързелива мърла А Гип цял час я прави.
Знаеше, че той много я харесва, и беше горда, че сега, когато е на двадесет, може да чете и пише на английски и китайски и да говори английски и кантонски диалект така добре, както родния си диалект на Сучоу, а освен това владееше и мандарин — езика на Пекин и на императорския двор. Знаеше голяма част от онова, което Гордън Чен учеше в училище, защото той я занимаваше добре и между тях се бе създала силна привързаност. Мей-мей знаеше, че е единствена в цял Китай.
На вратата дискретно се почука.
— Европеец? — прошепна тя.
— Не, мила. Само слугата. Имат заповед да предупреждават за всичко. Да?
Прислужникът бе следван от още двама и всичките те се мъчеха да отклоняват поглед от Струан и девойката. Но любопитството им бе явно и те се мотаеха, докато нареждаха по масата китайски блюда и пръчици за ядене.
Мей-мей се нахвърли върху тях с излияние на кантонски и те се поклониха нервно и се изнизаха.
— Какво им каза? — попита Струан.
— Само ги предупредих, пусто да остане, че ако споменат на някой, че съм тук, лично аз ще им отрежа езиците и ще им избода очите, а после ще те накарам да ги приковеш към някой твой кораби да ги потопиш в океана заедно с проклетите им жени, деца и родители, но преди това ще насочиш Лошо око към проклетите им изчадия и родовете им ще изчезнат навеки.
— Престани да кълнеш, кръвожадно малко дяволче! И престани да се шегуваш с Лошото око.
— Това не е шега. Ти наистина го имаш, зли варварино. За всички но не и за мен. Аз знам как да се оправям с теб.
— Върви по дяволите, Мей-мей. — Той отмести ръцете й и прекъсна нежните милувки. — Яж, докато храната е топла. После ще се разправям с теб. — Той я вдигна и я отнесе до масата.
Тя му поднесе пържени скариди, крехко свинско и гъби, пикантно задушени в сол, индийско орехче, горчица и мед, после сипа и на себе си.
— Да му се не види, колко съм гладна! — каза тя.
— Няма ли да спреш да ругаеш?
— Забрави да добавиш „пусто
Той взе пръчиците за хранене и ловко започна да си служи с тях. Храната бе превъзходна. Трябваше да изминат месеци, докато възприеме вкуса. Никой от европейците не ядеше китайска храна. Струан също преди предпочиташе обилната тежка храна на стара Англия, но Мей-мей го беше научила, че е по-здравословно да яде като китайците.
— Как стигна дотук? — попита Струан.
Мей-мей избра една от големите скариди, които първо бяха изпържени, а после задушени в ароматизиран със соя сос и подправки, изискано й откъсна главата и започна да я бели.
— Пътувах на гемия. Купих фантастично евтин билет четвърта класа и се омазах със сажди за безопасност. Дължиш ми петдесет в брой.
— Плати ги от издръжката си. Не съм те викал тук.
— Туй кау чило много лесно намери пара.
— Престани и се дръж прилично.
Тя се засмя и му предложи скаридата. Започна да бели друга.
— Благодаря, но не искам повече.
— Яж ги. Полезни са за теб. Много пъти казала, те правят мъжете здрави и потентни.
— Престани, мила.
— Наистина — каза тя съвсем сериозно. — Скаридите са много полезни за твоята сила. Много е важно да бъдеш много силен! Една жена трябва да се грижи за мъжа си. — Тя почисти пръстите си с бродирана салфетка, после с пръчиците вдигна една глава на скарида.
— По дяволите, Мей-мей, трябва ли да ядеш и главите?
— Аха, пусто да остане, не знаеш ли, че те са най-вкусната част? — каза тя, като го имитираше и се смя толкова много, че се задави — Той я потупа по гърба, но съвсем леко, после тя пийна малко чай.
— Това да ти е за урок — каза той.
— Но главите си остават най-вкусната част. — Известно време тя се храни мълчаливо. — Толкова ли е зле с Брок?
— Зле е.
— Но това е много лесно да се уреди. Убий Брок. Сега е моментът.
— Това е един от начините.
— Един начин, друг начин, винаги се намира начин.
— Какво те прави толкова сигурна?
— Не би искал да ме загубиш.
— Защо трябва да те загубя?
— На мен също не ми харесва да бъда на второ място. Аз принадлежа на тай-пана. Не съм някаква си Хака, лодкарка или кантонска курва. Чай?
— Аха.
— Пиенето на чай с храната е полезно за теб. Няма да станеш дебел — тя наля чая и грациозно му подаде чашката. — Харесваш ми, когато си ядосан, тай-пан. Но не ме е страх от теб. Знам, че твърде много ти харесвам, както и ти много ми харесваш. Когато бъда на второ място, някоя друга ще ме смени. Това е джос. За мен. Но също и за теб.
— Може би вече си на второ място, Мей-мей.
— Не, тай-пан, не още. По-късно може би, но не сега. — Тя се наведе, целуна го и се изплъзна, когато той се опита да я задържи.