Тай-пан
Шрифт:
— Може.
Джин-куа въздъхна и Струан предположи, че сделката е направена. Но не беше. Джин-куа пъхна ръка в джоба на ръкава си и измъкна оттам осем половини от монети и ги постави на масата. Всяка от четирите монети бе грубо разчупена на две. С един от калъфите, предпазващи ноктите му, Джин-куа побутна половинките на всички монети през масата.
— Последно. Четири услуги. Който донесе едно от тез, ти изпълниш услуга.
— Каква услуга?
Джин-куа се отпусна на стола си.
— Не знам, тай-пан — каза той. — Четири услуги някой ден. Може и да не е, докато
Пот ороси раменете на Струан. Да се съгласи с подобно искане, означаваше открито да призове гибелта си. Но ако откажеше, със златото бе свършено. Залагаш си главата в дяволски капан, каза си той. Така е. Решавай. Искаш ли да имаш бъдеще или не? Познаваш Джин-куа от двадесет години. Винаги е бил честен. Но беше също и най-проницателният човек в Кантон. От двадесет години той ти помага и те насочва. Заедно придобихте и власт, и състояние. Довери му се. Можеш да му се довериш. Не, на никой не можеш да се довериш, най-малкото на Джин-куа. Ти успя с него само защото винаги държеше последния коз. А сега от тебе се иска да дадеш на Джин-куа четири джокера от колодата на живота и смъртта ти.
За пореден път Струан бе ужасен от потайността и дяволската изобретателност на китайския ум. От величието му. От безскрупулността му. В такъв случай, каза си Струан, и двамата залагаме много високо. И двамата залагаме на взаимната си честност, защото нищо не гарантираше, че услугите ще бъдат извършени. Освен ако не ги гарантираш и трябва да ги гарантираш, защото сделката си е сделка.
— Може — каза той, като протегна ръка. — Нашият обичай е да стисне ръце. Не китайският обичай. — Той никога преди това не беше се ръкувал с Джин-куа и знаеше, че ръкостискането се възприемаше като варварство.
Джин-куа се обади:
— Услуга може се окаже против закон. Мой, твой, сави?
— Сави. Ти си приятел. Ти или твой син не прати монета да иска лоша услуга.
Джин-куа притвори за миг очи и се замисли за европейските варвари. Те бяха космати и маймуноподобни. Обноските им бяха отблъскващи и грозни. Воняха невероятно. Нямаха нито култура, нито стил, нито изящество. Дори най-долният кули беше десет хиляди пъти по-добър от най-добрия европеец. А това, което се отнасяше до мъжете, в пълна сила важеше и за жените.
Той си припомни единственото посещение, което бе направил на английската курва варварка в Макао, която говореше китайски. Беше отишъл по-скоро от любопитство, отколкото заради удоволствието, насърчен от приятелите си, които твърдяха, че ще има незабравимо преживяване, тъй като нямало тънкост, която тя прилежно да не приложи, стига да бъдела окуражена.
Той се потърси при мисълта за косматите й ръце и подмишници, космати нозе и лоно, грубата й кожа и лице, зловонието на пот, примесено с евтин парфюм.
Ами храните, които употребяваха варварите — отвратителни. Той много пъти бе присъствал на техни вечери и бе принуден да понася безбройните блюда, като му се гадеше почти до припадък и се преструваше, че не е гладен. Да наблюдава погнусен изумителните
Те нямат качества, които да ги изтъкнат, помисли той. Нито едно. Освен склонността им да убиват и това те правеха с изключителна жестокост, ала без никаква изтънченост. Е, поне са средство да забогатеем.
Варварите са олицетворение на дявола. Всички до един с изключение на този мъж — този Дърк Струан. Преди Струан бе като останалите варвари. Сега бе отчасти китаец. По начина на мислене. Мисленето е важното, защото да си китаец, донякъде е умствено състояние. Той е чист и мирише на чисто. Възприел е някои от нашите маниери. Все още е жесток, варварин и убиец. Но е малко променен. А щом един варварин може да бъде преобразен в цивилизована личност, защо да не могат и повече?
Планът ти е мъдър, каза си Джин-куа. Той отвори очи, пресегна се и деликатно докосна ръката на Струан със своята.
— Приятел.
Джин-куа махна на слугата да налее чай.
— Мой хора донесе сребро в твой кантора. Два дни. Нощес. Много тайно — рече Джин-куа. — Много опасност, сави? Много-много.
— Сави. Дам книжа и печата мой за сребро. Утре изпрати.
— Няма печат, няма книжа. Дума по-добре, айейа!
Струан кимна. Как би могъл да обясни това — да речем, на Кълъм, — че Джин-куа му предоставя един милион в сребро, знаейки, че може да постави всякакви условия, да сключва честна сделка и дава всичко, което поискаш само срещу едно ръкостискане?
— Три пъти десет лака пари платил Джин-куа дългове на Ко-хонг. Сега нова година без дълг. Добър джос — заяви гордо Джин-куа.
— Аха — потвърди Струан. — Добър джос за мен.
— Много голям опасност, тай-пан. Нищо не може направи.
— Аха.
— Много-много голям опасност. Трябва почака две нощи.
— Айейа, опасност! — каза Струан. Той прибра четирите половинки от монети. — Благодаря ти, Чен-дзъ Джин Арн. Много ти благодаря.
— Не благодаря. Д’рк Стр’н. Приятел.
Внезапно в стаята се втурна човекът, който бе довел Струан до Джин-куа — Той настойчиво заговори на Джин-куа, който уплашен се обърна към Струан.
— Слуга трябва ходи! Ходи в Селце. Всички отива!
Шеста глава
Струан се настани в носилката и се залюля в такт с нея, когато кулитата носачи се впуснаха в тръс по притихналите алеи. Вътрешността на закритата със завеси носилка бе мръсна. Имаше петна от пот. От време на време той се взираше в уличките през страничните отвори в завесите. Не виждаше небето, но знаеше, че скоро ще съмне. Вятърът разнасяше мириса на гниещи плодове, изпражнения, боклуци, на готвено, подправки и примесваше в тях миризмата на пот на кулитата.