Тайната на Ескалибур
Шрифт:
Той остави изпадналата в безсъзнание Нина върху дъските, скочи на крака, и се втренчи невярващо в горящите останки, преди да погледне към водата. Само един човек бе способен да полети с джип.
— Еди! — изръмжа той, свали ХМ-201 от рамото си, изтича към края на кея и насочи оръжието към тъмната вода.
— Майната ти, Еди! Майната ти!
Замаян от студа, Чейс се опитваше да изплува, но водата над главата му изведнъж изригна от куршумите. Задържайки дъха си той заплува в обратна посока, докато Мичъл продължаваше да стреля в тъмната вода. 3.6
Мичъл изстреля всичките двайсет патрона от пълнителя. Понечи да превключи на други амуниции, когато се сети, че разполага с нещо много по-мощно.
Чейс вече го очакваше. Той се гмурна още по-надълбоко и заплува към брега с всички сили…
25 милиметровата граната падна във водата, потъна на четири фута дълбочина и се взриви.
Сферичната взривна вълна се разпространи със скоростта на звука. Горната й част достигна повърхността за частица от секундата и изригна навън във формата на гигантски гейзер. Под повърхността вълната продължи да се разпростира, много по-мощна и смъртоносна в плътната течност, отколкото във въздуха.
Колкото и бързо да плуваше, Чейс не можеше да надбяга взрива. Граната, хвърлена в плувен басейн, може да убие всички в него посредством хидростатичния шок — единствения му шанс за оцеляване беше да се отдалечи колкото се може по-далеч от епицентъра, с крака към него, за да разпръсне встрани силата на удара, когато взривната вълна го връхлети. Ако го удари странично, щеше да е мъртъв, с разкъсани органи…
Ударът беше ужасен, налягането го притисна от всички страни и го хвърли в неконтролируемо премятане. Дробовете му останаха без въздух и отпуснатото му тяло започна да потъва надолу.
Мичъл огледа разпенената повърхност за някакви признаци на живот. Нищо. Той изчака още малко, за да бъде сигурен, след което метна автомата на рамо, вдигна Нина и забърза към дока.
30
Чейс нямаше представа накъде е повърхността. Опита се да отвори очи и ледената солена вода му засмъдя. Нямаше никакви светлини, които да му покажат пътя към повърхността, не се чуваше нищо, освен съскането на милионите мънички въздушни балони, които бълбукаха около него.
Въздухът му свършваше. Докато служеше в SAS, можеше да издържи под вода над четири минути, но без редовните тренировки капацитетът на дробовете му беше намалял, а и не знаеше колко въздух е изкарала експлозията от дробовете му. Усещаше, че не е останало много, натискът в гърдите му се засилваше и сърцето му биеше все по-бързо…
Чу се нов звук — дълбок, тътнещо боботене. Наблизо. Последната граната на Мичъл. Той се сви в готовност да посрещне експлозията…
Но такава не последва. Вместо това една огромна длан го сграбчи за ръката и го издърпа на повърхността. Той изскочи над водата, пое си дълбоко въздух и видя ухиленото лице на Максимов.
— Ти… Ти от скалата
— Щом дребосък като теб може да го направи, хей! Няма никакъв проблем за голям руснак като мен. — Той заплува към кея, придърпвайки Чейс след себе си. — Мичъл замина за дока с жена ти.
Достигнаха до един от стълбовете и се хванаха за него.
— Не ми е жена. Не още.
— Така ли? И кога е сватбата?
— Защо всички ме питат за това? — възстановил дишането си, Чейс се изкачи върху кея. Откъм дока за подводници се чуха изстрели. По какво ли стреляше Мичъл? Няколко секунди по-късно се разнесе много по-силна експлозия. Последната граната.
Максимов се измъкна от водата.
— Какво прави той?
— Не знам, но трябва да отидем там. — Превивайки се от болки в цялото тяло, Чейс изцеди доколкото можа дрехите си от водата. Студеният морски вятър го пронизваше до костите; ако скоро не намереше някакво укритие, рискуваше да изпадне в хипотермия.
Двамата закуцукаха по кея. Пред погледа им се разкри ярко осветената вътрешност на дока. Черното масивно тяло на Тайфуна се издигаше злокобно над водата. Чейс видя някакви хора да тичат в другия край на дока. Предположи, че са били подплашени от стрелбата на Мичъл, но от американеца нямаше и следа…
Подводницата се раздвижи.
Отначало потегли бавно, но засилващия се воден поток край носа й не можеше да се сбърка и тя постепенно се отдалечи от дока. Привързващите я стоманени въжета висяха разкъсани от корпуса — Мичъл беше използвал експлозивни куршуми, за да ги прекъсне.
Откъм подводницата се разнесе силен трясък — подвижното мостче се откъсна и падна във водата. Над дока се носеше гъст пушек — последица от експлозията на гранатата, досети се Чейс: кнехтът беше взривен и всички стоманени въжета, привързани към него — прекъснати.
Тайфунът беше свободен — но Мичъл не беше разкъсал електрическите кабели, които излизаха от реакторите на подводницата през дупката в корпуса. Докато тя минаваше край пилона в края на дока, те увиснаха, но не след дълго пак щяха да се опънат.
Пред очите им се появи кърмата на морския съд, гигантските й перки пенеха водата от двете страни на високия рул. Те бяха монтирани във вътрешността на гигантски пръстени, които да ги пазят от удар с плаващи във водата предмети. Това сложи край на надеждите на Чейс, че ще се омотаят в кабелите, щом те се откъснат и паднат във водата.
А неговите шансове да се озове на борда на подводницата скоростно намаляваха. Когато тя се изравни с него, щеше да се намира твърде далеч от дока, за да може той да скочи и да се залови за някой кабел — а ако паднеше във водата, перките щяха да го повлекат надолу. Защитните пръстени бяха достатъчно големи, за да бъде тялото му завлечено вътре и разкъсано на парчета.
Нямаше никакъв друг начин да се озове на борда… освен от крана, който се издигаше в края на дока.
Рамото му беше извъртяно към кея, далеч от подводницата. Но ако успееше да го завърти на другата страна…