Тайната на Ескалибур

Макдермът Анди

Той отпусна Нина на пода, след което свали раницата си и я отвори. Вътре имаше още едно парче метал, в което Чейс разпозна по-голямото парче от Калибърн. Мичъл внимателно плъзна отчупеното острие в отвора до Екскалибур така, че двата меча да се докоснат. След това отново нагласи Нина така, че да докосне Екскалибур. Той отново заблестя с великолепна светлина — Калибърн също светна, макар и не толкова ярко. Електрическото жужене започна да се засилва.

Мичъл отдръпна ръката на Нина. Синята светлина изчезна, но шумът от генератора продължи да

се засилва. Той сграбчи Екскалибур за дръжката и го издърпа навън, като остави само Калибърн на мястото му. Под купола се появяваха все повече електрически изпразвания. Мичъл прибра меча в раницата си и я метна на гръб, след което се наведе да вдигне Нина, взе автомата и се върна при асансьора.

— Ще трябва да се сбогуваме, Еди — каза той, като стигна до горното ниво. — Нищо лично, просто не мога да оставя жив никой, който знае какво направих.

— Мамка му, честно, представа си нямам! — извика в отговор Чейс, който продължаваше да се крие. — Значи ще ме застреляш?

— Така да се каже. Цялото това място е на косъм да се превърне в оръжие — антенната решетка може да вкарва в него мощност, но може и да я източва. Милиони ватове. Ако свръхпроводникът си е на мястото — не толкова ефективен като Екскалибур, но върши работа, — тогава системата просто ще продължи да тегли все повече и повече земна енергия. А аз възнамерявам да я изпусна навън цялата — наведнъж.

— Възнамеряваш да взривиш това място?

— Така ще мога да събера емпирични данни и за системата на DARPA! Ще настроя антените така, че да нагряват йоносферата над нас, след това ще изстрелям цялото количество енергия нагоре — и отразената земна енергия ще отскочи право надолу и ще унищожи цялото съоръжение.

— Чиста работа — рече саркастично Чейс. — Ами Нина?

— Ще я взема с мен — нужна ми е жива. Поне докато не намеря някой друг, който да предизвиква същия ефект. Сбогом, Еди. — Той се изкачи обратно по стълбата, носейки Нина.

— Мамка му! — Чейс отчаяно започна да търси друг начин за измъкване от залата с генератора. Не се виждаше нищо. От време на време зърваше Мичъл, който работеше върху конзолите. Интензитетът на волтовите дъги над главата му се засили, електрическите мълнии се виеха под купола като течни змии.

Той хукна към края на счупеното мостче. Надолу висеше изкривената и откъсната част, от която стърчеше някаква решетка. И като че ли можеше да я достигне…

Той се върна назад, за да се засили по-добре. Погледна отново към контролната зала; Мичъл вече не се виждаше. Дали все още програмираше системата или вече беше побягнал заедно с Нина?

Мисълта за нея го пришпори. Той се затича. Подът се залюля пред очите му щом стигна до началото на повредената секция и скочи нагоре…

След което започна да пада…

Но не за дълго.

Протегна ръце с извити пръсти и се блъсна болезнено във висящата отсечка. Плъзна се леко надолу и се вкопчи в решетката. Тя леко поддаде на тежестта му и за миг той остана да виси там, полюлявайки се.

След това цялата секция се откъсна и полетя в ямата.

Прелетя край средното мостче…

Устремно падащата секция се разби в него. Ударът го преобърна, той изпусна решетката и продължи да пада надолу.

Удари се във връзка кабели, опита се да се захване за тях, не успя. Ръцете му се плъзнаха по дебелата изолация, всеки следващ се изплъзваше от захвата му и все повече го приближаваше към смъртта там долу, до Круглов…

Успя да се залови за последния кабел.

Ръката му се изви от рязкото падане и раменете му пламнаха от болка. Кабелът се разлюля и го разклати като кукла. Пъшкайки, Чейс успя да вдигне и другата си ръка и да се хване за кабела и с двете.

И това беше всичко. Той продължаваше да виси на осем фута над земята и под краката му нямаше нищо, което да омекоти падането му — само бетон и метал. А над главата му вече вървеше обратното броене до унищожението.

— Въобще не ми изглежда добре — промърмори той.

За голяма негова изненада в отговор се разнесе ръмжене. Той изви глава и видя Максимов, който все още висеше на единия си крак, заклещен в друга плетеница от кабели. Грамадният руснак примигна замаяно, след което се вторачи в него — и лицето му се изкриви от ярост.

— Ти!

— Да, аз — рече Чейс. — Ох, мамка му — добави той, когато Максимов се протегна надолу към кабелите, на които висеше англичанинът.

Ръката му достигна онзи, който се намираше най-отгоре в плетеницата.

— Ти се опита да ме убиеш. Сега аз ще те убия!

— Не, не, не, по дяволите! — изрева Чейс, докато Максимов разтърсваше кабелите, опитвайки се да го изтръска от тях. — Цялото място ще се взриви!

Максимов му отговори нещо на руски, което според тона на гласа му най-вероятно беше руският еквивалент на „голяма работа“, и разклати кабелите още по-силно.

— Не, чуй ме тъпо копеле! — изкрещя Чейс с нарастващо отчаяние, тъй като ръцете му започваха да се изплъзват. — Мичъл предаде всички ни!

— Ха! Пада ти се, щом му се довери!

Едната от ръцете на Чейс се изплъзна.

— Ох, мамка му! — изпъшка той. Ямата се завъртя под краката му. Той се опита да се захване отново, но не можа да стигне тресящия се кабел. — Васюкович е мъртъв! — извика отчаяно той, напълно изчерпал идеите си. — И ако не побързаш да се махнеш оттам, и ти ще умреш!

Това предизвика реакция, Максимов спря да клати кабела.

— Шефът е мъртъв?

— Мичъл го уби! Цялата работа се оказа капан — той уби всички, за да прикрие следите си. Само ние останахме — но ако не се махнем от тук, и ние ще умрем! Виж! — Той протегна трескаво ръка към необуздания пъстроцветен хаос, който проблясваше под купола. — След малко това място ще избухне!

Изражението на Максимов премина от ярост към загриженост.

— Нали не ме лъжеш?

— Не, по дяволите, не те лъжа! И двамата ще умрем, ако не си помагаме взаимно!