Тайната на Ескалибур

Макдермът Анди

Той чу приглушена ругатня на руски.

— Хей! — извика Чейс, като започна да се спуска надолу по склона към източника на проклятия. — Булдозер! Добре ли си?

Максимов се беше облегнал на мантинелата, целият овалян в кал. Той вдигна замаяно глава и се втренчи в Чейс.

— О. Това си ти.

— Можеш ли да се движиш? Ранен ли си?

Той се ухили.

— Да. Какво беше това? Като че ли Бог ни порази с огън.

— Не беше Бог, а само Мичъл. Но щом го пипна, ще го изритам право при Господ. С мен ли си?

Максимов кимна и Чейс му помогна

да се изправи.

— Какво ще правим?

— Тръгваме след Мичъл. Той отвлече Нина и открадна меча — а аз не възнамерявам да позволя на това копеле да се измъкне с тях. Да вървим.

Те тръгнаха надолу по хълма, следвайки въжената линия. Морският бриз беше отвял по-голямата част от прахта и Чейс вече имаше много добра видимост към базата. Забеляза някакво движение на кея.

— Мамка му! — Въпреки че фигурките едва се забелязваха от това разстояние, Чейс знаеше, че само един човек може да носи друг на рамото си — особено ако този, другият, имаше дълга червена коса.

Беше ясно къде я носи Мичъл. В далечния край на дървения кей имаше две малки лодки. Бягството на агента на DARPA нямаше да се осъществи по въздух, а по вода.

Трябваше да тръгне след него — или да му попречи да избяга с нея.

— Няма да успеем да го хванем! — каза Максимов, но Чейс вече мислеше иначе, защото се приближаваха до друга преобърната кола. Това беше мерцедес GL класа, а един мъж, в когото разпозна един от техниците, висеше окървавен през счупеното предно стъкло. Той беше успял да избегне касапницата на Мичъл и се беше опитал да избяга, но подземната ударна вълна беше преобърнала джипа. Когато се приближиха той осъзна, че двигателят още работи — от ауспуха излизаше пушек.

— Колко си силен? — попита той руснака. — Колкото Арнолд Шварценегер?

— Арни ли? В сравнение с мен той е като момиченце! — отвърна гордо руснакът, изпъвайки масивните си ръце.

— Страхотно! Тогава ще ми помогнеш да преобърнем това нещо!

Приближиха се до мерцедеса. Чейс го хвана за предната броня, Максимов — за задната, напънаха се и изправиха двутонния джип върху гумите му.

— Няма да стигнем навреме. Пътят е много дълъг — рече Максимов.

Чейс отвори огънатата врата и измъкна трупа на шофьора.

— Не ни трябва път. — Седна в джипа и затегна колана. Кабината беше пълна с натрошени стъкла и въздушните възглавници висяха празни от отделенията си, но иначе всичко останало като че ли работеше. — Идваш ли?

Максимов се настани в мерцедеса и неуверено погледна Чейс.

— Ще успеем ли?

— Трябва. — Мичъл беше изминал една трета от разстоянието до кея. Чейс насочи джипа право надолу по хълма. — Да опитаме малко оф роуд!

Той натисна педала за газта.

Мерцедесът излетя от пътя и започна да подскача по стръмния, неравен хълм. Чейс въртеше рязко волана наляво и надясно, лавирайки в гъстата гора от антени. Следващата отсечка от пътя се приближаваше бързо. Чейс рязко се отклони от маршрута си и се стовари върху замръзналия асфалт сред дъжд от камъни и пръст. Джипът премаза отсрещната мантинела, застина за миг във

въздуха и се стовари право върху монорелсовата линия.

Колата започна да се плъзга надолу. Максимов изруга отново и се вкопчи в таблото. Чейс погледна към тресящия се скоростомер — над шейсет километра в час, като скоростта бързо нарастваше, а той дори не натискаше педала за газта.

Но все още не можеше да си позволи да намали. Мичъл вече беше изминал повече от половината разстояние до кея.

Линията беше абсолютно права и стигаше някъде в дъното на тунела. Светлият кръг беше засенчен донякъде от тъмна кутия — една вагонетка блокираше пътя му. А между двете линии имаше голямо пространство, което не му позволяваше да се прехвърли на незаетата.

Той погледна встрани. Точно до тунела имаше някакво бетонено разширение, което стигаше до ръба на скалата. Склад за гориво, може би, тъй като край стените му бяха наредени високи цилиндрични резервоари.

Нямаше друг избор…

Натисна спирачката до дъно и рязко зави. Гумите и спирачките изсвистяха в унисон. Чу се силен гръм, когато колелата пресякоха металните релси и джипът се устреми надолу по неравния хълм. Прегази някаква телена ограда и се удари толкова силно в бетонната стена, че едва не се преобърна.

Чейс трескаво завъртя кормилото, за да го предотврати. Джипът се залюля на две колела, след което тупна отново върху четирите, като се засили право към един от резервоарите.

Чейс рязко завъртя кормилото на другата страна. Мерцедесът поднесе, завъртя се… и спря. Задната му врата докосваше боядисания в бяло резервоар, дори беше леко хлътнала навътре.

Максимов примигна, когато осъзна колко близо са били до експлозивен сблъсък.

— Следващия път аз ще карам.

— Не, сега ще слезеш от колата — каза Чейс. — Освен ако не ти се плува. — Той посочи с пръст към ниската дървена ограда, която минаваше по ръба на скалата.

Максимов се ококори.

— Ти си луд!

Чейс отвори вратата си широко.

— Луд ли? Бесен съм направо! — Той направи една бърза маневра и блъсна другата врата в резервоара. — Сериозно говоря — вън!

Руснакът се отказа да спори и побърза да се измъкне навън. Чейс дори не го изчака да затвори вратата зад себе си, превключи на скорост и натисна педала за газта. Джипът буквално излетя от мястото си и профуча край подредените резервоари, застрашително приближавайки се към черното море.

Както и към светлините и кея.

Чейс коригира курса си и се устреми право към тях, като засили мерцедеса право през ниската ограда с повече от осемдесет километра в час.

Джипът застина за миг във въздуха и Чейс изскочи през вратата. Едва успя да се извърти в поза за гмуркане и се заби в ледената вода недалеч от кея.

Джипът продължи да лети напред без него. Няколко секунди след като Чейс се гмурна в морето, той се заби с носа напред в кея и се взриви, натрошавайки края на дървената структура. Шокираният Мичъл се оказа откъснат от лодките, а взривната вълна го отхвърли на около трийсетина фута назад.