Тайната на Ескалибур

Макдермът Анди

— Тогава защо ти трябваше да го убиваш? А всички тези хора?

— Защото не можем да позволим на никой друг да притежава тази технология — с каквато и да е цел.

— Имате си собствена система, нали? — осъзна тя. — DARPA е построила същия такъв генератор.

— Така е — отвърна Мичъл. Той погледна през прозореца и видя, че Чейс е изминал повече от две трети от разстоянието. — Проблемът е, че и нашата система не работи. Но скоро тази пречка ще бъде преодоляна. Еди! Еди, чуваш ли ме?

Звънтенето в ушите на Чейс

беше намаляло до такава степен, че той успя да чуе името си, въпреки че не можа да разбере останалите думи на Мичъл. Той се спря и погледна към контролната зала, като сви шепа до ухото си, за да покаже, че има проблеми със слуха.

— Като че ли малко е оглушал — каза Мичъл. — Да видим дали ще чуе това.

Той отново вдигна пушката си и стреля.

Оглушал или не, Чейс все още можеше да разбере когато някой стреля по него. Той се хвърли назад, а куршумите зачаткаха по металното мостче. Разхвърчаха се късчета метал.

Нина се хвърли към Мичъл, опитвайки се да отблъсне оръжието. Той я сграбчи за ръката и тя усети силна болка, последвана от разпростираща се студенина. Той отдръпна ръката си, разкривайки пластмасов диск в основата на средния му пръст, който се придържаше от пръстен. От центъра му стърчеше окървавено късо шипче.

Тя залитна назад, внезапно усетила как крайниците й се вкочаняват.

— Какво… какво ми направи?

— Трябва да свършиш малко работа за мен — каза той, като гласът му достигна до нея като от другия край на дълъг тунел. — Но не вярвам, че ще го направиш доброволно.

— Ти, кучи… — едва успя да произнесе тя, преди коленете й да се подгънат. Строполи се на пода, но не усети болка, защото мрак погълна сетивата й.

29

Прикрит зад една от подкрепящите колони на генератора, Чейс внимателно надзърна към контролната зала и видя как Нина се свлича на пода.

— Копеле! — изсъска той, прицели се в Мичъл и дръпна спусъка.

Никаква реакция. Той превключи на други амуниции и отново опита. Пак нищо.

Мичъл извика нещо. Той се опита да го чуе.

— Няма да стане, Еди! — викаше Мичъл, като държеше своя ХМ-201. — Не би могъл да стреляш по хора с това! Не можеш! Обезвредих ключалките на моя…

Преди да завърши, Чейс се прицели над американеца и изстреля откос експлозивни куршуми в тавана на контролната зала. Дигиталният брояч отчете нула за по-малко от секунда, автоматът вибрираше в ръцете му като моторна резачка. Мичъл се хвърли встрани, избягвайки дъжда от отломки. Чейс го проследи с поглед и превключи на бронебойни патрони с надеждата, че ниската стена ще заблуди сензорите на оръжието и това ще му позволи да простреля Мичъл през нея, но оръжието просто изщрака на празно.

Екранът внезапно проблесна в червено. Силна миризма на изгоряло го удари в носа и той захвърли автомата на земята след като от него се разнесе гъст черен дим, а полимерният

му скелет започна да цвърти и да формира мехурчета. Мичъл беше активирал от разстояние самоунищожението на оръжието и беше превърнал електронните му компоненти в разтопена шлака.

Той се скри отново зад колоната, в очакване Мичъл да отвърне на огъня, след като го беше обезоръжил. Нищо такова не се случи. Над главата му проблесна електрическа мълния и той разбра защо — редица от електромагнити се спускаше от другата страна на колоната. Изглежда, Мичъл наистина не искаше да ги повреди.

Което можеше да му даде шанс да стигне до контролната зала. Ако успееше да се придържа достатъчно близо до…

Едно приглушено тупване го накара тъкмо навреме да покрие очите си, преди изстреляната граната да взриви още една част от мостчето над главата му. Взривната вълна го събори по гръб. Той припълзя обратно към прикритието на магнитите и видя, че пътят му към контролната зала е напълно отрязан.

Мичъл огледа терена и изглеждаше доволен. Отиде в средата на залата и метна Нина през рамо.

Чейс си помисли, че се кани да я отнесе към изхода, но вместо това той слезе по стълбата до същото ниво като руснака, след което се качи на малкия асансьор, слизащ до дъното на ямата. Започна да се спуска надолу, без да пуска Нина на земята.

Чейс го наблюдаваше безсилно. Отново погледна към генератора. Вертикалните подкрепящи колони бяха отделени от магнитните пръстени посредством силни изолатори и той нямаше представа от мощността на електричеството, течащо по пръстените — а колоните бяха единственият начин да стигне до мостчето под контролната зала. Една погрешна стъпка — и щеше да бъде изпържен.

Асансьорът мина край увисналия, изпаднал в безсъзнание Максимов и достигна дъното на ямата. Наблизо лежеше тялото на Круглов, а в центъра се намираше устройството, в което лежеше Екскалибур. Мичъл отнесе Нина до него. Той остави автомата си на земята, след което я настани близо до меча. Хвана я за ръката, нагласи пръстите й така, че да обхванат дръжката…

— Не! — извика Чейс, уплашен, че електрическият ток ще я убие, но беше твърде късно.

Мичъл притисна омекналите й пръсти към меча…

Екскалибур заблестя със силна синя светлина. Размерът и честотата на електрическите дъги, които се извиваха над главата на Чейс, внезапно се увеличи.

Мичъл почти затвори очи, заслепен от блясъка, но въпреки това не пусна ръката на Нина.

— Как ти се струва, Еди? — извика той. Гласът му едва се чуваше сред нарастващото бръмчене на машината. — Много е яко, нали?

— Какво правиш, по дяволите?

— Ще накарам машината на Васюкович да заработи. Жалко, че не е жив, за да го види, но пък какво от това! — Той повдигна ръката на Нина от меча; блясъкът веднага изчезна, но бръмченето на генератора не намаля. — Да! Преминал е прага — прав бях!