Тайната на Ескалибур
Шрифт:
Тя замахна с рицарския щит и го цапардоса по главата. Разнесе се глух удар и звън, когато металът се удари в черепната кост, и мъжът отново се отпусна в безсъзнание на пода. Наблизо се олюляваше друг от наемниците на Васюкович, притиснал ръце към окървавеното си лице; още едно замахване, нов удар и той също се озова на земята.
Нина захвърли настрани вдлъбнатия щит и вдигна пистолета. В другия край на коридора Максимов бе зает с блъскането на Чейс в една от колоните.
— Хей! — извика тя.
Тя се опита да отскочи, но той се блъсна в нея и двамата се озоваха на земята. От удара пистолетът стреля и куршумът отскочи със звън от нещо.
Нина отвори очи и видя, че Максимов е събрал очи и се взира в челото си. За миг през разкъсаната кожа проблесна метал, след това от там шурна кръв и закапа по носа му. Коленете на огромния руснак затрепериха и той се стовари по гръб на пода. На лицето му се появи блуждаеща усмивка.
В този миг Нина осъзна, че са се отървали от всичките си противници. Тогава обаче отвън се чу бръмченето на хеликоптер, което й подсказа как руснаците са стигнали до замъка и че отвън сигурно има и други.
— Хайде, Еди — каза тя, като се опита да го изправи на крака. — Трябва да се махаме от тук.
Мичъл слезе по стълбите и изгледа изненадано двамата паднали мъже.
— Ти ли направи това? — попита я той с прегракнал глас.
— Ставам истинска кучка, когато някой се заяде с моя човек — отвърна тя и се ухили.
Те изтичаха навън и хукнаха през двора, забелязвайки, че едното крило на портала е отворено. До техния джип бяха паркирани още два.
— Доста красива техника показа там вътре — каза Нина на Мичъл, докато се приближаваха към тяхната кола. — Обикновено Еди просто удря хората.
Мичъл отново разтърка гърлото си.
— Но не е достатъчно ефективна. — Той се настани на шофьорското място, а Нина помогна на пребития си годеник да седне отзад, след което изтича от другата страна и скочи в предната седалка. — Обади се на ченгетата — каза Мичъл, като й подхвърли телефона си.
Шевролетът потегли. В този миг отекна боботене и върху тях падна сянката на хеликоптера. Джипът профуча през вратите, а Чейс проследи вертолета с поглед.
— Чопърът ни приближава.
Нина погледна нагоре.
— Смяташ ли, че са въоръжени?
Една снежна пряспа край пътя изведнъж се разлетя на всички страни. Хеликоптерът профуча над главите им и рязко зави за нов подход.
— Няма значение! — Тя пъхна дръжката на меча под якето си, затегна колана и вдигна телефона. — Какъв е телефонът за спешни повиквания в Австрия?
— Едно-три-три — каза Мичъл и скочи върху спирачките, когато джипът приближи до първия остър завой. Дори системата му четири по четири не можа да помогне и шевролетът поднесе
— Господи, внимавай! — предупреди го Чейс. — Нали не искаш да се преобърнем…
По капака на джипа зачаткаха куршуми и едната предна гума се пръсна. Оголената джанта се заби в асфалта, шевролетът се завъртя и се блъсна в снежните преспи край банкета. Колата се обърна по покрив, плъзна се напред и се спря точно на ръба на стръмния, заснежен склон.
— Казах ли ти? — обади се след минута мълчание Чейс.
И двамата с Мичъл лежаха върху тавана на колата. Нина бе заела странна поза, увиснала върху предпазния колан, а косата й, вързана на опашка, метеше пода. През напуканото предно стъкло можеха да се видят само замъглените образи на обърнатите с главата надолу планини в другия край на долината и белите снежинки, които се сипеха от дърветата — а точно до тях се забелязваше нещо, което приличаше на скален ръб.
Чейс, затрупан от най-различни предмети, които се бяха изсипали от жабката на джипа, надникна през задния прозорец. Освен бученето на хеликоптера той чу още някакъв звук, наподобяващ острия вой на моторна резачка.
Който ставаше все по-силен.
— Снегоходи — каза той. — Тръгнали са след нас.
Мичъл погледна навън.
— Къде се изгуби хеликоптерът?
— Не знам, но ми звучи така, сякаш се връща.
— Тогава по-добре да излизаме от това нещо — каза Нина. Подпря се с една ръка за тавана и посегна да разкопчее предпазния колан…
Чейс осъзна какво се кани да направи.
— Нина, чакай!
Но вече беше късно.
Закопчалката изщрака и Нина тупна тежко върху покрива…
Джипът помръдна.
— Ох, мамка му — изпъшка Чейс, когато преобърнатият шевролет се плъзна към ръба на пропастта.
14
Нина ужасено се вторачи в предното стъкло, през което се виждаше как зимният пейзаж се раздвижи и започна да се придвижва към нея.
— Добро изпълнение! — извика Чейс с натежал от сарказъм глас.
— Остави ме на мира! Откъде да знам, че така ще стане!
Мичъл се бореше с дръжката на вратата.
— Заклещила се е. Рамката се е изкривила.
Нина се опита да отвори своята врата, но резултатът беше същият. Колата продължаваше да се пързаля по снега, като постепенно набираше скорост. Чейс пропълзя до задната врата.
— Ще отворя багажника. Джак! Намери ръчката за капака!
— Какво?
— Предният капак, на двигателя! Като се отвори, ще подейства като спирачка!
Мичъл се обърна, за да търси ръчката, а Чейс захвърли настрани аварийното въже за теглене, което изпадна от багажника. Покривът се разтресе под краката им — джипът бе преминал през неравност.