Тайната на Ескалибур
Шрифт:
Лабиринт. Същият като онези, които бяха открили в Сирия. Тя взе меча от Чейс и го поднесе към светлината.
— Според мен имаме попадение — обяви тя.
— Страхотно — каза Мичъл. — Сега остава само…
Вратата се отвори с трясък.
На прага се появи висок мъж с хлътнали бузи и обръсната до голо коса и насочен към тях пистолет. Всички замръзнаха. Мъжът влезе. Моментната му изненада от обкръжението изчезна за миг и той се съсредоточи върху своята цел. Посочи с пръст към Нина.
— Ти — каза той със силен руски акцент, — дай
Мичъл застана пред нея с вдигнати ръце.
— Запазете спокойствие — заповяда той. Пристъпи напред, подминавайки Чейс. Руснакът го изгледа подозрително. — Острието вече е у нас, а без него шефът ти никога няма да намери Екскалибур. — После добави още нещо на руски.
Мъжът му отговори в същия дух. Нина нямаше представа какво е казал, но той изглеждаше доста ядосан.
— Заслужаваше си да опитам — въздъхна Мичъл, като отстъпи назад. — Нина, дай му меча.
— Искаш просто така да му го даде? — попита Чейс.
— Или това, или ще бъде застреляна. Хайде, Нина.
Нина неохотно пристъпи напред. Руснакът кимна: ела насам. Тя направи още една крачка.
— Значи искаш меча? — попита тя. — Дръж!
И хвърли дръжката в лицето му.
Той инстинктивно протегна ръце да я хване и пистолетът издрънча при удара в древния метал. Но само за миг отново бе във форма и с гневен поглед отново насочи пистолета към тях…
Туп!
Руснакът се завъртя рязко на деветдесет градуса, залитна и падна по лице върху черните плочки. Чейс доволно го погледна… след което се сети какво държи в ръка и къде най-вероятно е било завирано, изпъшка стреснато „уф!“ и хвърли на пода импровизираната си палка — най-голямото дилдо.
Той вдигна пистолета на изпадналия в безсъзнание мъж.
— Е, много шантави неща съм правил през живота си, но никога не ми е минавало през ума, че ще разбия нечие чене с дълъг трийсет сантиметра гумен член.
— Трябва да се махнем от тук и да извикаме полицията — каза Мичъл. Той извади телефона си. — Мамка му. Няма сигнал.
— Намираме се в мазе — напомни му Нина, докато прибираше дръжката на меча. После се обърна към Щаумберг и Курт. — Те преследват нас и меча, не вас. Има ли тук място, където да можете да се скриете? — Щаумберг кимна.
— Вървете там и чакайте полицията — каза му Чейс. Той провери пистолета, стаейр М-9 — петнайсет 9 мм куршуми, пълен пълнител, — и тръгна към вратата. В избата нямаше други хора и не се чуваха никакви звуци. — Нина, Джак, да вървим.
Те бързо тръгнаха обратно през избата.
— Как са ни открили, по дяволите? — попита Нина. — Едва ли толкова бързо са разшифровали бележките на Бернд.
— Сигурно не е било чак толкова трудно, колкото си е мислел — каза Мичъл. — Но няма смисъл да се тревожим за това.
Чейс се спря до вратата и отново се огледа. Нямаше никой. Англичанинът махна с ръка и тримата продължиха към стълбите.
На половината път чуха как някаква врата се затръшва.
— Изчакайте — прошепна Чейс и се промъкна напред, докато не стигна
— Какъв е планът? — попита Нина, когато той ги настигна.
— Мятаме се в колата и се омитаме от тоя Шлос Адлер. Щом се измъкнем, звъним на ченгетата. Просто трябва да се отдалечим максимално от тях, преди да повикаме помощ.
— Да, но първо трябва да се доберем до джипа — каза Мичъл. Стигнаха до края на стълбите и Чейс провери дали пътят пред тях е чист. След това тримата хукнаха към двойните врати на голямата зала.
Той ги отвори и се огледа. В коридора не се виждаше жив човек, но нямаше как да провери балкона, а вратата в дъното зееше отворена. В двора може би имаше неканени гости.
Мичъл надникна през рамото му.
— Чисто ли е?
— Трябва да рискуваме. — Той изскочи в коридора и бързо се огледа с прицелен пистолет. — Чисто е, излизайте.
Те побягнаха по коридора към изхода…
Някой изкрещя нещо на руски.
— Мамка му! — излая Чейс и се завъртя с насочен пистолет. От ляво на балкона се подаваше мъж със зловещ малък чешки „Скорпион“ в ръка. Чейс бързо изстреля четири куршума. От дървения парапет се разлетяха отломки и принудиха руснака да се хвърли на пода. Той отново изкрещя, този път за помощ.
— Прикрийте се! — заповяда Чейс, но Мичъл вече беше придърпал Нина между висящите гоблени и броните под повредения балкон, вдясно от спиралната стълба. Чейс бързо отстъпи към противоположната страна на залата с насочен пистолет. В момента, в който противникът му покажеше главата си, той щеше да прати един куршум в нея…
Чуха се още викове, този път от дъното на коридора. Трима души влетяха през входната врата.
Всичките бяха въоръжени.
— О, мамка му! — изпъшка Чейс и се хвърли зад една от дъбовите колони, подпиращи отдолу балкона, който се разтърси от автоматичния огън.
13
— А сега какво? Какво ще правим? — извика Нина, като погледна към Чейс. Той се беше скрил зад колоната, но само след няколко секунди новодошлите щяха да се озоват на позиция, от която или можеха директно да го застрелят, или да го принудят да се разкрие за куршумите на мъжа от балкона над него.
— Нищо не можем да направим! — отвърна Мичъл. Той я бутна към металната спираловидна стълба. — Да вървим!
Чейс ги видя, че се изтеглят към нея. Щом започнеха да я изкачват, щяха да се превърнат в лесна мишена за лошите типове в другия край на коридора…