Тайната на Ескалибур
Шрифт:
Той се показа иззад надупчената колона и стреля три пъти, повече за отвличане на вниманието, отколкото с намерение да улучи някого. И както правилно бе предположил, руснаците хукнаха да търсят прикритие.
Откъм балкона отекна отсечената стрелба на Скорпиона, от дъбовата колона се разхвърчаха още трески. Чейс прикри лицето си с ръце. Трябваше да си намери по-добро прикритие.
Нина се запрепъва нагоре по стълбите, Мичъл я следваше неотстъпно. Тя погледна надолу към коридора в мига, когато Чейс изстреля още два куршума.
— Господи, това е тя! — Снайперистката от Борнмът, сега с боядисана
— Дина Романова — каза Мичъл.
— Тя уби Бернд…
— Знам. Давай напред!
Чейс стреля още два пъти към балкона. Чу се дрънчене на метал, когато единият куршум улучи най-близката броня. Скорпионът замлъкна и руснакът отново се скри.
Бягай…
Той хукна към двете по-дебели колони, които поддържаха ъгъла на балкона в дъното на коридора. Засипа го дъжд от куршуми, който разкъса гоблените на парцали и запрати една от броните на пода, където тя се пръсна на парчета. Чейс плонжира напред и се претърколи зад бетонната основа на двете колони. Оттам имаше много по-добра видимост за стрелба към балкони и към другия край на коридора, като същевременно бе намерил и по-добро прикритие.
Въпреки че му бяха останали само четири патрона, той щеше да се погрижи всеки един от тях да улучи.
Мъжът отгоре забеляза, че мишената му е изчезнала. Той побягна към каменното стълбище в края на балкона, за да се присъедини към другарите си.
Нина стигна до края на спираловидната стълба. Побиха я тръпки, щом зърна стрелеца на балкона — но той беше обърнат с гръб към нея и слизаше по стълбите в другия му край.
Вратата, която водеше към кабинета на Щаумберг, беше само на няколко стъпки от нея.
— Хайде! — каза тя. — Насам…
Вратата се отвори.
Нина се озова пред един от главорезите на Васюкович, тантурест мъж с вързана на опашка коса. И двамата подскочиха при неочакваната среща, след което руснакът се усмихна злобно и измъкна пистолета си…
Мичъл блъсна Нина встрани и се завъртя със зашеметяваща скорост, нанасяйки силен удар. Пистолетът излетя от ръката на руснака и падна от балкона. Преди изненаданият мъж да успее да реагира, Мичъл го изрита силно в стомаха и го запрати обратно през вратата в кабинета. Чу се неприятно изхрущяване, когато главата му се удари в стената и той се свлече на пода.
Дина чу трясъка и изкрещя някаква заповед. Мъжът, който слизаше по стълбите, се обърна и хукна обратно нагоре към балкона. Единият от спътниците й изстреля един откос по Чейс, за да го принуди да се скрие, и хукна по стълбите след другаря си, развявайки черния си шлифер като пелерина.
Чейс погледна нагоре и видя Нина и Мичъл, които не забелязваха какво става в другия край на балкона и тичаха право към руснаците.
— Не, върнете се! — извика той, но гласът му потъна в канонадата от изстрели. Дина и другият мъж откриха огън със своите картечни пистолети. От колоните, зад които се криеше, се разхвърчаха трески. — Господи!
Нина стигна до стълбището и се закова на място, щом зърна двамата руснаци, които тичаха нагоре към нея. Те бяха въоръжени, а единственото оръжие, с което разполагаха тя и Мичъл, беше счупеният меч.
Щом не можеха да нападат, значи трябваше да се защитят…
Вторият мъж го прескочи — и продължи да скача. Отблъсна се от стената и прескочи парапета, а след това с перфектно салто се върна обратно, като се приземи точно пред Нина.
— До… бре — каза Нина, зашеметена от демонстрацията му на пълно незачитане на гравитацията. — Джак, какво ще правим сега?
Мичъл изскочи пред нея, вдигнал ръце в бойна поза.
— Аз ще се погрижа за него.
— Той има пистолет!
— Не е в неговия стил. Нали, Захар? Мислиш ли, че ще ме победиш? — За изненада на Нина Мичъл се оказа прав. Младият мъж пъхна компактното си оръжие в джоба на шлифера. Двамата мъже се измериха с погледи и се раздвижиха едновременно, размахвайки ръце и крака в замайваща вихрушка от удари и ритници. Изглежда, уменията им бяха равностойни, но изведнъж Мичъл започна да отстъпва назад по балкона.
Отдолу Чейс забеляза вихрещата се битка. Какво, по дяволите, правеше Мичъл? Но нямаше време да обмисля действията му, защото отново беше засипан от куршуми. Дъбовите колони вече приличаха на огризки от ябълки и прикритието му беше изчезнало. Той стреля два пъти на сляпо. Оставаха му само два патрона…
Едното крило на двойната врата в дъното на коридора излетя от пантите си и се приземи на няколко фута от стената. Престрелката секна. Чейс се обърна, за да види новата заплаха. Грамадният белязан руснак, който беше откраднал лаптопа на Нина — Максимов „Булдозера“ — го гледаше злобно през отвора.
— О, майната ти, Зангиф 14 ! — каза Чейс и дръпна спусъка.
Максимов се дръпна назад, но не достатъчно бързо.
Куршумът се заби в грамадния му бицепс, опръсквайки останалата част от вратата с кръв. От коридора се чу стон.
Какъвто обикновено се чуваше при оргазъм.
Чейс внезапно се сети какво му беше разказвал Мичъл за обърканата нервна система на Максимов.
— Гръм и…
Тежката врата се залюля и изчезна в коридора, изтръгната от пантите си. След миг отново се появи, носена като щит от грамадния руснак.
14
Зангиф — герой от серията видеоигри „Уличен боец“ — Б.пр.
Чейс изстреля последния си куршум в средата й, където би трябвало да се намират гърдите на Максимов. Гигантът се спъна и спря — но само за миг. Силата на куршума бе намалена до минимум от дебелата два инча врата, и той не бе успял да пробие ребрата му. Вместо това изглежда му беше подействал стимулиращо.
— Идвам за теб, човечееееее!
Той се устреми към Чейс, замахна с вратата и запрати англичанина във въздуха, потрошавайки още една броня. По земята заваляха метални парчета, а острието на алебардата, която бе прикрепена към нея, се заби на няколко инча в дървения под.