Тринадесетият съдебен заседател
Шрифт:
— Да.
Лайтнър разбра каква е целта на всичко това. За да има Дженифър шанс да остане жива, интимната им връзка трябваше да излезе наяве, дори и да ги представяше в лоша светлина.
— Виждахте ли Дженифър Уит след двайсет и осми декември миналата година? Независимо дали като приятел или психотерапевт.
— Да, разбира се. Казах ви. Виждах я почти всеки ден. Беше съсипана заради смъртта на сина си. Обвиняваше себе си. — Залата отново зашумя, съвсем за кратко. — Но Дженифър обвинява себе си за абсолютно всичко.
—
— Точно така.
Това не беше въпрос, но Пауъл не възрази, а Вилърс не каза нищо, така че Харди пое дълбоко дъх и продължи:
— Доктор Лайтнър, споделяла ли е Дженифър Уит някакви свои решения, до които е достигнала преди двайсет и осми декември.
— Да. Че смята да напусне мъжа си. Обади ми се по телефона вечерта на Коледа.
— Като на приятел, не като на психотерапевт, така ли?
— Да.
Харди продължи нататък, бавно, с неотслабващ ритъм. Фактът, че Лари е заплашил да я убие, ако го напусне. Пистолетът в нощното шкафче. Напрегнатите отношения в семейството. Трябваше много умело да балансира между фактите и догадките, за да не бият последните на очи, да извлича подробности, подробности, да проправя пътя напред към… понеделник сутринта. Дали се справяше?
— Доктор Лайтнър, Дженифър никога не ви е казвала, че е застреляла Лари и Мат, така ли е?
— Да. Така е.
— Въз основа на образованието и професионалния си опит, въз основа на факта, че познавате това дело, можете ли да изкажете професионално мнение за душевното състояние на госпожа Уит сутринта на двайсет и осми декември?
— Да.
— Между другото, докторе, цялата информация, която ви е известна във връзка с това дело, сте научили или от госпожа Уит или тук, в съдебната зала, така ли е?
— Да.
— Никой не ви е предоставял полицейски доклади, протоколи от разпити, фотографии и така нататък извън съда?
— Никой.
— В такъв случай, докторе, изложете пред съда мнението си за душевното състояние на госпожа Уит в онази сутрин.
— В общи линии, беше изпаднала в панически страх, поради побоищата у дома й. Съпругът й я биеше често. В онази сутрин също имаше скандал. Тя изтичала горе, мъжът й се спуснал след нея. Ужасът й е обясним…
Харди продължи в това темпо. Трябваше да продължи нататък — пистолета, вратата на банята…
— И какво е направила тя?
— Грабнала е пистолета от нощното шкафче.
— После?
Обръща се, Мат се показва от банята, цевта на пистолета играчка, получен за Коледа…
— После?
Мат. Лари крещи. Спуска се към нея. Изстрел от упор…
Залата бе занемяла. Може би цели десет секунди не се чу никакъв звук.
— Доктор Лайтнър, както знаем, госпожа Уит категорично и неотстъпчиво отрича да е извършила тези убийства. Следователно това, което чухме, е ваша собствена версия за случилото се.
— Да, така е.
— Изцяло ли?
— Да, разбира се.
Харди
— Доктор Лайтнър, откъде тогава знаете, че Мат е получил за Коледа играчка пистолет?
Тишината в залата бе пълна. Лайтнър, който се бе потопил в емоционалния си разказ, изведнъж се почувства изсмукан. Отпусна се.
— Не разбрах въпроса — проговори той накрая.
Харди го повтори. Откъде е разбрал за пистолета играчка.
Лайтнър премигна.
— Не съм сигурен.
— Но Дженифър не описа пред вас ситуацията така, както го направихте вие, нали?
Пауъл стана.
— Ваша светлост…
Вилърс не се поколеба и секунда.
— Не се приема. Бих искала да чуя отговора.
— Трябва да съм го видял на снимките. Тези, които показаха тук.
— Дженифър не ви е казвала за него, нали? Тя заяви пред мен, че сред играчките на Мат не е имало пистолети и други оръжия. Не му е било позволено да си играе с такива неща.
Пауъл стана отново. Вилърс поклати глава отрицателно.
— Да, така е. Едва ли ми го е казала тя. Сигурно от снимките.
Харди се върна при масата си и взе дебелото тесте снимки от местопрестъплението.
— Бих искал да разгледате тези снимки и да ми посочите детския пистолет на тях.
Лайтнър пое плика и бавно започна да разглежда снимките. Харди застана наблизо и зачака търпеливо. Вилърс бе замръзнала като сфинкс. Някъде по средата на тестето психотерапевтът рязко вдигна глава.
— Но това беше само предположение. Може и да не е имало детски пистолет. Просто си помислих, че може да се е случило по този начин и нищо повече. Предположение, основаващо се на косвени данни.
— Доктор Лайтнър, става дума за нещо повече от предположение.
Харди отново отиде до масата на защитата, бръкна в чантата си и извади оттам голям плик, като тези, в които се съхраняват веществени доказателства. Върна се при свидетеля и извади отвътре „грешката“ на Теръл — пластмасовия пистолет, досущ като истински, намерен в същия контейнер за боклук, в който и оръжието на убийството.
— Това ли е пистолетът играчка, докторе? Това е пистолетът, който е държал Мат, нали? Този, който сте сметнали за истински. Този, заради който _вие_ сте го застреляли!
— Боже мой! — възкликна Дженифър някъде отзад. — Кен!?
Харди не беше сигурен, че ако опита да направи крачка ще се задържи на краката си, но все още беше в състояние да говори.
— Това е било в пакета, доставен от „Федерал Експрес“ в дома на семейство Уит. Коледен подарък от Нанси Дистефано, бабата на Матю Уит. Откъде разбрахте, че е бил получен за Коледа? Пакетът е пристигнал в къщата в девет и половина, след като Дженифър е излязла да тича. Изхвърлили сте го заедно с истинския пистолет, преди тя да се върне. Дженифър не знаеше, че Мат го е получил като подарък, нали?