Умирай само в краен случай
Шрифт:
— Слушайте, дебела главо! Дали ще ви предложа нещо или не, това само аз ще реша. И дали ще ви премахна или не, това пак аз ще реша. Но преди да реша, искам да ви чуя. Така че сядайте и изплювайте хапката, пък после ще видим.
Поколебавам се, ала тъкмо в тоя миг улавям знака на Бренда — едно едва забележимо свеждане на клепачите, което говори: „Сядайте“ и което цели да ми внуши, че съм довел Дрейк до последния предел на търпението. В края на краищата тя по-добре го познава, тоя Дрейк, тъй че разумът ми подсказва да я послушам.
— Ако поставям въпроса за възнаграждението, то съвсем не е от наглост, мистър, а от елементарно чувство за справедливост. Планът, който бих могъл да ви предложа, съвсем не е конгломерат от глупости, като тоя на Милев, а реална възможност да спечелите милиони. И ако би се стигнало до осъществяването на тоя план, аз няма да се задоволя да ви го поднеса на книга, а ще поема ангажимента да го изпълня до последната подробност. Което значи да поема и съответния риск. Защото, за да бъде самата операция застрахована от всякакъв риск, ще се наложи предварително да заложа кожата си за нея.
— Добре де, не се хвалете. Говорете по същество — изръмжава Дрейк.
— Преди да заговоря по същество, трябва да чуя вас.
— Не, обратното, приятелю, обратното!
Мълча известно време, като обхождам безсмислено стаята с поглед, додето ми се струва да долавям ново движение на клепачите от страна на металическата жена.
— Хубаво — отстъпвам. — Нека бъде обратното. В края на краищата туй, което ще чуете от мене, няма да има за вас никаква стойност, докато не се превърне от словесен проект в дело. А за да се превърне в дело, единствената възможност е да прибегнете до моята помощ. До моята, а не до тая на Милев или на който и да било мошеник от неговия тип.
— Вашата честност също не е още доказана черно на бяло, Питър.
— Налага се да ме заинтересувате по съответен начин, мистър, за да я докажа. Колкото повече един човек е финансово заинтересуван да бъде честен, толкова по-голям е шансът той наистина да се окаже такъв.
— Досега вие се движите най-вече в сферата на общите приказки — напомня Дрейк.
— Стигам и до конкретните. На първо място, ако проектирате да пренасяте хашиш, това е глупост, която изобщо не заслужава да се обсъжда.
— Аз по-добре от вас мога да кажа глупост ли е или не — възразява спокойно шефът. — Защото аз печеля от хашиша, а не вие.
— Само че ние с вас оценяваме нещата от различна гледна точка, мистър. Хашишът е твърде обемиста стока. И доста евтина. Затова е не само трудна за пренасяне, но и просто не си заслужава риска.
— А вие какво предлагате? Двайсеткаратови брилянти?
— Хероин.
— Хероинът, приятелю, се произвежда най-вече тук, на Запад. От Изток се докарва опиумът, а от него на Запад се прави хероин.
— Значи в случая трябва да се действува другояче. Ще произвеждате хероина на Изток и ще го доставяте в готов вид на Запад. Стока за милиони и съвсем малка
— Не знам дали може да стане толкова лесно, колкото лесно си го представяте.
— Аз говоря на базата на реалности, а не на фантазии. Ако искате с един трафик да реализирате милиони, това е единствената възможност. Да се пренасят обемисти товари е изключено. И ако се касае до хашиш, по-добре прехвърляйте го с коли, както в миналото, и нека ви го обират до 90 процента по границите.
Шефът известно време мълчи замислено. Сетне бърка в джобчето на смокинга си, изважда дълга пура и грижливо я освобождава от целофанената одежда. После прибягва до следващата фаза на операцията, с помощта на джобното ножче. А подир туй, то се знае, запалва.
— Добре де, този въпрос няма сега да го обсъждаме — решава Дрейк, като ми отправя гъста струя дим, за да ми покаже колко хубаво мирише пурата му. — Минавайте нататък.
— В случай че се приготви пратка от пет или дори десет кила хероин…
— Десет кила хероин? — вдига вежди шефът. — Давате ли си сметка какво прави това, изразено в парични знаци?
— Приблизително. Обаче когато каналът е сигурен, десет кила са винаги за предпочитане пред пет или пред две…
— Но само когато е абсолютно сигурен, Питър! — прекъсва ме червенокосият въглен.
Пътем казано въгленът му в тоя миг изглежда здравата нажежен, нещо трудно обяснимо, ако се вземе под внимание, че никъде около ръката му не виждам специфичната цилиндрична чаша.
— 98 на сто сигурен — уточнявам. — Не мога все пак да не оставя 2 на сто за непредвидимите случайности.
— Оставете сега процентите.
— Когато у нас искаме да кажем, че една работа върви добре, имаме обичай да казваме, че върви като по вода. Аз съм моряк, мистър, и можете да ми повярвате, че нещата наистина най-добре вървят по вода. По водата по-малко друса, мистър.
Млъквам за малко, колкото да запаля на свой ред цигара и да изостря още повече вниманието на шефа.
— От вашите хора се иска да опаковат както трябва хероина и да го лепнат по съответния начин върху подводната част на даден кораб, идващ от Босфора за някое българско пристанище — Бургас или Варна, по ваш избор. Толкова. Цялата останала част на операцията ще бъде осигурена от мене и моите хора. Вашата единствена грижа ще бъде да получите стоката във Виена. Това отърва ли ви?
— По-точно, ако може! — подканя ме Дрейк.
— Може и по-точно: моят човек откача стоката от кораба и я пренася до съответното дунавско пристанище, където по същия начин я залепва на някой шлеп. Вие пък я отлепвате в Австрия. Какво повече?
Дрейк отново мълчи известно време, като се задоволява да насища атмосферата с гъсти кълба дим.
— Планът като обща схема е изкусителен — установява най-сетне той между две никотинени изригвания. — Обаче реализацията му предполага уточняването на още редица подробности.