Умирай само в краен случай

Райнов Богомил Николаев

— Готов съм и с подробностите.

— Например — формите на връзка. Вие знаете, че въпросът за връзката е доста деликатен, Питър!

— Тя ще бъде възможно най-лесната и най-сигурна. След като знаем името на кораба и времето на пристигането му в България, аз ще изпратя няколко пощенски картички с невинен текст до моите хора там, в страната. А след като хероинът се прехвърли върху шлепа, други няколко поздравителни картички ще бъдат изпратени на ваш адрес в Австрия. Шлеповете пътуват достатъчно бавно, а картичките ще съдържат такъв невинен текст, че няма начин поне част от тях да не пристигнат до местоназначението си. Въпрос

на уточняване е как ще бъде нанесено името на шлепа върху картичката или върху марката или ако щете — под марката. За това съществуват сто начина.

— А хората? — запитва шефът, като примижава от дима, който сам е произвел. — Въпросът за хората е още по-деликатен, Питър!

— Хората ги искайте от мене. Мога да ви предоставя една, две, три дузини сигурни хора, готови на всичко срещу скромна сума. Но аз лично предпочитам екип в минимален състав от четири-пет човека, един от които ще ръководи всичко и ще отговаря за всичко пред мене.

— Колкото по-малко помагачи, толкова по-добре — кима Дрейк. — Ще спестим разноските и ще увеличим шанса за успех. Обаче много или малко, тия хора трябва да се вербуват. А също — при случай — и да се контролират.

— Това е също моя задача — заявявам. — Изобщо от Варна до Виена всичко е моя задача. За вас остава само да прибирате парите.

— Не се хвалете, казах ви — промърморва шефът. — Всичко това тепърва подлежи на проверка. Грижлива проверка, Питър, додето се решим на операцията.

— За операцията е необходимо още едно условие — подсещам го.

— А как си го представяте това условие?

— Представям си го като десет процента.

— Вие сте луд! — отвръща Дрейк без патос, ала съвсем категорично. — Имате ли представа каква е цената на… да речем на десет кила хероин?

— В Америка това прави не по-малко от десет милиона.

— По цените в Америка работят само американците — бърза да поясни шефът. — Но дори по европейски цени това прави пет милиона. И вие имате наивността да вярвате, че ще ви предложа петстотин хиляди, та дори и всичко да върви по вода?

— Защо не? След като и за вас ще останат не по-малко от два милиона.

— Аз съм ви взел за секретар, Питър, а не за да водите счетоводството ми — уточнява червенокосият въглен. — Обаче след като сте се нагърбили и с това бреме, дължа да ви припомня, че не съм сам в операцията и че съществува друг участник, чиито претенции са по-алчни и от вашите.

— Другият участник ще спечели достатъчно от разликата между европейските цени и американските, щом те, според вас самия, са двойно по-високи. Другият участник ще печели сто на сто, мистър. А аз искам от вас някакви мизерни десет процента.

— Вие сте луд! — повтаря Дрейк.

Сетне навежда глава, сякаш наскърбен от тежката диагноза, която сам е формулирал. За да произнесе подир късо мълчание:

— Един процент! И то просто за да ви дам възможност да оцените великодушието ми.

— Допусках, че ще ми намалите един или два процента — въздъхвам. — Но не предполагах, че ще имате безочието да ми предложите един процент.

— Един процент и живота, Питър! А животът струва много повече от всякакви проценти. Особено когато човек е на ваша възраст.

Той замълчава, отново обладан от лека скръб, сетне произнася носталгично:

— Какво не бих дал, за да бъда на вашата възраст, приятелю!

ЧЕТВЪРТА ГЛАВА

Сред

кабаретния здрач на „Ева“, ухаещ на скъпи пури и дамски парфюм, зелените лъчи на прожектора осветяват гланцирания кръг на дансинга. И там, сред тоя седефен кръг, под протяжните вопли на оркестъра, една жена се намира в смъртна схватка с огромна зелена змия.

Гледката, общо взето, е доста гадна, не заради змията, която е съвсем безобидна и направена от плюш, а затуй, че смъртната схватка всъщност се оказва сластна прегръдка, а размяната на любовни ласки между жената и влечугото може да бъде духовна храна само за един сексуален психопат.

Масата ни е до самия дансинг и аз се намирам тук по висше благоволение на шефа, решил да ознаменува помирението между себе си и своя верен секретар. Помирение, постигнато подир напрегнати и продължителни пазарлъци, в течение на които възнаграждението ми по хероиновата операция най-сетне бива повишено от един на два процента. Процентите, дори и някой ден да се превърнат в пари, са без всякакво значение за мене, обаче от огромно значение е Дрейк да се убеди, че съм жизнено заинтересуван от начинанието и че основната сила, която ме влече към това начинание, е паричната изгода. Затуй настоявам на своето с такова тъпо упорство, че рискувам да получа вместо добавъчни проценти няколко съвсем нежелателни куршума и отстъпвам едва когато долавям лекия знак на Бренда: „Мирясвай вече, прекаляваш“.

Мимическите съвети на мис Нелсън съвсем не създават у мене илюзии. Отлично разбирам, че симпатиите й са насочени не към мене, а към хероиновия трафик, който би могъл да донесе купища пари на Дрейк, а следователно и на нея. И като трезва жена тя се старае да контролира действията на тия двама мъжкари, за да не би сляпото им упорство да доведе дотам, че единият да премахне другия и хероиновата операция да си остане само неосъществен проект. Изобщо имам твърде високо мнение за Бренда, за да допускам у нея някакво друго човешко чувство освен алчността.

Мулатката под зеления прожектор — защото това е мулатка — най-сетне се е уморила да увива змията около тялото си и е захвърлила плюшеното чудовище върху дансинга, за да се занимае изцяло със себе си. Сладострастните вопли ненадейно секват и отстъпват място на бясна румба, под чиито звуци самката започва да тресе неистово снагата и полата си, която е всъщност наниз от банани и изчерпва цялото й облекло. Тазовите части подскачат с такава необузданост, че бананите един подир друг отхвръкват на пода, за да разкрият пред очите на публиката и ония детайли, които до тоя момент са били все още скрити. Един тропически плод се е търкулнал до обувката ми, ала аз го подритвам небрежно, тъй като не обичам банани, особено когато са от пластмаса.

Краят на номера бива ознаменуван от откъслечни ръкопляскания, доста вяли, ако се има предвид колко пот е изразходвала бедната жена по време на танцовите си спазми.

— Прощавайте, скъпи, но струва ми се тая мулатка е прекалено вулгарна за кабаре от ранга на „Ева“ — подхвърля Бренда, като протяга дългата си добре гледана ръка към чашата шампанско.

Дамата пие шампанско, докато ние с Дрейк, като по-невзискателни хора, се наливаме с уиски.

— Вярно е — кима охотно червенокосият въглен, на когото скочът е подействувал доста възпламенително. — Особено ако се вземе предвид, че тук, на тоя подиум, самата вие сте започнали блестящата си кариера.