Умирай само в краен случай
Шрифт:
И не толкова поради грижа за възпитанието, колкото за да не противореча на шефа, а може би — де да знам — и по някоя добавъчна причина, сподирвам Линда зад кулисите и формулирам поканата.
— Дрейк ли ви изпрати? — запитва тя подозрително.
— Кой друг. Но сърдечно погледнато, поканата е моя.
— „Сърдечно погледнато“? Вие вече почвате да си служите и с чужди думи, Питър…
Тя идва, разбира се, и предполагам тъкмо навреме, защото в репликите между Дрейк и Бренда наново са почнали да бляскат
— Да, знам, скъпа, че вие сте истинска богородица — мърмори лениво шефът, като с разсеяно движение плакне леда в чашата си, — но какво да се прави, когато някои типове не могат да оценят целомъдрието ви и дори са готови на известни волности…
— Престанете, Бил!
— Разбира се, аз отлично разбирам логиката ви: вие с основание се боите, че ако не допускате нарушения, ще престана изобщо да ви обръщам внимание…
В тоя момент обаче той се сеща за мис Грей и възклицава:
— Вие винаги сте безупречна, Линда, обаче тоя път бяхте и покъртителна! Да се надяваме, че и Питър го е забелязал.
— Боя се, че Питър не е в състояние да оцени една песен — отвръща мис Грей.
— Но предполагам не е дотам сляп, че да не оцени един поглед. Какъв поглед само бе това! С такъв подобен поглед някога и Бренда ме свали, в годините на моята невинност…
— Ако се не лъжа, това е станало преди около пет години — подхвърля певицата. — Нима чак до такава зряла възраст сте запазили невинността си, мистър?
— Уви, да, скъпо дете… — въздъхва страдалчески Дрейк. — Дори, ако не се боях от острия слух на Бренда, бих ви пошепнал едно признание…
Той престорено снишава глас, ала произнася достатъчно високо:
— Аз и досега съм невинен, Линда! Невинен и наивен като последния глупак.
Бренда не дава вид да е чула нещо, сякаш рижият наистина е пошушнал признанието си в ухото на мис Грей, а не пред цялата маса. Изобщо от тук нататък тя явно се пази да дразни шефа и предпочита позата на безучастен свидетел. Може би усеща, че почва да губи влиянието си над стария Дрейк, а може би просто смята, че не бива да се разправя с пиян човек.
Това дава възможност на пияния човек да подхвърли още някоя и друга съвсем невинна реплика по адрес на тая богородица Бренда, додето най-сетне оркестърът не гръмва наново, за да обяви началото на втората и най-разюздана част от програмата.
Когато подир два часа излизам от задименото кабаре, за да изпратя Линда, въздухът на Сохо ми се струва свеж като озон. Вече е късна нощ или ако щете ранна заран и ние поемаме по пустата ярко осветена улица към Чаринг крос.
— Бедната Бренда… — промърморва на себе си певицата.
— По същата логика би могло да се каже и „бедният Дрейк“. Ако може да се вярва на намеците му, тя упорито му слага рога.
— Че как би могла да живее с такъв и да не му слага рога? — запитва с чисто женска
— Защо не. Особено ако вземем под внимание упорития му стремеж да разпали любовната страст между двама ни.
Тя не казва нищо. Едно мълчание, което ми се струва подозрително.
— Как мислите, с какви подбуди шефът ни тласка тъй настойчиво един към друг? — подхващам отново. — Защото тоя човек не предприема нищо без определени подбуди, нали?
Линда отново мълчи.
— Кажете де, какво онемяхте?
— Трябва да съм съвсем изглупяла, за да ви го кажа, Питър — произнася най-сетне тихо тя. — И все пак ще ви го кажа: Дрейк ми нареди да му съобщавам всичко, което науча за вас или от вас.
— С други думи, да продължите балканската си мисия…
— Именно. И то още по-старателно.
— И кога ви възложи тая задача?
— Ами днес следобед… в „Ева“. Извика ме в кабинета и подробно ме инструктира.
— И по-точно?
— О, аз наистина съм изглупяла — промърморва жената. — Каза, че ще ме убие… каза, че ще ми прати Марк, ако само посмея да ви уведомя…
— Не се измъчвайте с излишни страхове — успокоявам я. — Нима допускате, че като благодарност за жеста ви ще ида да ви издам на Дрейк?
Тя мълчи известно време, после забелязва.
— Знам, че просто не е в собствения ви интерес да го направите. И все пак се боя.
— Съществува наистина известна опасност — признавам. — И тя не е свързана с моето поведение, а с вашето.
— Какво имате предвид?
— Мисля, че ще ме поканите у вас? — откланям въпроса.
— Не съм имала подобно намерение. Но ако много настоявате…
— Исках да кажа: мисля, че Дрейк ви е инструктирал да ме каните по-често у вас…
— Да… има такова нещо… така беше… — промърморва неловко тя подир къса пауза.
Не допусках, че може да изпитва неловкост. Остава само и да се изчерви. Ала при тоя черноморски загар…
— Това е именно опасността, която имам предвид — уточнявам. — Старият хитрец без друго ви е поставил подслушвателна апаратура по време на вашето отсъствие. И всеки наш разговор ще бъде съответно записван. Както и всяка непредпазлива реплика, която бихте изтървали.
— О, Питър! Хванете ме под ръка!
Гласът е слаб и почти умолителен.
— Да не се готвите да припадате? — запитвам, като я улавям под ръка.
— Именно. Приготвила се бях — признава тя, като спира за миг.
— У вас припадъците изглежда настъпват със закъснение — казвам, но също спирам.
— Настъпват си точно навреме. Тъкмо когато ми казахте за подслушвателната апаратура се сетих, че бях решила да ви заговоря за инструкциите на Дрейк едва след като се приберем в къщи. Не ми се искаше да водя подобни разговори на улицата.