Юмрукът на бога

Форсайт Фредерик

Един от двамата пилоти в тропическата униформа на Кралските военновъздушни сили дойде от кабината и промърмори нещо на английски на американеца от Военното разузнаване, който се усмихна и се обърна към госта на арабски:

— Добре дошъл на свобода, господин бригаден генерал, напуснахме въздушното пространство на Саудитска Арабия. Скоро ще бъдете на борда на пътнически самолет за Америка. Между другото, имам нещо за вас.

Извади от джоба на куртката си лист хартия и го показа на иракчанина, който го прочете с голямо удоволствие. Представляваше един сбор, сумата,

която се намираше в банковата му сметка във Виена, сега достигнала повече от десет милиона американски долари.

Зелената барета бръкна в един шкаф и извади няколко чаши, както и шишенца шотландско уиски. Изля по едно във всяка чаша и ги раздаде.

— Е, приятелю, за вашето оттегляне и благоденствие.

Отпи, отпи и другият американец. Иракчанинът се усмихна и също отпи. Полковникът от Военното разузнаване каза на арабски.

— А сега си починете. Ще стигнем след по-малко от час.

След това го оставиха сам. Той отпусна глава на възглавницата на седалката и остави съзнанието си да се върне към изтеклите двайсет седмици, които му донесоха богатството.

Пое страшни рискове, но те дадоха резултат. Спомни си деня, когато седеше в заседателната зала на президентския дворец и чу президентът да обявява, че най-сетне Ирак разполага, в последния момент, със собствена атомна бомба. Това дойде като истински шок, както и внезапното прекъсване на връзката, когато го съобщи на американците.

Сетне отново се появиха, по-настойчиви от всякога, искайки да разберат къде е устройството.

Нямаше ни най-малка представа, но явно, предвид предложената награда от пет милиона долара, беше време да заложи всичко. Сетне стана по-лесно, отколкото можеше да си представи.

Нещастният ядрен инженер доктор Салах Сиддики беше арестуван на улицата в Багдад и удавен в страдания, обвинен, че е предал къде се намира устройството. Възразявайки, че е невинен, той издаде местоположението на Ал-Кубай и маскировката — автомобилното гробище. Как би могъл ученият да знае, че го разпитват и мъчат три дни преди бомбардировката, а не два дни след нея?

Следващият шок, който преживя Йерихон, беше, като научи за свалянето на двамата британски летци. Това не беше предвидено. Отчаяно имаше нужда да разбере дали при инструктажа са им казали по какъв начин информацията е стигнала в ръцете на съюзниците.

Успокои се, когато стана ясно, че не знаят нищо извън онова, което са им казали, а именно че мястото може би е склад за артилерийски боеприпаси, но успокоението беше за кратко, докато президентът не настоя, че трябва да има предател. От този миг нататък доктор Сиддики, окован в една килия под Гимнастическия салон, трябваше да бъде изпратен на оня свят, което стана с инжектирането на въздух в сърцето му, предизвикало коронарна емболия.

Протоколите от разпита бяха съответно подправени от три дни преди бомбардировката, на два дни след нея.

Но най-големият от всички шокове беше, когато научи, че съюзниците са изпуснали устройството, че бомбата вече е била преместена в някакво тайно място, наречено Каала, Крепостта. Каква крепост? Къде?

Преди да умре, ядреният

инженер беше казал случайно, че асът на маскировката бил някой си полковник Осман Бадри от Инженерните войски, но досието на младия офицер показа, че е запален привърженик на президента. Как да промени възгледите му?

Отговора намери с арестуването по скалъпено обвинение и грозното убийство на многообичния му баща. След това, по време на срещата им в колата след погребението разочарованият Бадри се превърна в играчка в ръцете на Йерихон.

Мъжът, наречен Йерихон, също така получил прякора Муаззиб, Мъчителя, се почувства спокоен. Започна да го обхваща сънливо вцепенение, може би резултат от напрежението през последните дни. Опита се да мръдне, но установи, че крайниците му не функционират. Двамата американски полковници го гледаха отгоре и разговаряха на език, който не разбираше, но знаеше, че не е английски. Понечи да се обади, но не можа да произнесе и дума.

Самолетът се бе обърнал в посока югозапад, спускайки се над брега на Йордания на 3000 метра. Над залива Акаба Зелената барета отвори вратата и пътническата кабина се изпълни с нахлулата отвън въздушна буря, макар че двата реактивни двигателя работеха едва-едва.

Двамата полковници го вдигнаха, без той да протестира, отпуснат и безпомощен. Опита се да каже нещо, но не можа. Над синята вода, южно от Акаба, бригадният генерал Омар Хатиб напусна самолета, полетя надолу и се пръсна на парчета при удара. За останалото се погрижиха акулите.

Самолетът се обърна на север, след навлизането си в израелското въздушно пространство мина над Ейлат и накрая кацна на Сде Дов, военното летище северно от Тел Авив. Там двамата пилоти съблякоха британските униформи, а полковниците — американските. Четиримата се облякоха в обикновените си израелски облекла. Самолетът беше почистен от знаците на Кралските военновъздушни сили, сетне боядисан така, както беше преди, и върнат на човека в Кипър, който даваше под наем самолети и им беше услужил с него.

Парите от Виена бяха преведени първо в Канубанк в Бахрейн, сетне в друга — в Америка. Част от тях преведоха отново в Хапоалимбанк в Тел Авив и ги върнаха на израелското правителство — сумата, която Израел беше изплатил на Йерихон, преди да бъде прехвърлен на ЦРУ. Остатъкът, повече от осем милиона долара, влезе във „фонд забавления“, както го наричат в Мосад.

Пет дни след приключването на войната два други американски хеликоптера за далечен полет се върнаха в долините на планината Хамрин. Не искаха разрешение и не потърсиха одобрение.

Тялото на лейтенант Тим Нейтансън, влъхвата на Страйк Игъла, така и не бе намерено. Гвардейците го бяха разкъсали на парчета с автоматите си, а чакалите, лисиците, враните и каните бяха свършили останалото. Костите му сигурно почиват и до ден-днешен из онези студени долини, на не повече от сто и петдесет километра оттам, където някога прадедите му са работели и плачели край водите вавилонски.

Баща му научи вестта във Вашингтон, устрои _шива_ за него, каза _кадиш_ и тъгува сам в голямата къща в Джорджтаун.