Юмрукът на бога
Шрифт:
— Сър, водачът на Сойка е паднал. Трябва да върнем останалите в базата.
— Отбелязано. Отказвам — рече командващият полета. Погледна часовника. Изпълняваше заповед. Не знаеше защо, но щеше да се подчини.
По това време ято Сойка се намираше на девет минути от обекта, където го очакваше организирано посрещане. Тримата пилоти управляваха своите Игъли, потънали в ледено мълчание.
В АУАКС-а сержантът все още виждаше точката на Водач Сойка, много ниско долу към повърхността на езерото. Очевидно Игълът беше изоставен и щеше да се разбие всеки момент.
Четири минути по-късно командирът му сякаш реши нещо друго.
—
Трите Страйк Игъла, потиснати и отчаяни от събитията през тази нощ, се отклониха от курса си и поеха обратно към дома. Лишени от радар, иракските артилеристи, в Тикрит Изток чакаха напразно още час.
В южните предпланини на Джебал ал Хамрин друг иракски прослушвателен пост чу разговора. Полковникът от свързочните войски, който го командваше, нямаше за задача да предупреждава Тикрит Изток, пък и която и да е друга въздушна база за приближаващи се вражески самолети. Неговата задача беше единствено да се погрижи никой да не навлезе над Джебал.
Когато ято Сойка направи завой над езерото, той мина в състояние готовност втора степен; пътят от езерото до въздушната база щеше да поведе Игълите по южните покрайнини на планинската верига. Когато един от тях се разби, беше очарован; когато другите три се отклониха на юг, изпита облекчение. Свали степента на готовност.
Дон Уокър се спусна по спирала до повърхността на езерото, изправи на 30 метра и се обади повторно. Докато бръснеше повърхността на Ас Садиях, той нанесе новите си координати и се обърна на север, навлизайки над Джебал. В същото време включи своя ЛАНТИРН.
ЛАНТИРН означава апарат за инфрачервено нощно виждане, навигация при полети на малка височина и прицелване. С негова помощ Уокър можеш да гледа през подвижния си покрив и да вижда местността пред себе си, осветена ясно от инфрачервения лъч, който се излъчваше изпод крилото му.
Сега на екрана пред себе си виждаше колони от информация, които му отчитаха курс и скорост, височина, време до точката, в която да пусне бомбите.
Можеше да премине на автоматичен пилот, давайки възможност на компютъра да управлява Игъла, запокитвайки го в каньони и долини, покрай скали и склонове, докато пилотът стои със скръстени ръце. Но предпочете да остане на ръчно управление.
С помощта на снимките от разузнаването, доставени от Черната дупка, беше начертал през планинската верига курс, който никога нямаше да го изведе над линията на хоризонта. Летеше ниско, придържайки се към дъното на долините, завивайки от процеп към процеп, курсът му приличаше на зигзагите на майстор на скейтборд и той го водеше нагоре из планината към Крепостта.
Когато Уокър подаде своята парола — Първи май, радиото на Майк Мартин изцвърча неколкократно по предварително уговорен начин. Той изпълзя на скалния корниз над долината, насочи инфрачервения маркер на цели към платнището на километър от него, намести червената точка точно в центъра на целта и сега го държеше там.
Писукането на радиото означаваше „седем минути до пускането на бомбите“ и от този момент нататък Мартин не биваше да отмести и на сантиметър червената точка.
— Време беше — промърмори Истман, — направо се вкочаних тук.
— Малко остава, Бени — рече Стивънсън, наблъсквайки последните дреболии в раницата, — сетне ще има да тичаш до насита.
Само радиото оставаше неприбрано,
На задната седалка на Игъла Тим, влъхвата, виждаше същата информация, както и пилотът. Четири минути до пускането, три и трийсет, три… числата на екрана намаляваха, докато Игълът с писък се носеше през планината към своята цел. Той се стрелна над малката долина, където се бяха спуснали Мартин и хората му, и за секунди измина разстоянието над терена, по който те бяха пъшкали под товара на раниците си.
— Деветдесет секунди до пускането.
Мъжете от САС чуха от юг, двигателите на Игъла, който започна да се вдига.
Изтребителят-бомбардировач се показа над последния хребет на пет километра южно от целта тъкмо когато отброяването назад стигна до нула. В тъмнината двете бомби с формата на торпедо напуснаха пилоните си под крилата и продължиха, по силата на собствената си инерция, да се вдигат нагоре.
В трите фалшиви села републиканските гвардейци, оглушени от рева на реактивните двигатели, изригнал изневиделица над главите им, скочиха от леглата си и се втурнаха към оръжието. За мигове покривите на хамбарите за фураж се вдигнаха на хидравлическите си приспособления, за да открият ракетите под себе си.
Двете бомби усетиха земното привличане и започнаха да падат. На носовете им инфрачервените търсачи се оглеждаха за водещия лъч — обърнатия с дъното нагоре конус от невидими лъчи, отскачащи от червената точка върху тяхната цел, конус, в който веднъж влезли, нямаше да напуснат.
Майк Мартин лежеше по лице, чакаше, блъскан от шума на двигателите, от който възвишенията се разтресоха, и държеше червената точка неотклонно върху оръдието Вавилон.
Така и не видя бомбите. В един миг гледаше бледозелената планина, осветена от апарата за нощно виждане, а в следващия трябваше да отклони и прикрие очите си, защото нощта се превърна в кървавочервен ден.
Двете бомби удариха едновременно, три секунди преди дълбоко долу в кухата планина полковникът от гвардията да посегне към ръчката за изстрелване. Така и не успя да стигне до нея.
Гледайки през долината без уреда, Мартин видя как целият връх на Крепостта изригна в пламъци. На тяхното сияние мерна за частица от секундата огромното дуло, отскочило като ранен звяр, което се извиваше и гърчеше от взрива, счупвайки се и падайки обратно с части от свода в кратера под него.
— Истинска преизподня — прошепна сержант Стивънсън до лакътя му. Аналогията беше подходяща. След като замръкнаха първите отблясъци на взривовете и над планината се възцари неясната полусветлина, от дъното на кратера започна да се излъчва оранжево сияние. Мартин започна да подава по предавателя кодовите сигнали, за да привлече вниманието на слушателите си в Рияд.
Дон Уокър беше обърнал Игъла след пускането на бомбите, извивайки на 135 градуса, обръщайки назад, за да поеме в съответната посока обратно на юг. Но тъй като не беше над равнина и навсякъде около него се издигаха възвишения, трябваше да се вдигне на по-голяма от нормалната височина, защото в противен случай рискуваше да се удари в някой от върховете.
Най-добър изстрел дадоха от селото, което се намираше най-далеч от Крепостта. За частица от секундата Уокър беше над него, на върха на едното си крило, обръщайки на юг, точно когато двете ракети бяха изстреляни. Това не бяха руски САМ, а френско-германски Ролан.