Част от секундата
Шрифт:
Смущаваше го и още нещо, споменато от Кейт. Според нея Реджина Рамзи разправяла как по време на антивоенна демонстрация бил убит полицейски служител и намеквала, че този инцидент съсипал академичната кариера на Арнолд Рамзи. Но тя твърдеше също така, че в Бъркли разрешили на баща й да защити докторат, защото вече го бил заслужил. Кейт би трябвало да знае, че могат лесно да установят през коя година е станало това, а оттам без затруднение да стигнат до извода, че протестът не е бил срещу войната. Защо бе излъгала? Не му хрумваше никакъв отговор на този въпрос.
Кинг погледна часовника си и с изненада откри, че минава полунощ. След като провери дали всички врати
65
Часът бе два след полунощ. Човекът до прозореца вдигна пистолета, прицели се в неясната фигура върху леглото и стреля през стъклото. Парчетата се посипаха със звън, куршумите пронизаха леглото, вдигайки облак перушина от пухената завивка.
Събудена от изстрелите, Мишел се търкулна от дивана на пода. Беше задрямала, докато преглеждаше записките на Джоун, но сега мигновено се събуди. Осъзнавайки, че току-що някой се е опитал да я убие, тя извади пистолета и стреля към прозореца. Чу да се отдалечават бягащи стъпки и пропълзя към прозореца, като се ослушваше напрегнато. Достигна стената и предпазливо надникна над перваза. Все още чуваше стъпките на бягащия човек, стори й се, че долавя задавено дишане. За нейния трениран слух стъпките бяха странни, сякаш нападателят беше ранен или контузен. Във всеки случай не изглеждаха нормални. По-скоро напомняха мъчителни подскоци и през главата и мина мисъл, че или е улучила убиеца, или той вече е бил ранен, преди тази вечер да дойде насам. Дали пък не беше човекът, когото простреля в джипа — онзи, който без малко не я удуши? Може би същият, който се представяше с името Симънс?
Чу как заработи автомобилен двигател и дори не си направи труда да изтича до джипа си, за да започне преследване. Не знаеше дали някой не дебне отвън. Тъкмо по този начин двамата с Кинг бяха попаднали на засада. Нямаше желание да повтаря грешката.
Тя отиде до леглото и огледа бъркотията. Привечер бе подремнала и завивките лежаха отметнати една върху друга. Нападателят навярно бе сметнал неясните очертания за човешка фигура.
Но защо се опитваха да я убият точно сега? Дали защото напредваха твърде успешно? Тя не бе свършила чак толкова много. Разбира се, Шон откри повече, отколкото…
Тя застина. Кинг! Грабна телефона и набра номера му. Отсреща долитаха сигнал след сигнал, но никой не отговаряше. Дали да позвъни на полицията? На Паркс? Може би Кинг просто спеше дълбоко. Но интуицията и подсказваше, че не е така. Тя се втурна към джипа.
Алармата събуди Кинг. Отначало замаян, той се опомни бързо и седна. Отвсякъде го обгръщаше дим. Скочи и веднага падна на пода, повален от задух. Добра се до банята, намокри кърпа и я омота около лицето си. Пролази обратно навън, опря гръб в стената и като напъна с крака, избута бюрото от вратата. Докосна я, за да се увери, че не е нагорещена, после предпазливо отвори.
Коридорът бе пълен с дим и противопожарната сигнализация продължаваше да пищи. За нещастие тя нямаше връзка с централна станция за контрол, а единственият доброволен пожарен отряд в района бе на много километри от тук. Отгоре на всичко къщата му беше тъй уединена, че едва ли някой щеше да забележи пламъците. Кинг пролази обратно в спалнята с намерението да стигне до телефона,
Отдолу долетяха звуци. Кинг кашляше от дима и отчаяно искаше да се измъкне от къщата, но все пак осъзна, че това може да е капан. Стисна пистолета и изкрещя:
— Кой е там? Въоръжен съм и ще стрелям.
Не чу отговор, което засили още повече подозренията му, докато не погледна навън през големия преден прозорец, както лежеше на площадката. Видя в предния двор мигащи червени лампи и чу сирените на още няколко наближаващи пожарни коли. Добре, значи все пак помощта бе дошла. Той стигна до стълбата и погледна надолу. През дима различи пожарникари с дебели защитни костюми, шлемове, кислородни бутилки на гръб и маски, закриващи лицата им.
— Тук съм! — извика той. — Тук, горе!
— Можете ли да слезете? — подвикна един от пожарникарите.
— Не вярвам, тук всичко е обгърнато в дим.
— Добре, стойте горе. Ще дойдем да ви вземем. Само стойте там и се наведете ниско. В момента вкарваме маркучите. Цялата къща гори.
Докато спасителите се втурваха нагоре по стъпалата, той чу фученето на пяна от пожарогасителите. Призляваше му и не виждаше почти нищо от пушека. Усети как го вдигат и бързо го носят надолу по стълбището. След още минута се озова навън и смътно различи как над него се надвесват хора.
— Добре ли сте? — попита един от тях.
— Дайте му кислород, по дяволите — викна друг. — Нагълтал се е с цял тон въглероден окис.
Кинг усети как слагат на лицето му кислородни маска и после му се стори, че го пренасят в линейка. За момент имаше чувството, че чува Мишел да го вика. Сетне настана мрак.
Сирените, мигащите лампи, забързаните разговори по радиостанциите и другите „звукови ефекти“ мигновено престанаха, когато пожарникарят натисна централния ключ върху контролното табло с едната ръка, а с другата взе пистолета на Кинг. Отново настана тишина. Пожарникарят се обърна и бързо влезе в къщата, където пушекът вече почваше да се разсейва. Целият „пожар“ представляваше грижливо контролирано представление с изкуствено създадени ефекти. Човекът слезе в мазето, завъртя запалващия ключ на малкото устройство до газопроводите и бързо напусна къщата. Качи се през задната врата на вана и веднага потегли. Стигна до шосето, увеличи скоростта и продължи на юг. Две минути по-късно малкото експлозивно устройство в мазето на Кинг избухна, като подпали газопроводите и последвалият взрив наистина разруши красивата къща на Шон Кинг.
Пожарникарят свали шлема и маската и избърса лицето си.
Човекът с буика сведе поглед към неподвижния Кинг. „Кислородът“, който му бе дал, съдържаше и солидна доза упойващ газ.
— Радвам се най-сетне да ви видя, агент Кинг. Дълго чаках този момент.
Ванът летеше в нощта с пълна скорост.
66
Мишел тъкмо завиваше по дългата алея към дома на Кинг, когато експлозията разтърси нощта. Тя натисна газта и полетя нагоре, пръскайки зад джипа фонтани от пръст и чакъл. След миг закова на място, защото дъски, стъкла и други останки от разрушената къща преградиха пътя й. Тя изскочи навън, набирайки в движение 911 по телефона, изкрещя на диспечерката какво е станало и заръча да пратят всички налични коли.