Част от секундата
Шрифт:
— Не съм сигурен дали мислите ми в момента струват и двайсет цента.
— Видя нещо там, нали?
— Сега не ми се говори, Мишел. Първо трябва да го обмисля.
— Добре, ти командваш парада — тросна се тя, явно засегната, че нейната помощ не го интересува.
— Чакай малко — каза Кинг. — Можеш да направиш нещо за мен. Имаш ли все още достъп до базата данни на службите?
— Мисля, че да. Помолих един приятел да потули документите за отстраняването ми. Всъщност, след като получих разрешение за отпуск, нямам представа в какво положение съм. Но мога да разбера веднага. Портативният ми компютър е в мотела; щом се включа, ще стане ясно. Какво искаш да знаеш? — Когато Кинг й каза, тя не скри изненадата си. —
— Може би нищо, а може и да обяснява всичко.
— Е, не ми се вярва да го има в базата данни на службите.
— Тогава потърси другаде. Ти си добър детектив.
— Не знам дали наистина мислиш така — каза Мишел. — Дотук грандиозните ми теории не донесоха резултат.
— Ако откриеш отговора на този въпрос, вече няма да се съмнявам.
Тя се качи в джипа.
— Между другото, имаш ли пистолет?
Кинг поклати глава.
— Така и не ми го върнаха.
Тя извади пистолета си от кобура и му го подаде.
— Дръж. Ако бях на твое място, щях да спя с него.
— Ами ти?
— Агентите от тайните служби винаги имат резервно оръжие. Знаеш го.
Двайсет минути след като Мишел си тръгна, Кинг се качи в лексуса и потегли към адвокатската си кантора. От години ходеше там по пет дни седмично, докато не откриха мъртвия Хауард Дженингс върху килима. Сега мястото му се струваше като чуждо, все едно влиза за пръв път. Беше студено и тъмно. Той включи лампите и отоплението, после огледа познатата обстановка. Тя бе реалното доказателство, че е успял да се измъкне от бездната след убийството на Ритър. И все пак, докато гледаше изящната картина на стената, плъзгаше длан по фината махагонова ламперия, съзерцаваше реда и покоя в кантората, които не отстъпваха на онези в хубавата му къща, той не изпита обичайното чувство на безметежност и успех в живота. По-скоро усещаше някаква пустота. Какво бе казала Мишел? Че домът му е студен и безжизнен? Че може би някога не е било така. Толкова ли се бе променил? Е, каза си той, бях принуден. Навлезеш ли в коварните завои на живота, или се приспособяваш, или сядаш край пътя и потъваш в самосъжаление.
Той се отправи към стаичката на долния етаж, където беше правната му библиотека. Макар че в днешно време повечето информационни материали бяха достъпни на компактдиск, Кинг все още обичаше да гледа истински книги по лавиците. Пристъпи до справочника „Мартиндейл-Хъбъл“, в който имаше данни за всички лицензирани юристи в страната, подредени по щати. Извади тома на Калифорния, щата, който за беда имаше най-многобройната адвокатска колегия. Макар да работеше бързо, той не успя да открие каквото търсеше и изведнъж разбра защо. Разполагаше с най-новата редакция на справочника. Може би щеше да срещне търсеното име в някое от по-старите издания. Имаше предвид определена дата, но къде да намери тогавашните данни? Само след миг сам си отговори. Трийсет и пет минути по-късно той спря на паркинга за посетители пред внушителния юридически факултет на Вирджинския университет, разположен в северната част на университетското градче. Отправи се към правната библиотека и завари там библиотекарката, с която бе работил и друг път, когато му трябваха материали, излизащи извън практическите или финансови възможности на една малка адвокатска кантора. Когато й каза какво търси, тя кимна.
— О, да, всичко е на диск, но сега използваме услугите им направо от мрежата. Чакай да те запиша. Ще включа услугата в сметката ти, ако нямаш нищо против, Шон.
— Чудесно. Благодаря.
Тя го поведе към малко помещение встрани от главната читалня. Минаха покрай студенти, насядали на масички пред компютрите и усърдно заети да усвояват истината, че законът може да бъде колкото интересен, толкова и объркващ.
— Понякога ми се иска отново да съм студент тук — каза Кинг.
— Не си първият,
Библиотекарката го включи към системата и се оттегли. Кинг седна пред терминала и се захвана за работа. Скоростта на компютъра и удобството на услугите в мрежата направиха търсенето много по-лесно, отколкото ровенето из книгите в кантората и не след дълго той откри каквото търсеше — името на един адвокат от Калифорния. След няколко погрешни находки бе почти сигурен, че това е каквото му трябва. Адвокатът беше починал. Затова го нямаше в новия справочник на Кинг. Но в изданието от 1974 година човекът фигурираше.
Единственият проблем сега бе да провери дали наистина става дума за онзи, когото търсеше, а тези факти не се откриваха в тази база данни. За щастие смяташе, че знае как да получи потвърждение. Свърза се по телефона с Доналд Холмгрен, пенсионирания обществен защитник, който първоначално бе представлявал Арнолд Рамзи. Когато спомена името на фирмата и адвоката, а отсреща долетя смаяно възклицание, на Кинг му се прииска да нададе победоносен вик.
— Сигурен съм, че не греша — каза Холмгрен. — Това е човекът, който пое защитата на Арнолд Рамзи. Именно той сключи онова невероятно споразумение.
Докато Кинг изключваше мобилния си телефон, много неща започнаха да придобиват смисъл. И все пак оставаха още доста неясноти. Питаше се например за мотивите. Лични ли бяха?
Ех, ако можеше Мишел да се обади с отговора на неговия въпрос. Отговор, който да съвпада с надписа върху стената на килията. Ако очакванията му се сбъднеха, най-сетне щеше да стигне до истината. И тогава какво? При тази мисъл по гърба му пробягаха тръпки, защото логичният извод беше, че в даден момент сам той ще попадне на прицел.
63
Когато стигна до мотела, където беше отседнала, Мишел хвърли поглед към кутията зад седалката в джипа. Вътре лежаха досиетата за Боб Скот, които бяха взели от бунгалото на Джоун в „Кедрите“. Пренесе я в стаята си с намерение да прегледа всичко още веднъж в случай, че Джоун е пропуснала нещо. Докато прехвърляше материалите, тя откри, че в кутията са и записките на Джоун.
Отново бе застудяло, затова тя наслага в камината дърва и подпалки, добави смачкан вестник и драсна клечка кибрит. Поръча по телефона да й донесат от кухнята горещ чай и храна. След онова, което бе сполетяло Джоун при доставката на вечерята, Мишел внимателно наблюдаваше кой идва в стаята и държеше ръка на пистолета си, докато човекът излезе. Стаята беше голяма и обзаведена красиво, но доста пищно, което би предизвикало усмивката на Томас Джефърсън. Пращящият огън носеше спокойствие и комфорт; общо взето, мястото беше уютно. Но въпреки удобствата високата цена на стаята би я накарала да се изнесе още сега, ако службите не бяха предложили да поемат разходите й поне за няколко дни. Мишел не се съмняваше, че в замяна очакват солидна отплата, или по-точно решение на тази опасна и влудяващо сложна загадка. И явно знаеха, че досега тя — заедно с Кинг — е помогнала за откриването на повечето многообещаващи линии на разследване. Но не бе толкова наивна, та да не осъзнава, че като плащат сметките й, службите си осигуряват удобен начин да я държат под око.
Тя седна на пода с кръстосани крака, включи компютъра към свръхмодерния на вид телефонен извод в стената зад писалището, несполучлива имитация на някакъв старинен стил, и се зае с твърде необичайното запитване на Кинг. Както бе предсказала, отговорът не се намери в базата данни на тайните служби. Тя започна да звъни на колеги от службите. От петия опит откри един, който можеше да помогне. Мишел му съобщи сведението, което бе получила от Кинг.
— Да, по дяволите — каза агентът. — Знам, защото братовчед ми беше в същия проклет лагер за военнопленници и се върна жив скелет.