Денят на апокалипсиса

Флин Винс

— Ела с мен.

Тримата отидоха при пикапите, където Урда запуши устата на Ахмед и понечи да му сложи на главата миризлива торба от зебло.

Рап го спря.

— Не му трябва качулка.

Урда хвърли торбата на земята и махна на Рап да дойде с него. Заведе го зад сградата и тихо му каза:

— Един от моите хора ми се обади от базата. Открили са няколко интересни досиета за издирвани от нас лица. Познай кои са те?

На Рап в момента не му се играеше на гатанки. Мислите му го бяха върнали за кратко в града на неговата младост. Неговата родина, неговия дом. Лицата

на невинни жители, които бяха в смъртна опасност.

— Нямам представа.

— Сещаш ли се за изчезналите пакистански ядрени учени, които се опитвахме да открием?

Рап поклати глава.

— Става още по-лошо.

— Досиетата са много подробни. В тях е проследена дейността им от последните пет години. Били са вербувани от агенти в местните джамии. Учените са ходели да се молят и… Точно както си мислехме.

— Други добри новини имаш ли?

— Не.

Рап надникна иззад ъгъла и провери какво прави Ахмед.

— Халили каза, че миналия петък е дошъл от Карачи. Абдула им е наредил да си съберат багажа и да тръгнат за планините.

— Планините?

— За да се спасят от арести. Мислят си, че проклетите планини ще ги опазят.

Урда отправи взор на юг. Отдалеч планините приличаха на стена от облаци.

— Тези планини са ги защитавали векове наред.

— Не и този път, Джамал. Ако разполагат с атомна бомба и я взривят във Вашингтон, планините ще се превърнат в техен гроб.

Рап отиде да погледне тримата пленници, които му предстоеше да разпита. Усещаше как у него напира ярост. Това не беше добре, но като се имаше предвид колко ограничени бяха във времето, не можеха да си позволят да подхождат деликатно.

— Хайде да вървим — подкани го Урда.

> 22

Рап хвана Хасан Из-ал-Дин за дългата му черна коса и го замъкна в склада. От личната хигиена на мъжа имаше какво да се желае, и то още преди да го хвърлят при прасетата. Устата му също беше запушена и ругатните, които отправяше към Рап, изобщо не се чуваха. Мич хвърли родения в Йемен екстремист върху мъртвия му другар, сякаш бе чувал с картофи. Ал Дин започна да се дърпа бясно от изстиналия труп.

Успя да се отмести от мъртвото тяло тъкмо навреме, когато на негово място Урда хвърли Уахид Ахмед Абдула. Реакцията на Абдула беше горе-долу същата като на ал Дин.

Рап вдигна ал Дин на колене. Когато Абдула се търколи настрани, той хвана и него за косата. Двамата бяха накарани да коленичат един до друг, пред тялото на ал Хури. Мич им отпуши устата. Последваха бесни ругатни на арабски език. Първо беше осквернена и обидена майката на Рап, после и съпругата му.

Мич запази спокойствие, скръстил ръце, загледан в брадатите нечестивци, които бълваха огън и жупел. Накрая ги попита на арабски:

— Свършихте ли?

Мъжете се изплюха срещу него и продължиха с тирадата си. Обидите се повтаряха, но биваха изричани с двойно по-силна омраза и ненавист. Скоро гневът им поутихна и се смени с изненада, че Рап не реагира по никакъв начин.

Мич знаеше доста за всеки от тях. Знаеше къде са родени и къде са получили религиозното си образование. Макар и да не

можеше да си спомни всичко, той също така знаеше, че ЦРУ има списък с имената на роднините им.

— Свършихте ли? — повтори.

Този път ругатните бяха само няколко и накрая съвсем спряха.

— Добре — каза Рап доволно. После извади 9-милиметровата берета от кобура на бедрото си, взведе спусъка и се прицели в ал Дин. Без никакво колебаене или предупреждение той натисна спусъка. Чу се гърмеж. Преди Абдула да реагира, Рап насочи оръжието към него и стреля отново.

Всичко стана за по-малко от секунда. Двамата мъже се превиваха и завикаха от болка, но дори не можеха да хванат с ръце пръснатите си коленни капачки.

Рап застана над мъртвото тяло на ал Хури и погледна към агонизиращите лица на двамата.

— Нали не си мислите, че ще се отървете толкова лесно?

Със стиснати от болка зъби ал Дин продължи със словесните нападки, макар че жлъчта вече не беше толкова силна. Абдула реагира точно както предполагаше Рап. Легна на калния под и тихо зарида.

Мич реши да предприеме пресметнат риск въз основа на предположенията му.

— А сега ще ми кажете ли за бомбата?

Абдула започна да говори, но ал Дин го спря:

— Млък! Не му казвай нито дума!

Рап се надвеси над двамата и реагира светкавично и хладнокръвно. Сграбчи Абдула за косата и извъртя главата му към тази на ал Дин — човекът, който по предварителни оценки щеше да бъде по-труден за пречупване. Вдигна пистолета и го насочи към главата на последния. Пленниците бяха с притиснати едно към друго лица. Рап натисна спусъка и изстреля кухия куршум в йеменеца. Тялото на ал Дин потрепери в конвулсии и застина, само пръстите на ръцете му продължиха да помръдват. Абдула дишаше тежко, в очите му лютеше от изстрела и барутните газове, а лицето му беше оплискано с кръв и плът.

Ал Дин беше роден в бедно йеменско семейство и още на петнайсет години бе отишъл да се бие с руснаците в Афганистан. Той беше кален в боя и вероятността да се пречупи беше малка. Освен това бе оглавявал тренировъчния лагер на терористите, в който бяха обучени похитителите-камикадзе, изпълнили атентатите от единайсети септември. И поради тази причина Рап не се чувстваше виновен, че му пръсна главата.

Абдула, от друга страна, идваше от богата саудитска фамилия. Тъй като не беше демонстрирал нито интерес, нито умения за бизнеса, на дванайсет години родителите му го изпратиха да получи религиозно образование в едно от най-големите уахабитски медресета в Мека. Беше възпитан като горд и пламенен, но доста глезен мюсюлманин.

— Е… — Рап насочи пистолета към главата на саудитеца — С теб ще си поговорим. Разкажи ми за бомбата.

Лицето на Абдула беше изкривено от болката в коляното. Той погледна с ужас към още потръпващата ръка на мъртвия му другар. Секунда по-късно затвори очи и отвърна:

— Не знам за никаква бомба.

— Грешен отговор. — Рап вдигна пистолета. Нямаше да убива Абдула, поне не още, но онзи не биваше да го разбира.

— Не… не… Истината казвам! — Абдула стисна силно очи в очакване на изстрел. — Аз не бях посветен в тази част от операцията.