Денят на апокалипсиса
Шрифт:
— Не, сър.
— А упражнявал ли си се?
— Не, сър.
Това можеше да им създаде проблем. Преди Рап да продължи с въпросите, звънна телефонът му. Беше Кенеди.
— Ало.
— Къде си?
— Във въздуха съм и летя към реката.
— Президентът иска да започне операция Ноев ковчег.
Чутото не го изненада, но въпреки всичко го подразни. Главният прокурор Стоукс вече беше драснал към Маунт Уедър.
— Нали имахме време до пладне. — Погледна часовника си. Беше 11:32.
— Предвид създалите се обстоятелства, мисля,
— Може би си права.
— Големият проблем е, че той иска да предупреди всичките чуждестранни посолства във Вашингтон, за да евакуират персонала си.
— Категорично възразявам — извика Рап.
— Знам… знам. Не е много уместно. Всичко започна с молбите на британския министър-председател и руския президент.
— Ако евакуирате чуждите посолства, пресата със сигурност ще разбере и тогава всичките ни усилия ще отидат нахалост. Предай на президента да си държи на думата и да ме остави да действам до дванайсет часа на обед.
— Добре, но трябва да имаш предвид и нещо друго. Министър Макелън и главният прокурор Стоукс настояват да пуснат Бреговата охрана по реката, за да блокират цялото движение от и за града.
— Айрини, убеди президента да почака. Ако се издадем, ал Ямани просто ще взриви проклетата бомба. Кажи му, че ще съм над реката след няколко минути. Ще ти се обадя да ти кажа какво сме направили.
— Добре. Обаче нищо не ти обещавам. Действай бързо.
Рап прекъсна връзката и набра номера на Макмахън.
— Какво става при теб? — попита го той.
— Звъним на яхтените пристанища и ги предупреждаваме. Добрата новина е, че трафикът на съдове не е голям, повечето са отплавали далеч за уикенда. Лошата новина е, че времето се оправя — народът малко по малко ще започне да се събира.
— Какво казват от Парковата полиция?
— В момента техен хеликоптер също лети към реката.
— Накарай ги да започнат претърсването от Анакостия, южно от Капитолия и да продължават надолу по Потомак. Могат да концентрират вниманието си върху източния бряг на реката, ние ще се заемем със западния. Не забравяй да им кажеш, че настоявам да летят над сушата, а не над водата. Ако забележат лодка, искам само да ни предадат координатите и да си продължат напред. Иначе ще ги подплашим преждевременно.
— Вече им казах. Какво да съобщя на полицията на окръг Колумбия? Да ги накарам ли да блокират яхтените пристани?
— Още не. Имаме малко време. С какво друго разполагаш.
— Полицията на залива има няколко моторници във водата, вдигнати са под тревога. Раймър е наредил на хората си да претърсват града, обеща, че скоро ще прати хеликоптер с цялото необходимо оборудване и сензори. Този дъжд ни дойде като мана небесна. От Бреговата охрана са доволни, че трафикът на съдове е така слаб.
Рап погледна през илюминатора на хеликоптера.
— За съжаление това няма да продължи вечно. — Мич имаше къща на залива Чесапийк и от личен опит
— Да, знам. Министерството на вътрешната сигурност иска да затвори движението по реката, както и по всички околни пътища.
— Чух вече. Кълна се, тия ще прецакат цялата операция. — Рап прекара ръка през гъстата си черна коса и поклати глава. — Нещо друго?
— Наредих Екипът за спасяване на заложници (ЕСЗ) да се върне от Ричмънд. Ще пристигнат тук след около половин час. Но докато дойдат, вдигнахме под тревога и отряда СУАТ на отдела на ФБР във Вашингтон.
— Скип, не искам да споря с теб, но ако моторницата не е завързана на някой пристан, най-добре щурмът да се проведе от „Тюлен“-6. Те се обучават точно за такива акции и са най-добрите. Абордажните действия са техният специалитет.
— Мисля, че ще имаш проблем, защото главният прокурор Стоукс категорично настоя със ситуацията да се занимава само Бюрото. Никакви военни, още по-малко пък ЦРУ. Така каза моят началник, а президентът се съгласи.
— Какво разбира главният прокурор от тия работи?
— Мич, съветвам те да си много предпазлив — предупреди го Макмахън. — Операцията не е в твоите правомощия, не се дръж като нахакан каубой.
— Ако искаш да заловиш терористите, по-добре побързай, защото няма да чакам ЕСЗ да си докарат задниците. Нито ще търпя разни господа, заврени в бункер на километри под земята, да ми нареждат какво да правя.
— Тези същите хора са избрани от американския народ да ги представлява и да ги ръководи.
— Скип, последното нещо, което ми трябва в момента, е да ме командват некадърници, които нищичко не вдяват от щурмови акции и задържане на престъпници. Направи ми услуга, дръж ги по-далеч от мен. Ако ЕСЗ стигне първи, моля, нека действат. Но ако първи заемат позиции „тюлените“, те ще проведат операцията. Гарантирам ти, че президентът ще одобри решението ми.
— Тогава по-добре го накарай да каже на шефовете ми, защото в техните очи това е работа само за ФБР.
— Непременно. Обади ми се, ако научиш нещо ново. Вече почти стигнахме реката.
> 88
# Река Потомак
Мустафа ал Ямани чак се беше просълзил. Точно както го беше сънувал всяка нощ вече близо година. Направиха лек завой по реката. Облаците се бяха разсеяли, слънчевите лъчи огряваха огромния купол на Капитолия. Подобният на меч монумент на Вашингтон се извисяваше в центъра на Нешънъл Мол, а върхът на паметника на Джеферсън стоеше отпред, частично скрит от дърветата. Не виждаше Белия дом, но знаеше, че е там, точно зад монумента на Вашингтон. Беше изучавал многократно картите, докато всеки един детайл не се запечата трайно в паметта му. За да може днес да го унищожи. След по-малко от час всичко в полезрението му щеше да е изравнено със земята.