Денят на апокалипсиса
Шрифт:
— Каква е метеорологичната прогноза?
Хасан не отделяше поглед от водата, но посочи към таблото на радиото.
— И те не знаят дали скоро ще се оправи или не. Според тях вероятността днес следобед да се проясни е петдесет процента.
По-малко от минута след това те забелязаха воден знак, указващ устието на Потомак. През нощта се бяха движили по-бавно от очакваното, наложи се Хасан да компенсира с по-висока скорост, докато се намираха във водите на залива. Сега обаче издърпа назад дроселите и моторницата свали скоростта си рязко от петдесет на около десет километра в час. На хоризонта не се виждаха други съдове.
Двамата се усмихнаха доволно.
— Колко време ще ни е необходимо да доближим града? — попита
— Би трябвало да стигнем до обяд. Цял час преди началото на церемонията.
Саудитецът се ухили.
— Добре, много добре.
> 83
# Вашингтон, окръг Колумбия
Нощта беше дълга и напрегната. На сутринта обаче въпросите бяха повече от отговорите. Президентът се бе качил на хеликоптера заедно с държавните глави и съпругите им и заминаха за Кемп Дейвид. Айрини Кенеди, съветникът по националната сигурност Хейк, държавният секретар Бърг и началничката на кабинета Джоунс излетяха с друг хеликоптер от площадката на Пентагона и се срещнаха с президента в секретния обект „Р“, близо до Кемп Дейвид. Там се намираха в безопасност и имаха възможност да наблюдават ситуацията. Преди обаче всичките да излязат от Ситуационната зала, Рап принудително отне мобилния телефон на Джоунс.
В средата на деня Мич командирова министъра на отбраната Кълбъртсън в обект „Р“, за да се присъедини към Кенеди и Хейк. Така мнението на тримата щеше да натежи пред президента Хейс, а съветите на Джоунс и Бърг — да останат на заден план. Макар Джоунс да беше сериозно унижена на среднощното съвещание, тя не беше от хората, които се предават толкова лесно. На Рап мира не му даваше мисълта, че съвсем скоро тя отново ще шушне на ухото на президента и ще повлияе погрешно на неговата преценка. Мич сподели опасенията си с министъра на отбраната и Кълбъртсън му даде дума, че няма да се церемони много с Джоунс, ако тя се опита да търси реванш. Също така му обеща, че военните ще следят всички разговори от и към обект „Р“.
Останалите участници в среднощното съвещание в Ситуационната зала — директорът на ФБР Роуч, главният прокурор Стоукс, Пеги Стийли, Макмахън и Рап — се преместиха в Обединения център за борба с тероризма. Мич даде на всички ясно да разберат, че всякакви лични разговори са абсолютно забранени. Никой извън тяхната малобройна група не биваше да узнава истинската причина за евакуацията на президента и гостите му. Ако журналистите разберяха, щяха отново да се повторят събитията от началото на седмицата. Само че този път терористите можеха да взривят преждевременно бомбата. Затова Рап конфискува мобилния телефон и на Стийли.
Когато президентът стигна в Кемп Дейвид, Рап изпълни обещанието си и му обясни по телефона последните разкрития. Терористът, който бяха заловили в Чарлстън, си беше признал, че бомбата трябва да бъде взривена този вторник на обед. Планираха обаче да я взривят в Ню Йорк, а не във Вашингтон. Това щеше да е вторият акт, който да предизвика шок и ужас в психиката и икономиката на американците. Първият беше насрочен за един следобед днес, по време на церемонията по откриването на мемориала. Планът беше не само да се унищожи града, но и да се обезглави цялото федерално правителство, като бъдат избити президента и останалите висши държавници и политици. Държавните глави, поканени за тържеството, бяха допълнителна плячка, но второстепенна. Втората атака, която трябваше да последва във вторник, целеше окончателно да вкара американската икономика в дълбока рецесия. Колкото и изумително да беше, терористите изобщо не бяха предвидили възможността, че може да последва ответна ядрена бомбардировка от страна на Америка. Толкова едностранно беше мисленето на смъртниците камикадзе.
Рап, Макмахън и Раймър ревностно защитаваха мнението, че всякаква масова евакуация на единия или на другия град само ще възпрепятства издирването на бомбата
Съдейки по нивото на радиацията в полигона в Казахстан и в открития камион и ремаркето, Раймър смяташе, че си имат работа с много нестабилен радиоактивен материал. Бойна глава, излъчваща големи дози радиация. За екипите НЕСТ щеше да е много по-лесно да ги открият, отколкото предполагаха. Такава беше оценката на ситуацията в три през нощта, но сега, когато стрелката на часовника приближаваше десет, притесненията на Рап се засилиха.
Над града беше вдигнат въздушен боен патрул, в Пентагона и на Капитолия бяха задействани зенитните батареи с ракети земя-въздух. Зоната, забранена за полети, около града беше разширена до радиус шейсет и пет километра. Всяко летище в радиус от триста километра се контролираше от самолетите, снабдени с въздушнопреносими системи за ранно предупреждение, известни повече като АУАКС. До момента претърсването на къщите в Ричмънд една по една от местните власти не беше дало резултат. Екипите НЕСТ, противно на надеждите си, не се бяха натъкнали на издайническите сигнали от въпросното устройство. Раймър се оправда, че е виновен дъждът, който влияе на сензорите, монтирани на кръжащия над Ричмънд хеликоптер.
Добре, че дъждът възпрепятстваше доста хора да пристигнат в града за церемонията по откриването. Кулминацията на празненствата щеше да е голям рок концерт със зрелищни фойерверки. Предварителните оценки бяха за петстотин хиляди души. По план събитията трябваше да започнат в единайсет часа, но досега в района се бяха появили само собствениците на магазините, служителите от охраната на церемонията и шепа упорити зяпачи, които искаха да заемат първите места за предстоящите събития.
Всеки един полицай по източното крайбрежие имаше в себе си фоторобота на ал Ямани, паспортната фотография на Зубаир, фотографията на таксиметровия шофьор и копие от фалшивата шофьорска книжка, открита на паркинга за камиони в Ричмънд. След щателно претърсване на базата данни на ЦРУ, експертите бяха убедени, че на книжката е залепена фотографията на Хасан Абдул Азиз, саудитец, роден и израснал в прословутата провинция ал Баха.
Районът между Ричмънд и Норфолк беше буквално наводнен с ченгета. Всички търсеха бегълците. Никъде в заповедите обаче не се споменаваха думите „ядрена бомба“ или „оръжие за масово поразяване“. Това беше просто акция за издирване на опасни престъпници. Фактът, че са терористи, не биваше да се споменава пред пресата. На медиите беше обяснено само, че дадените лица се издирват, за да бъдат разпитани за опит за убийство на служител на реда. Записът, на който беше заснето как таксито блъска заместник-шерифа, се превърна във водещ материал на всички емисии новини.
Въпреки подробното медийно отразяване и хвърлената от полицията широка мрежа, в нея не се хвана никой. Никакъв напредък от вчерашната вечер. Макмахън се придържаше към показанията на двамата свидетели, видели таксито и пикапа, но Рап не им се доверяваше много-много. Или те грешаха, или полицията. Макмахън се уповаваше на мнението на местния шериф, че бандитите вероятно се крият в околните гори.
Рап се съмняваше и в тази версия. С всяка изминала секунда той ставаше все по-изнервен. Президентът му беше дал краен срок до пладне. Ако дотогава не откриеха бомбата, щеше отново да се задейства операция Ноев ковчег, за да се осигури Продължаването на управлението дори и в случай на ядрена атака. Ако това се случеше, джинът щеше да излезе от бутилката. Просто бе невъзможно толкова много хора да пазят тайна.