Денят на апокалипсиса

Флин Винс

Мич седеше в конферентната зала, съседна на контролната, вдигнал крака върху масата. След като си взе душ и се преоблече, малко се посъвзе. Беше захвърлил костюма и в момента носеше широк панталон цвят каки, тъмносиня тениска и тактическа жилетка, съдържаща два мобилни телефона, резервни батерии, слушалка с микрофон и всичко най-необходимо. Отдавна бе свикнал с недоспиването, но умората определено му се отразяваше на мисленето. На всеки кръгъл час пиеше кафе, което обаче все по-силно дразнеше стомаха му.

Стараеше се да преодолее изнервеността. Така или иначе

всичко щеше да приключи до шест часа. Почеса гъстата си, черна няколкодневна брада и впери поглед в тестето нови документи в другата си ръка. Доктор Акрам му беше изпратил по факса стенографските записи от разпита на ал Адел. Онзи очевидно казваше истината и съдействаше. Акрам го беше изпробвал с детектора на лъжата и досега го беше хванал в лъжа само веднъж. Добрият доктор го бе предупредил, че ако не иска отново да го даде на Рап, е добре да не го лъже повече. Оттук нататък господин ал Адел категорично беше избрал да говори само истината.

Мич тъкмо четеше пасажа, в който се говореше за атаката срещу Ню Йорк, когато на вратата се появиха Макмахън и Стийли. Двамата бяха странна двойка. Макмахън — с разкопчана бяла риза с къси ръкави, разхлабена вратовръзка; Стийли — с лъскава вечерна рокля. Пеги искаше да мине през дома си, за да се преоблече, но Рап й забрани. Центърът за борба с тероризма беше под ключ, никой не трябваше да влиза или излиза оттук. Вече й беше взел мобилния телефон и гледаше да не я изпуска от поглед. Преди час най-накрая склони да изпрати човек до дома на юристката, за да й вземе багажа.

— Имаме проблем — каза Макмахън.

Рап остави листовете на масата.

— Какъв?

— Тони Джаксън — намеси се Стийли, със скръстени отпред ръце, които караха гърдите й да се издуват, докато говори. — Адвокатът на господин ал Адел предизвика голям шум.

Рап нямаше как да не забележи, че нафуканата юристка явно обича да показва бюста си.

— В момента за мен е по-важно да намерим ядрената бомба. Джаксън не ме интересува изобщо и не представлява проблем.

— Напротив, представлява — отвърна войнствено Стийли. — Снощи три пъти се наложи да го уверявам, че клиентът му е жив и здрав и е на сигурно място. Нали е жив и здрав?

Рап сви рамене.

— Няколко пръста му липсват, но иначе си е добре.

Стийли се ококори.

— Сериозно ли говорите?

— Не, разбира се. Добре е. Косъм не е паднал от главата му.

Тя тропна с крак и го изгледа възмутена.

— Кабинетът на главния прокурор е буквално бомбардиран от обаждания за местонахождението на ал Адел. Освен това не позволяваме на Тони Джаксън да се срещна с клиента си.

— Пеги, дай да се разберем веднъж завинаги. Изобщо не ми пука. — В гласа на Рап се улавяше раздразнение. — Кажи на този адвокат да върви на майната си. В момента имам по-важни дела.

— Иди и му го кажи сам, господин Голямата работа. Казах му, че ти командваш парада. Върви. — Тя посочи телефона. — Чака на телефона.

Рап се поколеба само секунда и грабна слушалката.

— Господин Джаксън, с вас говори Мич Рап.

Стийли се ухили. Личеше си, че Джаксън бълва

огън и жупел върху Рап. Гледаше с нетърпение, искаше да види как знаменитият ликвидатор от ЦРУ ще се справи с един от най-добрите адвокати в страната.

— Господин Джаксън, ако обичате затворете си устата, за да ви обясня. Този разговор записва ли се? Добре. Ето какъв е случаят. Вашият клиент е виновен. Във вторник сутринта ще изнесем публично информация и когато това стане, обещавам ви, че ще се молите никога да не сте срещали Ахмед ал Адел… Не, господин Джаксън, това не е заплаха. Ако наистина ви смятах за пречка, нямаше да си губя времето със заплахи… чисто и просто щяхте да изчезнете.

Рап затвори слушалката и погледна към Стийли.

— Ето, доволна ли си?

В този сюблимен миг Пеги реши, че изгаря от желание да преспи с него. Никога досега не бе виждала човек, който е толкова уверен във възможностите си и в същото време — така безцеремонен. В него имаше някаква мистерия, загадъчен сексапил. Изобщо не го интересуваше какво мислят другите. Обстоятелството, че е женен, не я притесняваше ни най-малко. В известна степен това правеше аферата още по-вълнуваща, по-опасна. Преди обаче да й хрумне някоя подходяща реплика, в стаята влезе един от агентите на Макмахън.

— Току-що се обадиха от шерифския отдел на окръг Ню Кент — съобщи младата агентка. — Открили са таксито и пикапа.

> 84

# Вирджиния

Хеликоптерът се появи над гаража, увисна неподвижно за десетина секунди и отлетя. На автомобилната алея, водеща към къщата, стоеше полицай и наблюдаваше ставащото. Близо минута по-късно пристигна втори полицай, после трети. Скоро се оформи цяла тълпа. След десетина минути на пътя паркира колона от патрулни коли, правителствени седани, джипове и микробуси.

Деби Ханусек и нейният Екип за търсене и реагиране вече беше на път, когато от хеликоптера им съобщиха, че в района на къщата е засечена радиация. Пристигнаха с два събърбъна и си пробиха път между колите, почти задръстили алеята. Паркираха право пред гаража.

Ханусек отвори своята врата още преди микробусът да спре. Грабна бейзболната шапка от колата и се втурна напред. Подмина набързо събралите се служители на реда и видя ремаркето.

— Всички да се отдръпнат на най-малко трийсет метра — нареди тя.

Никой от събралите си не знаеше коя е тя. Затова се втренчиха в нея, без да я послушат.

— Аз съм федерален агент, подозираме, че ремаркето съдържа токсичен материал. Ако изобщо искате да имате потомство, отдръпнете се веднага.

Думите й постигнаха светкавичен ефект. Всички мъже с изключение на един послушно се оттеглиха. Тя предположи, че е собственикът, тъй като беше обут с шорти.

— Сър, вие ли сте собственикът на имота?

— Не, родителите ми.

— Съжалявам, но се налага да мръднете по-далеч. — Към тях се затича един от техниците. Носеше на гърба си раницата с чувствителния гама-неутронен детектор. Ханусек му посочи ремаркето. — Отивай направо там.