Добри поличби
Шрифт:
Това леко притесняваше и патриотичните чувства на Адам.
— Според мен — заяви той — трябва да я започнем като испанска, тъй де, а после, като й хванем цаката, да я направим Британска инквизиция. А сега — добави той — стражата на Инквизицията ще отиде да доведе първата вещица, por favor.
Новата обитателка на Джасмин котидж трябваше да почака, решиха те. Имаха нужда да започнат от нещо дребно и после да се издигнат с упорит труд.
— Ти вещица ли си, оле? — попита Главният инквизитор.
—
— Не бива да казваш „да“, трябва да кажеш „не“ — изсъска Главният мъчител и сръчка заподозряната.
— И после какво? — настоя заподозряната.
— После ще те измъчваме, за да те накараме да кажеш „да“ — обясни Главният мъчител. — Нали ти казах. Мъченията са нещо много забавно. Не боли. Хастар лар виза — побърза да добави тя.
Малката заподозряна огледа пренебрежително обстановката в Главната квартира на Инквизицията. Съвсем определено се усещаше миризма на кромид.
— Хм — рече тя. — Ама аз искам да бъда вещица — с брадавици на носа и със зелена кожа, и ще имам хубава котка, ще я кръстя Чернушка, и всякакви отвари и…
Главният мъчител кимна на Главния инквизитор.
— Виж — отчаяно заговори Пепър. — Никой не твърди, че не може да бъдеш вещица, просто трябва да кажеш, че не си. Няма смисъл да си правим целия този труд — добави тя троснато, — ако ще ми викаш „да“ на минутката, щом те попитаме!
Заподозряната се замисли над това.
— Ама аз искам да съм вещица — писна тя. Членовете на Ония, принадлежащи към мъжкия пол, се спогледаха. Това не им влизаше в категорията.
— Ако кажеш „не“ — заувещава я Пепър, — ще ти дам моята конюшня на Синди. Никога не съм си играла с нея — додаде тя и метна кръвнишки поглед на останалите Ония, като ги предизвикваше да кажат нещо.
— Играла си си — отсече сестричката й. — Виждала съм те, пък и тя е съвсем очукана вече и там, където се слага сеното, е счупено и…
Адам се изкашля авторитетно.
— Вещица ли си, вива Еспаня? — повтори той. Сестричето хвърли поглед към Пепър и реши да не рискува.
— Не — заяви то твърдо.
Мъчението много си го биваше — всички бяха съгласни. Проблемът беше как да откажат предполагаемата вещица от него.
Беше горещ следобед и Инквизиторските стражи бяха на мнение, че с тях злоупотребяват.
— Не виждам защо двамата с брат Брайън трябва да вършим всичката работа! — заяви брат Уенслидейл и обърса потта от челото си. — Според мен вече е време тя да слезе оттам и ние също да се изредим. Бенедиктин вгарафас.
— Защо спряхме? — попита настоятелно заподозряната, от чиито обувки се лееше вода.
На Главния инквизитор по време на проучванията му беше хрумнало, че Британската инквизиция все още не е готова за повторното въвеждане на Желязната девица и крушата задушителка. Но една илюстрация на средновековен стол за
Сега заподозряната беше зелена от кръста надолу.
— Също като люлка — възкликна тя. — И-хааа!
— Ако не се кача и аз, ще си ходя — заяви брат Брайън.
— Не виждам защо всичкото забавление трябва да е само за лошите вещици.
— Не е разрешено и инквизиторите да бъдат измъчвани — обясни строго Главният инквизитор, но без да влага кой знае колко истинско чувство. Следобедът беше горещ, инквизиторските одежди от стари чували дращеха и воняха на спарен ечемик, а вирът изглеждаше потресаващо съблазнителен.
— Добре де, добре — съгласи се той и се обърна към заподозряната. — Добре, ти си вещица, не прави повече така, а сега слез оттам, та да седне някой друг. Оле — добави той.
— А сега какво? — попита сестричето на Пепър. Адам се зачуди. Ако тръгнеха да я горят, вероятно това щеше да им навлече безкрайни неприятности, размисли той. Освен това беше твърде подгизнала и нямаше да се запали.
А и смътно съзнаваше, че нейде в бъдещето предстои да му задават въпроси за кални обувки и розови роклички, целите във водорасли. Но това беше в бъдещето, а то се намираше чак отвъд дългия топъл следобед, пълен с летви, въжета и вирове. Бъдещето можеше да почака.
Бъдещето мина и замина по обичайния за бъдещетата леко обезсърчителен начин, макар че господин Йънг си имаше и други дертове освен калните рокли и просто забрани на Адам да гледа телевизия, което означаваше, че ще трябва да я гледа на стария черно-бял телевизор в стаята си.
— Не разбирам защо е забранено да поливаш с маркуч — чу Адам да обяснява господин Йънг на госпожа Йънг. — Плащам си данъците като всички. Градината е замязала на пустинята Сахара. Чудя се как във вира изобщо е останала капка вода. Според мен виновна е липсата на ядрени опити. Когато бях малък, си имахме лято като лято. Постоянно си валеше.
Това беше вчера.
Сега Адам се тътреше сам по прашната уличка. Добре го даваше с тътренето. Адам си имаше свой начин да се тътри — обиден на всички здравомислещи люде. Той не само позволяваше на тялото си да клюмне. Умееше да се тътри с модулации и сега раменете му изобразяваха болката и смущението на несправедливо възпрените в безкористния си порив да помагат на хората.
Прахът се стелеше върху храстите.
— Пада им се на тях вещиците да превземат цялата страна и да накарат всички да ядат здравословна храна, да не ходят на църква и да танцуват без дрехи! — заяви той и ритна един камък. Трябваше да признае, че като изключим здравословната храна, перспективата не изглеждаше особено тревожна.