Гай-джин
Шрифт:
— Не се доверявай на това копеле. По-добре го дръж под око, Филип.
Тайърър се почуди какво ли щеше да каже Йохан, ако знаеше истината за японеца. Хирага отвори вратата:
— Хай, Тайра-сан?
— Икимашо, Накама-сенсей, старче, хай! Нека да вървим, наред ли е всичко? — Тайърър засия, все още възхитен от промяната.
Когато Хирага се върна призори, мръсотията и дрипите му бяха изчезнали, както и самурайската му прическа — с късата си коса сега приличаше на обикновен
— Господи, изглеждаш страхотно, Накама — избухна Тайърър, — много ти отива прическата.
— Ах, Тайра-сан — започна колебливо Хирага с престорена смиреност според номера, който той и Ори бяха скроили, — аз мислил, ти какво казал, че помогнеш да се откажа от самурай, да не съм самурай. Скоро ще върна в Чошу, стана земеделец като дядо или варя бира, или саке.
— Да се откажеш от самурайството? Възможно ли е?
— Хай. Възможно. Моля, не искай казвам повече, а?
— Добре. Но това е разумно решение. Поздравявам те.
Хирага неволно прекара ръка по главата си, която от ниско подрязаните му коси го сърбеше.
— Скоро коса порасне, Тайра-сан, като твоя.
— Защо не? — Естествено чупливата коса на Тайърър стигаше почти до раменете. За разлика от повечето мъже държеше на чистотата й, над леглото му висеше избродирано от майка му ковьорче с надписа „Чистотата е на второ място след набожността“. — Как са контузиите ти?
— Забравил ги.
— Забравих ги.
— О, благодаря ти, забравих ги. Малко добра новини, Тайра-сан. — Хирага подробно му разказа как отишъл до Йошивара и му уговорил Фуджико за довечера. — Тя твоя за цяла нощ. Добре, а?
Тайърър си глътна езика. Импулсивно сграбчи ръката на Хирага.
— Благодаря ти. Мой скъпи приятелю, благодаря. — Облегна се, извади лулата си и предложи тютюн на Хирага. Японецът отказа, като с усилие сдържа смеха си. — Това е великолепно. — Мисълта му отхвръкна към срещата им, сърцето му заби, усети, че се възбужда. — Боже мой, великолепно!
С усилие отхвърли внезапните еротични видения и се съсредоточи върху работата за деня.
— Уреди ли къде да отседнеш в селото?
— Да. Моля идем сега, а?
По времена разходката им из японския квартал край минувачите внимаваха да говорят тихо и само на японски. Тайърър продължи да проучва Хирага, сякаш копаеше за диаманти, и сред тях проблясваха имената на шогуна и Императора. В жилището на шоя той огледа магазина и мрачната стаичка, в която уж бе отседнал Хирага. После го върна в Легацията, напълно доволен и успокоен.
— Видя ли, че на улицата остана незабелязан дори от войниците, тъй като вече не приличаш на самурай!
— Да, Тайра-сан. Ти можеш помогнеш, моля?
— Винаги. Какво още?
— Искам пробвам ваши дрехи, стана по като гай-джин, а?
— Великолепно
Когато се върнаха в Легацията, Тайърър побърза да се срещне със Сър Уилям, развълнувано му съобщи имената на шогуна и Императора.
— Сметнах, че незабавно ще поискате да ги научите, сър. И още малко сведения: мисля, че правилно го разбрах: той твърди, че всички японци, дори даймио, трябва да получат разрешение, за да посетят Киото. Там живее Императорът.
— Какви са даймио?
— Така наричат своите крале, сър. Но всички, дори и те, не могат да посетят Киото без разрешение — Накама казва, че Бакуфу, което е другото име на шогуната — нещо като гражданска служба, — се боят от свободен достъп до града на когото и да било. Тайърър се опитваше да запази самообладание, но думите сами се изливаха от устата му. — Ако е така и шогунът е там сега, а Императорът пребивава там постоянно и ако цялата власт е съсредоточена там — щом отидете в Киото, сър, няма ли с това да пренебрегнете Бакуфу?
— Съвсем логично — рече любезно Сър Уилям и въздъхна от удоволствие, че сам се е досетил, без да дочака обясненията на преводача. — Филип, мисля, че ще съставя нова чернова. Върни се след час — справил си се много добре.
— Благодаря ви, сър. — После той му разказа за „новия“ Накама и новата прическа. — Струва ми се, че ако съумеем да го склоним за европейските дрехи, той ще става все по-кротък и по-кротък. Разбира се, докато ми преподава японски, а аз на него английски.
— Чудесно хрумване, Филип.
— Благодаря, сър. Ще го уредя незабавно. Мога ли да изпратя сметката на нашия сараф?
Доброто настроение на Сър Уилям леко спадна.
— Нямаме излишни фондове, Филип, пък и Министерство на финансите… Много добре. Но само един кат дрехи. Погрижи се сметката да е скромна.
Тайърър си тръгна забързано и щом приключеше със съобщението, възнамеряваше да заведе Хирага при китайския шивач.
По това време на деня Хай стрийт пустееше, в късния следобед повечето мъже си седяха в канторите, почиваха си или бяха в клуба. Няколко пияни лежаха на завет на кея. Вятърът все още връхлиташе на пориви. По-късно щеше да се състои футболен мач между флотата и армията на парадното игрище и Тайърър го очакваше с нетърпение, не както срещата си с Джейми Макфей, която бе принуден да приеме след посещението при шивача.
— Той е управител на компания Струан тук, Накама-сан, някак си е разбрал за теб, знае, че говориш малко английски. Можем да му се доверим.
— Со ка? Струан? Мъжът, който ще ожени?
— О, слугите ли са ти разказали за годежа? Не, Макфей е само главният им търговец. Ще се жени господин Струан, тай-панът. Това е неговата сграда: склад, кабинети и апартаментите му.
— Со ка? — Хирага огледа сградата. „Трудно ще е за нападение или за проникване вътре“ — помисли си той. Прозорците на първия етаж бяха залостени. — Този Струан, също и негова жена там ли са?